О Не си види дирника. Диал. Вулг. Пренебр. Не съзнава какъв е (казва се за човек с големи недостатъци или лоши прояви, който предявява големи претенции или осъжда, критикува другите). Налягай си дирника. Диал. Стой мирно, спокойно! Станал съм с дирника си нагоре. Диал. Грубо. Без причина съм сърдит, крив; без настроение съм. Сядам си / седна си на дирника. Диал. Грубо.
1. Заемам се усърдно и продължително с някаква работа. Като искаш хубави бележки, ще си седнеш на дирника и ще учиш. 2. Примирявам се с нещо, отстъпвам, съгласявам се да правя нещо, което не ми се нрави, или преставам да върша неразумни неща, лудории; укротявам се, умирявам се. Яйце ми се пече на дирника. Диал. Грубо. Много съм притеснен от нещо неприятно. — Какви условия ще можем да представим на Портата, ако влезе в споразумение? — попита Попов. — Какви трици ще яде да не влезе?
— забележи поп Димчо. — Яйце ще й се пече на дирника — каза Безпортев. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 40.
ДЙРНИНА ж. Диал. 1. Задница. — Сиво стадо не е само, / надире му самси господ, / десно крило свети Иван, / лево крило свети Петър, /преднина му бръшлян пасе, / дирнина му детелина. Нар. пес., СбВСт, 37.
2. Прен. Онова, което настъпва след извършването на нещо; последица, сетнина, зад-нина (Ст. Младенов, БТР).
ДИРНИЦА ж. Диал. 1. Задната половина на животно заедно със задните крака; задница, задник (Н. Геров, РБЯ).
2. Задната част на кола или каруца заедно с оста; задница (Н. Геров,РБЯ).
3. Задната част на дреха (пола, палто, панталон и под.); дирник, задница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЙРНИЩЕ1, мн. -а, ср. Диал. Дирник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДИРНИЩЕ2, мн. -а, ср. Диал. Дирница (в 1 и 2 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДИРУГА ж. Диал. 1. Диря, следа. Шейната се плъзва меко, разравя пухкавия пласт и след нея остават две успоредни ди-руги. Г. Краев, Ч, 76.
2. Изровено, издълбано от кола място върху път; коловоз. Най-после той дойде до из-браздения с дълбоки дируги път.
3. Ров, издълбан от порой (Вл. Георгиев и ДР-, БЕР).
ДИРЯ ж. 1. Отпечатък, белег върху земна или друга мека повърхност, оставен обикн. при движение на човек, животно или привозно средство; следа. Сутрин по пресния сняг личаха дирите на яребици, на зайци, на лисици. И. Йовков, АМГ, 30. — Познаваш ли тия следи? Янко се наведе с ръце, опрени на коленете. Ясно се виждаха отпечатъците на малки копита. Това беше дирята на сърна. Ем. Станев, ПЕГ, 22. Още не са засъхнали по пътя дирите на тракторите, които са теглили редосеялките в широките блокове, а топлото зимно слънце е вече измъкнало нагоре житните стръкчета. А. Каралийчев, ПД, 121. По дирите от босите крачета ние стигнахме до колибата, в която децата се бяха скрили по време на бурята. А По дирята се намерва заеца. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 56. Ходй по снега, диря не оставяй. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 197. Баба ако лъже, диря не лъже. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 33. //Краткотраен белег, следа, оставяна при преминаване на нещо върху водна повърхност или през въздуха. Една звезда се откъсна от небето и пада в светла диря. К. Константинов, СЧЗ, 176. Тръгнах на юг и видях морето. А по него ходеха кораби и зад тях оставаше бяла диря. А. Дончев, ВР, 177. Нещо почна да пищи, да съска и огнената диря на запаления фитил стремглаво зафуча към вързопа под моста. Д. Спро-странов, С, 343. • Обр. Подир нея оставаше дълга, възбуждаща диря на гъсти ухания, въздухът замираше. Др. Асенов, СВ, 118.
2. Веществен белег, признак, свидетелство за нещо, което е съществувало или е било извършено някъде; останка, остатък, следа. Той дълго гледа с просълзени очи едно празно място, на един край продънено — диря от зимник — покрито с пепел и бурени. Йв. Вазов, Съч. XXV, 8. Слънцето се беше по-издигнало вече, от мъглата нямаше никаква диря. Денят пламна, небето хладно, но бистро, се отвори като синьо детско око. Г. Караславов, Тат., 165. Все тая гледка наляво и надясно: дири от наводнение, стари, застояли локви, кал. Ив. Вазов, Съч. IX, 133. Малко по-нататък забеляза и капки кръв. Калин тръгна по тия дири. Й. Йовков, В АХ, 125. Съвсем се е променил. От някогашния идеалист нямаше ни диря. Т. Влайков, Съч. III, 24.
3. Прен. Сведение къде се намира или укрива някой, който е напуснал дадено място; следа. — Трябва да се намери начин да активизираме в борбата срещу нелегалните не само чиновничеството, а и самото население. И според мене това ще стане най-добре, като изплащаме големи парични възнаграждения за всеки предаден нелегален, за всяка посочена диря. Д. Ангелов, ЖС, 350. Ще прощаваш, ама голяма грешка имаш, дето не идваш у наше село. Кой как излезе от селото ни и се зарови някъде, та с години не можеш дирята му да откриеш... Кр. Григоров, Н, 129. Липсата на документи, легендата, времето .. са затлачили в много случаи дирите на Апостола. Ив. Унджиев, ВЛ, 169. Сеймени наистина ме подирват в къщата, на която бях слязъл, и като се научили, че ме нямало там и че съм бил отишъл на сватба, тръгват по дирите ми. П. Р. Славейков, БП II, III.
