ДЕЯТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил.
1. Грам. За глаголна форма — който показва, че действието се извършва от глаголно-то лице. Противоп. страдателен. Деятелна форма. Деятелно причастие. Деятелна конструкция. Деятелен залог.
2. Остар. Книж. Деен, действен, енергичен, активен. Новата служба,.., намери в него разбран и деятелен изпълнител. Ив. Вазов, Съч. XI, 96. От средата на балканското население излизат най-деятелните възро-дители на българската народност. Б. Пенев, НБВ, 8. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив — главно възприемчив. Ал. Константинов, БГ, 80. Много е деятелна Нели. Къде ли не обикаля, кому ли не помага. В. Бончева, АП, 76. Копривщица е едно от най-живите и от най-деятелните села. Л. Каравелов, Съч. П, 25.
ДЕЯТЕЛКА ж. Жена деятел. Тя имаше много познати, като всяка културна дея-телка в този град. К. Калчев, ДНГ, 75. Преди години бях деятелка на женското дружество в този край. Н. Каралиева, Н, 93. Обществена деятелка. Партийна деятелка. Читалищна деятелка.
ДЕЯТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от деятелен; активно, енергично, дейно. Гоце отива повторно в Щип, дето се занимава най-деятелно с уредбата на комитетска поща към всички посоки на страната. П. К. Яворов, Съч. II, 187. В цяла България са готвеше да стане по него време всеобщо въстание... В дома на баба Тонка са работело деятелно, като в арсенал. 3. Стоянов, ЗБВ I, 147.
ДЕЯТЕЛНОСТ, -тта, мн. (рядко) -и, ж. Остар. Книж. 1. Дейност, работа. На празника на свети Кирил и Методий той държал пред народа слово за тяхната просве-тителна деятелност. Ив. Вазов, Съч. X,
170. Колкото и да беше било скромно участието ми в деятелността на местния комитет в града ни, чувствувах да тежи тоя грях и върху мене. К. Величков, ПССъч. I, 14. Минаха покрай няколко стаи с отворени врати, в които кипеше трескава деятелност. Д. Димов, ОД, 302. Наедно с деятелността на въображението в душата на человека са пробужда и познавателната способност. Т. Шишков, ТС, 77. То [производството] трябва да стане източник на нови големи стопански деятелности, които ще обезпечат значителен приход и на производител, и на държава. Ас. Златаров,
Избр. съч. Ш, 236-237. Естествените деятелности на всичките разновидни органи у человека и у другите животни, заедно зе-ти, или.. сумата на тия деятелности носи обикновено едно общо име „живот“. В. Берон, ЕИ, 14-15.
2. Само ед. Рядко. Активност, енергичност, действеност. Като си напомним азиатската нега и европейската деятелност, а еще повече тщеславието гръцко, ний ще имаме една твърде слаба идея за сичко онова, което един само поглед обема в средата на Ца-реградския залив. Т. Шишков, ТС, 138. Ка-петанинът беше человек предусмотрителен, имаше ум изобретателен и деятелност необикновена. Н. Михайловски, ПА (превод), 50. Говори са, че някои от пълномощниците работят с голяма деятелност за свалянието на Метхада от везирство-то. НБ, 1877, бр. 60, 236. Вода са намира в голямо количество именно в оние органи, които са отличават с голяма деятелност. Знан., 1875, бр. 16, 248.
ДЖАБА нареч. Диал. Даром, безплатно. Ока — пара, пол ока — джаба. П. Р. Славейков, БП П, 8. Хитрий кръчмар му подава джаба едно шишенце [ракийца]. Ст. Младенов, БТР, 527.
— От тур. саЬа.
ДЖАБАЛО ср. Диал. Джабола (в 1 знач.). В насрещните катуни се дигна джабалото като на кавга и противоречия. П. Р. Славейков, Избр. пр П, 50.
— Друга форма: жабало.
ДЖАБОЛА ж. 1. Само ед. Диал. Шум, глъч, гюрултия.
2. Жарг. Шумно забавление, забава, купон, джамборе. Преди няколко дни, на една джабола у братовчедка й, тя се запознала с някакъв студент художник. Ем. Манов, МПЛ, 57-58.
ДЖАГА ж. Диал. Жага. В горите плъпват горяните, чуват се ритмичните удари на джагите, бумтят моторните резачки. Ст. Станчев, НР, 87.
ДЖАГАЛА ж. Диал. Джанка. Също така [по Витоша] има лешници, джагали и диви круши. Но от мушмули и кестени не е останало никаква следа. П. Делирадев, В, 241‘
ДЖАГЪЛ, мн. няма, м. Диал. Джагър.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
