ЕРГЕН м. Разг. 1. Неженен мъж, който още не е встъпвал в брак, не се е женил.
— Аз не съм женен, госпожо, ерген съм. Й. Йовков, ПК, 119. С Дъбака, който се отличаваше от него по това, че бе млад, и по това, че бе ерген, дядо Корчан бе свързал едно странно приятелство. Елин Пелин, Съч. I, 167. Пиха заедно. Хазайката го запита откъде е, има ли свои в града, ерген ли е... М. Грубешлиева, ПП, 123. Едното лице [на Р. Балабанов] е женено, а другото
— ерген. Р. Балабанов, ТБК, 2.
2. Момък, станал на възраст за женене. Дружките на невястата,.., се кикотеха в шепите си и крадешком стрелкаха с очи ергените. М. Марчевски, П, 193. — Кой го [млякото] прати? — Огняна.. — Кажи й, че много й благодаря и пожелавам, да я вземе най-хубавият ерген от селото! Ив. Кара-новски, Разк. I, 153. Порасте му Младенчо и стана ерген за годяване. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7. За Ралица залиташе най-вече / Стоичко Влаха, заможен и личен / ерген, един на майка и баща. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 91. Дор беше Индже млад ерген / гората беше весела, / весела и наредена... Ч, 1872, бр. 18, 837. • Нар. поет. С глаг. ходя. Ергъен Гоце, ергъен оде, / ергъен оде сто години, / на сто и десет, ожени се. Нар. пес., СбКШ, 126. Баре ми са е, мамо, знаило, / коги съм ерген, мамо, йодило. /Йубави моми, мамо, лъгало. Нар. пес., СбВСтТ, 665.
2. Диал. Младоженец на сватба (Н. Геров, РБЯ).
◇ Засмян ерген. Диал. Цветето теменуга. Стар ерген. Разг. Неженен мъж, който е преминал обичайната възраст за женене и не е сключвал брак, не се е женил. В последните десетина години неговият живот течеше по равна и гладка плоскост, ръководен от установени привички, като на всеки стар ерген. Елин Пелин, Съч. I, 173. Ако се съди по лъчистите бръчки на слепите му очи и по многобройните златни пръстени и скъпоценни камъни на пръстите му, той трябва да е някой богат стар ерген, прахосал младините си из разни кабарета. Д. Калфов, Избр. разк., 322. Професорът беше твърде възрастен, особняк, стар ерген, болезнено привързан към сестра си. Сл. Чернишев, ЛО, 20.
— Тур. ег§еп.
ЕРГЕНАК, мн. -ци, м. Простонар. Обикн. пренебр. или шег. Ерген. И залитаха по Ганка сума ергенаци, / кое кьосе, кое с два лакти мустаци. / Цяла есен мира си нямаха псета по сокаци! Елин Пелин, Съч. V, 108. На времето, щом провъзмъжа, и той [Васата] се помъкна край реката с момчу-рията, да гледа, как се къпе Агупката във вира. Ергенаците го пъдеха и замеряха с камъни. Р. Сугарев, СС, 93-94.
ЕРГЕНАШ м. Разг. 1. Обикн. пренебр. или шег. Ерген. А наоколо се бяха насъбрали ергенаши и моми. Кр. Григоров, И, 24. На отсрещната пейка и покрай нея са насядали останалите пет-шест работници от групата на майстор Танас. Някои закусват и всички слушат игривата свирня на другаря си — гъдулар или хармонист, строен перчемлия ергенаш. О. Василев, Л, 85. Горе, хе, под градището, в усойната до дола,.., се бяха събрали тримата козари: Дечо Буйната, на Петка Шилъов ергенашът и старият чобан Кара Кольо. Чудомир, Избр. пр,
21. Ергенашите заминават на седенки в Буково... К. Калчев, ЖП, 149.
2. Само ед. Събир. Всички ергени. На седян-ката се бе събрал ергенашът на селото.
ЕРГЕНАШЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от ергенаш (в 1 знач.). На пейката пред магазинчето седи непознато ергенашче. Кл. Цачев, В, 7. И за най-малкото провинение, за най-незначителния протест против него, против общинарите или против властта, той [кметът] арестуваше и биеше. Ергенашчетата, които не бяха прибрани още в казармите, не смееха да излязат нощем. Г. Караславов, ОХ 1,464.
ЕРГЕНЕЕНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от ергенея се.
ЕРГЕНЕЯ СЕ, -ееш се, мин. св. ергенях се, прич. мин. св. деят. ергенял се, -о се, мн. ергенели се, несв., непрех. Разг. 1. Достигнал съм възрастта на ерген, пораснал съм, възмъжал съм и се интересувам от другия пол; ергенувам. Мама присви устни, като го видя,.., па току се обърна към брат ми, който се ергенееше вече. — Борко, ще трябва да оставиш за един ден иглата, за да се оправиш с това добиче. Кр. Григоров, ОУ,
2. Държа се като ерген, държа се свободно без да се чувствам обвързан в брак; ергенувам. С тях [шалварите] той се е ергенеел и е пленявал красния пол вред, отдето е ми-нувал. Ив. Вазов, Съч. VI, 147.
ЕРГЕНИН, мн. ергени, м. Простонар. Ерген. Ако ли пък ергенин я запре да й пие вода, тя ще се засрами и причерви вече дотам: и пита ли я, хоратй ли й той нещо, тя му отговаря с половин глас, и се в земята гледа. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 11. — Гледай каква напета гиздосия, да бях ергенин, аз щях да я взема. Ив. Вазов, Съч. XXII, 177. Па те и ергенин имаме. А, Кате, какво ще кажеш? — Точно така, бай Ма-тей. Човек не знае отде ще го огрее слънцето. Кр. Григоров, Р, 46. — Ами ергенинът ти, какво прави? — подпитваше някоя сва-товница. Г. Караславов, Тат., 219. Синът одил дълги години ергенин. СбНУ XLIX, 359. И момчето израсло цал ергенин, толкова як, че камик да стисне в ръката си, вода пущал. Нар. прик., СбНУ LVI, 48.
ЕРГЕНЛЙК, мн. няма, м. Диал. Ерген-лък. И Кънчо се заплесна, пак да мисли за дома си, и за майка си, и за своя ергенлик,
