Ефемеридите са неизбежен източник на ас-трономична информация в астрологията при изготвяне на хороскопи.
2. Истор. В античността и средновековието
— ежедневни записки, дневник, хроника на важните събития в дворовете на различни владетели и други важни особи.
— От гр. ефтца8р{6а 'ежедневник'.
ЕФЕМЕРЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от ефемерида (в 1 знач.). Ефемери-ден календар. Ефемериден справочник.
◇ Ефемеридна астрономия. Астрон. Раздел на теоретическата астрономия, в който се разглеждат въпроси, свързани с теорията за движението на небесните тела и неговото изчисляване и графично моделиране. Ефе-меридно време. Астрон. Равномерно течащо време, в съответствие с което се съставят астрономическите ефемериди.
ЕФЕМЕРЙДИ мн. Зоол. Насекоми еднодневки; ефемери2.
ЕФЕМЁРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Ефимерност; краткотрайност, скоро-преходност, мимолетност.
ЕФЕМЕРОЙДИ мн., ед. (рядко) ефеме-ройд м. Бот. Екологическа група многогодишни тревисти растения, които имат кратък период на ежегодна вегетация, а по-голямата част от годината остават под земята във вид на корени, луковици и под., напр, синчец.
— От гр. ёф'преро^ 'еднодневен, краткотраен'.
ЕФЕНДЁ, мн. -та, ср. Остар. Пренебр. Обикн. мн. Ефенди (във 2 знач.). — Вълците подушили, че месото е по-сладко на ефендетата, па докопали тях. Ив. Вазов, Съч. XXII, 206. През този ден са много мъчихме да ударим някого от турските ага-ларе, ефендета, бееве, но не можехме. НБ, 1876, бр. 40, 157. Два-три шамара и няколко заплашвания от страна на ефендетата, предразположиха го да изкаже всичко онова, за което е бил влязъл в града. 3. Стоянов, ЗБВ I, 229.
ЕФЁНДИ, мн. -та, зват. ефенди, ефён-дим и мн. (рядко) ефёндилер, ср. Остар.
1. В Османската империя — форма за учтиво назоваване на заможен, образован мъж, на турски чиновник и др., или обръщение към такъв мъж, обикн. поставяно след името, титлата, чина му и под.; господар, господин. — Ефенди! — рече Кондо, като направи крачка към спящия ага. Д. Немиров, Б, 160. — Какво ще се смее, — казва сърдито беят.. — Ефендим, не бери грижа, работата е наред. Й. Йовков, СЛ, 16. — Аман, ефендим, предай ме на султановите хора, нека ме съди Диванът, нека изпати и тоя, що ме е изпратил. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 479. Изправи се един от чуждите търговци..: — Защо ни каните и ни молите, вие, преспанци, туй не става сос покани и сос молби, ефендилер. Д. Талев, ПК, 138.
• Обикн. след собствено име или титла, чин и под. —В Османската империя — почтително назоваване на мъж или обръщение към него; господар, господин. — Ще се позабави до половин час, инженер ефенди. Ив. Вазов, Съч. XII, 119. Опити за пожар станаха и в къщята на терзи Коста.., както и в дома на Али ефенди, чиновник в австрийското консулство. НБ, 1876, бр. 41, 161. 2. Пренебр. Турски чиновник или служител в турската администрация. По лицето на ефендито се изписа удовлетворение. Ив. Вазов, Съч. XII, 28. — Извинете ме, но отминете!.. И ефендито отмина. А. Страши-миров, Съч. V, 249. Тайни дружества, говорят писмата, са съставят вече навсякъде по нас. В тях участвуват,.., значителни лица от турската фанатическа секта и от младите ефендита — службаши в конаците. НБ, 1876, бр. 31, 121.
— Typ. efendi.
ЕФЕНДИЁ, мн. -та, ср. Остар. Ефенде; ефенди. — Кажи пак, Кандов, аз да разправя на ефендието, — рече му Бенчо Дерма-нът. Ив. Вазов, Съч. XXII, 155. Ефендие-тата казале на Геновичу, да не пише още веднъж такива неща, защото в противен случай, ще го изгонят из службата. С, 1872, бр. 33, 264. „Главните причини на това,.., са тия: пожизнените чорбаджие, които са наричат сега ефендиета, шарлатани-змът.. в поведението на някои от учителите!“ С, 1872, бр. 48, 386.
ЕФЕНДИЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. Ефенди. Посрещнати бяха тия първи представители на турската власт в града.., а Вардарски се позабави в църквата, за да не става нужда да се кланят пред тия ефен-дии. Д. Талев, ПК, 488. И службата ми беше да подавам със сребърни филджани кафе на ефендиите и на бейовете, които доходя-ха в конака. Св. Миларов, СЦТ, 142. Отговаря баш папазът: / „Я не бой са, мое дяче, / дорде ни е хаджи Иван, / що му казват ефендия.“ Л. Каравелов, Съч. I, 54. — „Ефенди, ефенди, му викат! Отпей ми го тескерето, бога ти.“ — Не знам, бре синко, му рекол ефендията. — Ами како вака, ефендия со чалма, да не знаел да пейт! СбНУ XXIX, 199.
ЕФЁС м. Воен. Дръжка на сабя, шпага, меч или друго хладно оръжие, често изработена от злато, сребро, слонова кост и под., с украса. Когато файтонът застигна група селяни, Балчев ги изгледа кръвнишки, сложил ръце върху ефеса на сабята. Ем. Станев, ИК III, 174. Стиснал здраво ефеса на меча си, Аспарух жадно бе впил взор на изток. Д. Линков, ЗБ, 10. Срещнах го на прага. Беше наметнал пелерината си накриво, под нея се подаваше ефесът на шпагата му. Св. Славчев, БФ, 276.
— От нем. Gefäss през рус. эфес.
