2. В селското стопанство — разликата между температурата на въздуха в периода на вегетация и температурата, при която започва развитието на растението.
— От фр. effectif.
ЕФЕКТИВНО нареч. С постигане на добър ефект, на добър резултат; резултатно. Колкото по-рационално и по-ефективно протичат производствено-стопански-те процеси в промишлените предприятия, толкова по-здрави са общозаводските фи-нансии. А Енергията и горивата трябва да се използват ефективно. А Ефективно изразходване на средствата.
ЕФЕКТИВНОСТ, -TTà, мн. няма, ж. Качество на ефективен; резултатност. Доставките на плодове, цветя, зеленчуци, няколко часа след като са били обрани, на месо от току-що заклани животни, повишава ефективността на нашия износ, като представя българските стоки в най-добрия им вид
— докато са пресни. Пог., 1970, бр. 427, 2. Претърпи ли някакъв научен провал, веднага апелира да се разгледа ефектив-Hocmmq от работата на колегата си по стая. И. Попов, ИЖП, 10. Непрекъснатото увеличаване на ефективността на капиталните вложения е едно от важните условия за успешно осъществяване на икономическото развитие. А Четата бива разделена — от съображения за целесъобразност и ефективност — на две групи.
ЕФЕКТНО. 1. Нареч. от ефектен. Фейлетоните на Алеко Констатинов откриват, твърде бляскаво и ефектно, най-характерните черти на неговата природа като писател: жив, пъргав темперамент. Б. Ангелов, ЛC, 239. Той харесваше само блестящите, ефектно облечени жени. Д. Димов, Т, 257.
2. Рядко. Ефективно. Колкото по-близо са едно до друго атомните ядра, толкова по-лесно, толкова по-ефектно могат те да се бомбардират. М. Ганева, ГМ (превод), 131.
ЕФЕКТНОСТ, -TTà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от ефектен. Бешков никога не е бягал от карикатурата. Но той,.., превъзмогваше външната ефектност на остроумието. Е. Каранфилов, Б III, 102. Жената е хубава, без ефектност, на ръст почти колкото мене, и с малко едри форми. Б. Райнов, НН, 290. Придворният етикет например със своята строгост, външна ефектност и дребнава самоцелност, е имал за цел да създаде „обществен ореол“ за монарсите. Мор. пр VIII кл, 46. Нито в осветлението, нито в композицията на картините, може да се забележи външна театрална ефектност.
ЕФЕМЕРЕН1, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Ефимерен; недълговечен. Той синеше поток укори против министерството, що беше на власт, на случайното и ефемер-но съществуване, на което близките изоо-ри,.., трябваше да турят край. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 208. Съществуванието на тия периодични издания, макар и ефемерно, сви-детелствуваше очевидно, че някаква остра потребност за изказване, за приобщаване с другите, търсеше да се осъществи чрез печатното слово. К. Константинов, ППГ,
332. Тук нямаше нито помен от ентусиазъм, нямаше намек за радост от победите. Дали и тук усещат колко временна и ефе-мерна, е всяка подобна победа? Д. Добрев-ски, БИ, 63.
О Ефемерни водоеми. Спец. Води, образувани от топенето на снеговете, които са нетрайни.
— От гр. è<pii|iepoç 'еднодневен, краткотраен', през фр. éphémère.
ЕФЕМЕРЕН2, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Бот. Който се отнася до ефемери1. Според Е. П. Коровин в отделните райони се срещат следните пустинни растителни форми: а) ефемерна, която се характеризира с бърза, краткотрайна вегетация през ранна пролет. П. Боянов, П, 357.
ЕФЕМЁРИ1 мн., ед. (рядко) ефемёр м. и ефемёра ж. Бот. Екологическа група едногодишни, предимно пустинни или степни растения, пълното развитие на които се извършва за много кратко време, за няколко седмици, докато почвата е влажна. Твърде интересни са приспособленията у така наречените растения ефемери, към които се отнасят лайката (..), гладницата. Хр. Ди-лов и др., PB, 29. Характерен пример представлява кореновата система на някои дребни едногодишни треви — ефемери. Пр, 1954, кн. 1, 22. Пролетни ефемери. Есенни ефемери.
— От гр. è<pTi|j.epoç 'еднодневен, краткотраен'.
ЕФЕМЕРИ2 мн., ед. (рядко) ефемёр м и ефемёра ж. Зоол. Насекоми еднодневки; ефемериди.
— От гр. è<pii|iepoç 'едноднневен, краткотраен'.
ЕФЕМЕРЙДА ж. 1. Само мн. Астрон. Сборник с таблици за определен период от време, съдържащ различни астрономически сведения, най-често координатите на небесните светила в определени дни от годината. Флемстид започнал да публикува астрономически данни от 1671 г. През 1673 г. той публикувал ефемериди, съдържащи таблица за изгряванията и залязванията на Луната. Ив. Въжарова, ИН (превод), 200. Джони намери в годишните асрономически ефемериди данните за масите и орбитите на планетите и ги вкара във входното устройство на машината. НТМ, 1967, кн. 225, 61. // Самата таблица с тези координати. Френският любител на науката Пейрек започнал първите систематични наблюдения над Юпитеровите спътници. Неговите старателни наблюдения по-късно били използувани при разработване ефемеридите на тези спътници. М. Калинков, ГГ, 114.
