ронтиев, Б, 22. Тигърът Йоан наистина беше нещо — .. Всичко живо трепереше пред него,.. Само един слон не трепна. Ербап беше слонът и това се оказа фатално за тигъра Йоан. В. Сотиров, ЛНП, 10.# В съчет. с мъж, жена, човек. Все още се търси траспорт, за да превозва работниците от жилищата до работните им места и обра-тно. Търсят се също така ербап мъже, които да оправят пътищата. Ст, 1970, бр. 1268, 3. Ербап жена. Ербап момче. Ербап хора.
2. Простонар. Който е смел, който демонстрира смелост, кураж, самочувствие; оперен. Като стигна до затворената врата, Анто извика: — Хей, жени! Отваряйте, че ще троша вратата! — изрева той прегракнало.. — Защо си се домъкнал пък ти, бре пияницо! Що щеш тук при жените! Като си толкова ербап, защо не идеш на фронта, там да си покажеш бабаитлъка. П. Здравков, НД, 76.
3. Остар. и диал. Който е съответен, подходящ за някого или за нещо, който става за някаква работи, или отговаря на определени изисквания. — Аз му съм харесал едно момиче — каза той доволен и усмихнат — Много ще бъде ербап за нас. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 180. Знам им, дето се рекло, и зъбите, и разбирам кой е ербап за тая служба. Т. Влайков, Съч. III, 250. Костаки Величков трябва да издействува от незаконната камара, да се амнистират всичките емигранти с Груева, Бендерева, Радкова и пр. начело, които са ербап за такива работи, и които той придума, да свалят княз Александра. С, 1894, бр. 1486, 3.
— От араб. през тур. erbap.
ЕРБАПИН, мн. ербапи, м. Простонар. Ербап. „Закулачи се пак тоя ербапин“ — за-мърморили завистниците. Н. Хайтов, ПП, 139.
ЕРБАПЛЪК, мн. -ци, м. Простонар. Качество или проява на ербап човек. Седим ние в кафене България" и Петко ми разказва, как Страшимиров взел премия за две пиеси изведнъж —.. Дал ги на разглеждане с различни почерци (..) и с различни псевдоними и мото... Й ние с Петко Тодоров си седим в кафене „България“ и цъкаме ли, цъкаме за ербаплъка на Страшимиров. СбА-СЕП, 63. При това,.., мъжете обичат не толкова собствеността, самата земя, колкото ербаплъка. Хр. Домозетов, ОР, 65. Човекът го уварди от злосторници. Имаше още такива. Захарий не показваше ерба-плък като търговците. Вл. Свинтила, СЗЗ, 340.
— Тур. erbaplik.
ЕРБИЙ м. Хим. Химически елемент от групата на лантанидите Ег — тежък, рядък метал, състоящ се от шест стабилни изотопа, солите на който имат розов цвят. В зависимост от състава на металните окиси върху мрежата, лампите дават светлина с различен цвят: бяла (циркон), оранжева (торий),.., зелена (ербий) и пр. Д. Русчев, НЗ, 41. В минерала .. от това находище за пръв път бяха открити редките елементи торбий, ербий, итербий и скандий. ПН, 1935, кн. 5-6, 75.
— От швед. собств.
ЕРГ1, ёргът, ёрга, мн. ёргове, след числ. ёрга, м. Физ. Единица за измерване на работа и енергия в абсолютната измерителна система (сантиметър, грам, секунда), която е равна на работата, извършена от сила от 1 дина на 1 см разстояние. При земетресение от 10 бала определената енергия в епицентъра се изчислява на 1025 ерга, което ще рече, че за да произведе това количество електроенергия, една електроцентрала, като Днепрогес на р. Днепър .. трябва да работи непрекъснато 250-300 години. Ц. Цанев и др., ЧП, 102.
— От гр. epyov 'работа, дело'.
ЕРГ2 Геогр. Общо наименование на някои райони от североафриканските пустини, с характерен релеф, представляващ дюни, с огромни, достигащи до 300 км размери. Пясъчните пустини в Сахара се наричат ерг. Геогр. УШкл, 1958, 117.
— От араб, през фр. erg или нем. Erg.
ЕРГАСТЁРИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Истор. 1. В древна Гърция и Рим — затвор за роби, отличаващ се с изключително тежки условия и режим, където те извършвали тежък физически, често с риск за здравето и живота, труд (в мини, подземия и под.).
2. В древна Гърция и Рим — занаятчийска работилница, в която работели роби. В началото на тая улица,., се намираха ергас-териите — работилници и продавници на константинополските майстори, наредени според стоката, която изработваха и продаваха. А. Дончев, СВС, 14-15.
— От гр. epyaaxTipiov.
ЕРГЕЛЁ, мн. -та, ср. Диал. Хергеле. Подир керваните топуркаха стада добитък, черди, ергелета, табуни, обградени и под-карвани от войници. А. Гуляшки, ЗВ, 313. Чуковете играеха по твърдия гьон и от към закепенченото дюгенче идеха такива удари, като че там подковават цяло ергеле коне... Д. Немиров, Б, 77. Вслушвай се добре в нощта и кажи, не чуваш ли цвиленето на ергелетата, блеенето на агнетата и стъпките на лиси биволи и златороги волове? К. Петканов, ЗлЗ, 145. Край хоро Стефчо стоеше, / ергеле тутун пушеше. Нар. пес., СбВСтТ, 718.
— От пер. през тур. hergele.
ЕРГЕЛДЖИЯ, мн. -йи, м. Остар. Човек, който се занимава с отглеждане на коне на ергеле. Печелял Георги, печелял, / говеда със говедар, / ергеля със ергелджии. Нар. пес., СбНУХХХУ, 113.
— От тур. hergeldji.
