ровите .. — чига, пъструга, моруна, руска есетра и други. Биол. VII кл, 1982, 22.
3. Само мн. Зоол. Род риби, сладководни или проходни, от семейство есетрови. Acipencer. Размножителни миграции извършват есетровите .. От морето те навлизат в Дунава, за да хвърлят хайвера си. Биол. VII кл, 1982, 27.
О Есетрови риби. Зоол. Есетрови. Есетровите риби моруна, есетра, пъструга дават вкусно месо. От тях се получава черният хайвер. Д. Славчев и др., БМ, 62. Есетровите риби се размножават в по-големите притоци на Черно море. П. Коларов, РП, 17.
ЕСЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Диал. Есетра.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЕСКАДРА ж. 1. Воен. Крупно тактическо съединение във военноморския флот, което има единно командване и включва в състава си различни бойни кораби. Кои са тези руски военни параходи, които са плавали наблизо и са чакали момента, за да хвърлят войска на брега? Никакви данни .. на руската черноморска ескадра не съществуват. С. Радев, ССБ II, 425. В началото на втората половина на XIX в. американската и руската ескадри се появили край бреговете на Япония. Ист. X кл, 141. Кардинал Хименец и Карл V,.., приняли благосклонно неговия смели план.., и за неговото изпълнение заповядали да му приготвят немаловажна по тогавашните понятия ескадра. Знан., 1875, бр. 18, 285.
2. Разш. Съединение от кораби, които плуват групово, обикновено в самостоятелно задгранично плаване. Бях съвременник на Фердинанд Арагонски и Изабела Кастил-ска, които изпратиха колумбовата ескадра да граби и зароби Новия свят. В. Мутафчиева, СД, 92.
3. Воен. Съединение на военновъздушните сили на някои армии, включващо в състава си определен брой бойни самолети. Крайцерът „Сен Пол“,.., се придружава от цяла армада самолетоносачи, миноносци, подводници и самолетни ескадри. ВН, 1960, бр. 2742, 3. Но нека се знае от всички, че една нова война ще бъде нещо много страшно. Въздушните ескадри ще превърнат цялата страна на военен фронт. Б. Шивачев, Съч. I, 24.
— От фр. escadre през рус. эскадра. — Н. Михайловски и др., Очерки из историята на народните сказания (превод), 1865.
ЕСКАДРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Воен. Който се отнася до ескадра. Тогава забелязаха, че откъм кърмата,.., с голяма скорост се приближава военен кораб — ескад-рен миноносец. Н. Антонов, ВОМ, 22. От „Воля“ оръдията отговориха със залп, а откъм мичманския пристан се зададоха с бърз ход два ескадрени торпедоносци. Д. Добревски, БКН, 126.
ЕСКАДРЙЛА ж. Воен. Тактическо подразделение във военновъздушните войски, което се състои в зависимост от рода авиация от 9 до 30 самолета и има единно командване. Това бе шум от мотори. Може би ескадрила от самолети летеше нейде в нощта. Д. Димов, Т, 595. Небето над гората се разтресе от грозния грохот на ескадрила вражески бомбардировачи. А. Христофоров, О, 91.
— От фр. escadrille през рус. эскадрилья.
ЕСКАДРЙЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Воен. Който се отнася до ескадрила. Ескадрилен командир.
ЕСКАДРОН м. Воен. Войсково подразделение в редовната кавалерия, което съответства на рота в пехотата, състои се от 100-150 конници, и се командва от един командир. Обадиха се фанфарите на конницата. .. Най-напред се появи един ескадрон с високо знаме. Войници и коне задръстиха хоризонта. А. Каралийчев, ПГ, 161. Наблизо се намираше казармата на 5-и конен полк, но в нея напоследък бяха останли малко войници, около два ескадрона. Ж. Колев и др., ЧБП, 140-141. Хора и коне се объркаха,.., всеки бързаше да се намери на седлото, изправените пики една след друга се отскубнаха от земята и в няколко секунди само,.., ескадронът летеше из полето. Й. Йовков, Разк. I, 132. В утрото на светла ера, с факела на нова вера, / идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел. Хр. Смирненски, Съч. I, 79.
— Фр. escadron през рус. эскадрон. — Цариградски вестник, 11. П. 1856.
ЕСКАДРОНА ж. Остар. Ескадрон. Младият граф де Сент Пол, очарователен син на красната дюкеса де Лотвил,.., вдигаше една ескадрона от сто и петдесет души млади хора, нетърпеливи за подвизи. В. Горанов, ЖГС (превод), 89.
ЕСКАДРОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Воен. Който се отнася до ескадрон. Ескадронен командир.
ЕСКАЛАДА ж. Остар. Воен. Военна операция за превземане на крепости, при която крепостните стени се щурмуват с помощта на подвижни стълби.
— От фр. escalade.
ЕСКАЛАТОР м. Подемно-транспортно устройство във вид на пълзяща стълба с непрекъснато движещи се стъпала, което се използва за превоз на хора от един етаж на друг в големи обществени, административни, търговски сгради, в гари, аерогари, мет-ростанции и др. Край подвижните стълби [в магазините] стоят млади момичета в униформи, които поздравяват всеки новодошъл.. Момичето на нашия ескалатор гледаше да не пропусне нито един посети
