храни не с желъди, а с кобри. Т. Кюранов, АП, 17. Поради полезността си един вид мангуст, наречен фараонов плъх, е бил боготворен от древните египтяни, а и днес мангустите са на голяма почит в Индия. ВН, 1961, бр. 3155,4.
МАНГУСГА ж. 1. Малък хищен бозайник с дълга светлосива или червеникава козина, който живее в Африка, Южиа Азия и Югоза-падна Европа, храни се с гризачи и змии, поради което се държи и в жилищата; мангуст, мун-го. Herpeste mungo. — Мангустите са семейство млекопитаещи, от които са известни няколко вида. Те живеят в Африка,.. Дълги са около 65 см.. Имат здрави зъби и нокти. ВН, 1961, бр. 3155, 4. В Сенегал има много хищни-ци: чакали, диви котки, мангусти, хиени и др. Л. Мелнишки, С, 11.
2. Зоол. Род хищни дребни млекопитаещи от семейство вивери, който обхваща около пет вида.
— От фр. mangouste.
МАНГЪР м. Остар. и диал. Стара дребна турска медна монета от XIX в.; гологан, петйк. Викам одеве на Коля: „Дай бре, човек, да купим барем малко червен пипер, няма с какво да кавардисам“, пък той ме гледа и клати глава: „Ти, дума, от нямане не разбираш, мангър, дума, не мога да ти дам“. Г. Караславов, Йзбр. съч. II, 124. "Дене работях, колкото ми допущаха силите и ума, а ноще ровях и премятах книги и ми-слях как да вложа и преметна оня гологцн (мангър), който бях спечелил през деня ". И. Груев, Лет., 1873, 212. Облагала се Марийка / със трима турци презморци — / морето да си преплуват /за три деня и три нощи, / за девет нови дукяна, / десетия пълен с мангъре. Нар. пес., СбВСтТ, 807.
О Калпав (черен, чер) мангър не се губи; червен мангър не се губи (изгубя); калпав мангър губи ли се. Разг. Ирон. Обикн. за човек — употребява се за подчертаване, че нещо, което е незначително, няма голяма стойност, не е особено ценно, обикн. не пропада, не загива, не изчезва. — Ха — рече той [старецът], — викаха — Танаско се загубил,.. Ето ви го и Танаска! — И той се ръкува сърдечно. — Калпав мангър губи ли се, бре чичо Кольо! — тупна го Пинтата по рамото и това видимо поласка стареца. Г. Караславов, ОХ II, 68. Пукнат (спукан, строшен, счупен) мангър. Разг. 1. В съчет. с предл. б е з и глагол нямам или друг глагол с отрицание. Никакви средства, нищо (нямам). 2. В съчет. с не струвам (не чиня). Нищо (не струвам). — Той никога не ни държа никакво слово — разказват лешковци за своя учител. — Само гълчеше старо и младо,.. Затюхкал се някой, а той ще го изгледа накриво и ще процеди:
— Пуста кюския! Една глава носиш бе, а и тя не чини пукнат мангър. А. Страшими-ров, А, 227. Трябва да се ходи, да се разяснява, да се убеждава. Инак празните закани далече от хората и голите приказки по кръчми и мегдани не струват и един строшен мангър. Г. Караславов, ОХ III, 546.
— От тур. mangir.
МАНГЪРЕЦ м. Остар. и диал. Умал. от мангър; мангърче.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАНГЪРЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от мангър; мангърец. Те [просяците] държат или едната си ръка отворена, или имат някои дрипици, постлани отпреде си, де милостиви хора,.., им спускат по едно мангърче. Ил. Блъсков, ПБ III, 88.
МАНДА ж. Диал. 1. Бивол. Биволът прави впечатление и на самия Иречек, дошъл в нашата страна веднага след Освобождението. „Главният впрегатен добитък на българския земеделец — пише той
— е биволът, турски манда“. Пр, 1952, кн. 6, 106. Пустите манди не се помръдват! БД I, 109. Докарай мандите да ги поим! Л. Дндрейчин и др., БТР, 392.
2. Прен. Много бавен човек или животно (Л. Андрейчин и др., БТР).
О Манда ноща. Диал. 1. Съвсем бавна поща. 2. Казва се за някой или нещо, които са много бавни в своите действия, реакции при решаване или изпълняване на нещо. Оборът бе почти готов и можеше с малко усилия да бъде завършен още през есента, а през зимата да прекараме в него. Но уви! Нашият управителен съвет се оказа такава манда-поща, че това и досега не е станало. ВН, 1961, бр. 2970,4.
— Тур. manda.
МАНДАДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Биволар. Фанали сте, моми, / кираджии,.. / мандаджии,.., / да го носат [шаека],.., / на терзии. Нар. пес., СбНУ XLVII, 159.
МАНДАЛО, мн. мйндалй, ср. Диал.
1. Дървена или желязна напречна заключалка от вътрешната страна на входна врата или порта. Непознатият хвана стареца за широкото му пъстро джубе, дръпна го далече и от двете врати, а сам чевръсто хлопна пътната и постави мандалото на малката. Ст. Загорчинов, ДП, 266. Имаше минути при мръкване, когато му [на Юрта-лана] се струваше, че нечии крака застават пред вратата и мандалото се дига полекичка. Г. Караславов, С, 236. Вратата зад нас тежко хлопна. Ключът два пъти итак-на в ключалката и двете железни мандала бяха блъснати в дълбоките си дупки в самата стена. Ем. Манов, ПЯ, 17. // Резе, сюрме. Играят на двора с батьо си Петко, скарат се за нещо, той я подгони, а тя хукне към къщи, влезе в стаята, дръпне мандалото, и нали е на безопасно място, оттам му се перчи. И. Петров, НЛ, 126.
2. Дървена или желязна халка или топка, представляваща част от такава заключалка, с която се чука от външиата страна на входна врата, порта. Той знаеше, че никога тая
