ученически хорове и прилежно усвоявал тънкости от учението за хармония. Ст. Грудев, ББ, 13.
2. Прен. Ръководя, насочвам развитието, движението на нещо, обикн. като налагам своята воля. Неусетно сънят ми минава. Аз съм вече директор на Винпром. Лачката мой помощник, а Гюзелев управител на склад. Тримата дирижираме търговията. К. Калчев, ДНГ, 123. Температурата е онзи фактор, който ние можем без много усилия да дирижираме и оттук да влияем върху развитието на микроорганизмите в хранителните продукти. РД, 1966, бр. 233, 2. // Стесн. Ръководя улично движение посредством жестове на ръцете си или чрез палка. И [стражарите] застанали на пресечките на големите градски артерии, дирижират спокойно със своите бели палки движението. Б. Шивачев, ПЮА, 164. дирижирам се страд. „Дъщерята на полка“ е разучена музикално и се дирижира от талантлив .. диригент. БНТ, 1940, бр. 201, 4. Целият строеж се дирижира чрез високогово-рителна инсталация.
ДИРИЖИРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дирижирам и от дирижирам се; диригентство. За пръв път виждал Добри Христов такова дирижиране, такъв диригент. Ст. Грудев, ББ, 7.
ДИРИЖИРОВКА, мн. няма, ж. Остар. Муз. 1. Дирижиране. Личната сила на този много голям диригент се прояви във всичките изпълнени произведения. Ние не можем да се спрем поотделно нито на техническата страна на неговата дирижировка, нито на чисто духовната, за да дадем една представа за картината, която представя неговата знаменита интерпретация. БНТ, 1942, бр. 240, 1-2.
2. Диригентство (в 1 знач.). Курсистите са изучавали елементарна теория на музиката, .., елементарна инструментация и хорова дирижировка, след което са положили изпит. ОФ, 1950, бр. 1856, 4.
ДИРИЖЬОР м. Остар. Диригент. Но като опитен дирижъор, Люцкан дава ухо не само на приятните и нежни тонове, които издават струните на тия влюбени сърца. Й. Йовков, ПР, 24.
— Рус. дирижер.
ДИРИЖЬОРСТВО, мн. няма, ср. Остар. Диригентство. Подир обед трупата правеше последня репетиция на Отело, под дирижъорство на Касапски. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 78.
— Рус. дирижерство.
ДИРИЦА ж. Умал. от диря; диричка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДИРИЧКА ж. Умал. от диря; дирица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДИРКА1 ж. Остар. и диал. Диря. Той откопа две-три буци земя .. и без съмнение, за да скрие от света всяка дирка от това, що направи. Превод, Ч, 1875, бр. 4, 192. Той, от само себе си, беше тръгнал по дирките на господаря си, за да му послугува на лова. П. Р. Славейков, СК, 34. Трудът ми, колко и да е слаб, дано изпълни поне що-годе значението си и остави дирки в памятта на зрителя. Н. Павлович, РК, 4.
7 Речник на българския език, т. IV
ДИРКА2 ж. Диал. Всяка от успоредните линии за украса на мъжки или женски колан.
◇ Кучешките дирки. Диал. Вид шарки по торби и цедилници.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..., 1971.
ДЙРКА3 ж. Диал. Закачка. Момите пеят особни песни и благополучия до седем пояса с юнашки дирки. Ст. Младенов, БТР, 539.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ДИРЛИК, мн. няма, м. Диал. Щастлив, спокоен и изпълнен с взаимно разбирателство живот в дом, семейство; благополучие, щастие. Тебе Ганка, като не та люби, хубаво ще я откраднеш, ще я повлечеш, ами сетне какъв дирлик ще има в къщата ви и помежду ви? Ил. Блъсков, ЗК, 184. — Истинската обич никоги не остарява, стига сам мъж и жена да си уйдисат. Ами кога мъжа тегли на една страна, а жената на друга, какъв дирлик чакаш от нея къща? Д. Вой-ников, КЦ, 26. Йопустяло ти й имане / като си дирлик нямаме: / кога ни гости доде-ха, / ти тогаз ша са разсърдиш, / накриво ша ма изгледаш / гостите ша си изпъдиш. Нар. пес., СбГЯ, 76-77.
— Тур. dirlik.
ДИРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Задната седалищна част на човешкото тяло; задник, задница, дупе. — Гащи нямам на дирника си, а тия — чума да ги чумоса дано! — грош не дават аванс. А. Гу-ляшки, ЗР, 222. — Ти му прави сметка — засмя се Чолака, — че в строя последен ще влизаш, сума каиши ще стоварват на дирника ти. В. Нешков, Н, 59. Той [Паската] се канеше да се прибере вкъщи, когато от прахоляка се измъкна селският разсилен, опря дирника си на тояжката и нагласи съдрания барабан. — Слушайте, господа селяни... Г. Караславов, Избр. съч. I, 151. Безочливата конска / муха отвърнала: — „Та що съм крива аз? .. Природата мен е създала / по людски дирници да се лепя!“ Ст. Михай-ловски, СБ, 79.
2. Задната част на дреха (пола, палто, панталон и под.); дирница, задница. При бързоти-ята палецът на единия ми крак закачи малката дупка на дирника и целият крак вместо в крачола мина през дъното на панталоните. Хр. Радевски, Избр. пр III, 9. Па тоя сукман дирникът е по-дълъг от предника. Н. Геров, РБЯ I, 385.
