ДЖАГЪР, мн. няма, м. Диал. Смолисто вещество, което се получава от сока на някои тропически и субтропически растения и се примесва в дъвка, за да бъде меко и жилаво; джагъл.
— Неизв. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЖАДЖА ж. Разг. Малък, дребен предмет, уред или част от съоръжение, устройство, машина. Ако количеството паста не е достатъчно навсякъде, умната четка дава допълнително. Освен това с хитрата джаджа може да почиствате уст-ната си кухина по всяко време. С, 2004, бр. 4298 [еа]. Плюшеното мече ще го вбеси: все пак не е изключено да го трогнете, ако му подарите някаква закачлива джаджа, която да му напомня за вас. С, 2005, бр. 4566 [еа].
ДЖАДЕ, мн. -та, ср. Диал. Голям път, шосе. През Боровец се вие широко и бяло джаде. То иде от спокойното равнище на Искъра. Цв. Ангелов, ЧД, 22. — Мястото на града [Габрово] е разположено в една тясна, но доста дълга долина,..; главно джаде на пощата от Едрене за Търново и Видин. Ч, 1871, бр. 15, 460.
— От араб, през тур. cadde. — Друга форма: д ж е д ё.
ДЖАДИЯ ж. Простонар. Грубо. Развратна жена; курва, уличница, развратница. Тодор Корчев узна .., че Венчев .. нощуваше у една млада вдовица .. Нека почака .., докато предателят заспи в прегръдките на своята джадия. Д. Талев, ГЧ, 304-308.
Руг. За изразяване на неприязнено или оскърбително отношение към жена. Майките поискаха да отидат с тях [дъщерите], но Халил показваше на всяка тоягата си и викаше: „Дъщеря ти искат, джадийо, ти нямаш работа там“... Ц. Гинчев, ГК, 131.
— От тур. cadi. — Друга форма: д ж е д й я.
ДЖАЗ, джазът, джаза, мн. джазове, м.
1. Само ед. Вид забавна и танцова музика, възникнала в началото на XX в. в САЩ на основата на негърския музикален фолклор, която се отличава със силно синкопиран ритъм, импровизация и експресивност. Мистиката е тъмната страна в живота на Испания. Но днес, в епохата на джаза, би било твърде пресилено да се говори за мистиката в живота. Б. Шивачев, Съч. I, 26. Бар, с дансинг навътре .. Потайни светлини, които гаснеха по тъмните лица на едно множество, заклатено под трясъка на при-падъчен джаз. К. Константинов, ПЗ, 161-
162.
2. Разг. Малък оркестър, съставен предимно от духови и ударни инструменти, за изпълнение на забавна и танцова музика. Джазът на „Ариана“ свиреше „Червени рози“ и сладникавата, омръзнала до втръсване мелодия ставаше все по-натрапчива всред замиращите случайни шумове. Д. Димов, Т, 195. Училищният салон беше ярко осветен, украсен и изпълнен вече с младежи. Селският джаз свиреше на сцената. Ил. Волен, МДС, 172.
— Англ. jazz.
ДЖАЗ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: джазов, напр.: джаз-пе-вица, джазконцерт, джазклуб, джаз-фест, джазмузика идр.
ДЖАЗБАНД, мн. няма, м. Остар. Джаз. Когато се каже .. Америка, всички разбират Североамериканските съединени щати .. Страната на доларите! .. И после — динамика и джазбанд. Б. Шивачев, ПЮА, 29. Зад могилката се чуват жътварски песни и провиквания и прогърмява от време на време духова музика — селски „джазбанд“.
Н. Хайтов, ПЗ, 78. Наскоро е излязла от печат във Франция книгата за „джазбанда“ или по-право за негърската музика. К, 1927, бр. 192, 3.
— От англ. jazz band.
ДЖАЗБАНДЙСТ м. Разг. Музикант, който изпълнява партията на ударните инструменти в джазов оркестър. Джазбанди-стът виртуозно завъртя палките и след като в продължение на няколко такта обиколи барабанчетата, удари чинелите и саксофоните запъшкаха под бърз такт. Д. Кисьов, Щ, 482.
ДЖАЗКЛУБ, мн. -ове, м. Заведение, клуб, в който се свири джаз. Това беше.. Лос Анжелос.. и всичко онова, което оттук до Сан Франциско., бе онази магическа Калифорния с нейните богатства и чудеса.., с бесните кинокариери и с джазклубовете. Отеч., 1979, кн. 17, 16.
ДЖАЗМЕН м. Музикант, който изпълнява джазова музика. Градът [Ню Йорк] го заслепява с блясъка си, но [Куинси] все още няма., пари, за да остане тук, където са всички големи джазмени. Диал., 1990, бр. 6, 14. Френски джазмени закриват Мюзикфес-та. Преди тях през сцената ще минат български музикални светила. 24 часа, 1998, бр. 150, 32. Освен виртуозността обединяващо звено беше и чувството за хумор на изпълнителите. Време е да си пожелаем повече джазмени от тази категория в името на истинския джаз. Дем., 2001, бр. 81, 4.
— Англ. jazzman.
ДЖАЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до джаз, който е свързан с джаз (в 1 знач.). Ние седим в червения полумрак .. близо до дансинга и настроението ни е тъй безоблачно, че не може да бъде помрачено дори от адския вой на джазовия оркестър. Б. Райнов, ГС, 33. Джазова музика. Джазова певица. Джазов шлагер. Джазова истерия.
2. Прен. Жарг. Който задоволява модния, екстравагантен вкус; екстравагантен. Борчо тя водеше непрекъснато подире си по всички опашки и той усвои светкавично нейния жаргон и фамилиарност. — .. Мамо, ти си
