те крайща на Букурещ, диреше лица, срещаше и свои приятели, говореше с всички внимателно, убедително и умело. Събитията бяха върнали и нему някогашната енергия. Ст. Дичев, ЗС I, 399. Той вървеше напред, навел замислено глава и цялата му фигура издаваше необикновена енергия и воля. Ем. Станев, ПЕГ, 54. Младежка енергия. Творческа енергия.
4. Прен. Сила на проява, интензивност на нещо. За жалост в тая ранна епоха българите не трогнаха никого освен Венелина и чрез него някои руски обществени кръгове. Ето защо толкова по-високо трябва да се оценят моралните енергии на самия народ в процеса на възраждането. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 72. Историята на българската литература ще отдаде достойна хвала Вазову, че мотивите, възприети от неговите предшественици,.., той е вложил в по-разнообразни теми, въплътил в повече образи и без да достигне предшествениците си в енергията и колоритността на стиха, стъпил е крачка напред от тях. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 346.
5. Нов. С прил. положителен, отрицателен или самост. Съвкупност от широк кръг особености на характера и психиката на човека, свързани с неговата нагласа (оп-тимистична или негативна), светоусещане, жизненост и др., които определят специфичното му биополе и може да влияят, да се отразяват върху околните по определен начин; биоенергия. Човекът е микрокосмос. Ръкуването е размяна на енергия. ДЛ, 1999, бр. 8, 7. Той има силно отрицателна енергия и след всяка среща с него се чувствам потисната. А Ходенето на това място ме зарежда с енергия. Недостиг на енергия. II Съвкупност от особености на някои физически обекти (предмети, местности, сгради и др.), свързани с осезателното им положително или отрицателно влияние върху пси-хичното и физиологичното състояние на човека, върху неговото биополе. Индиецът споменал, че пръстенът е зареден с мощна отрицателна енергия, чиято сила проличава в цвета на камъка. Шок, 2001, бр. 17, 2. Всеки тип подпочвена, изворна или минерална вода има., своя енергия. Леч., 2000, бр. 30, 5. Това място в гората е особено, със силна положителна енергия.
— От гр. evepyeia 'действаща сила' през нем. Energie и рус. знергия. — Летоструй, 1871.
ЕНЕРГО-. Първа съставна част на сложни думи, съществителни и прилагателни, със значение: 1. Който се отнася до енергия (в 1, 2 и 3 знач.); енергиен, напр.: енерго-гасител, енергодобив, енергодобивен, енергоизточник, енерголъч, енерго-лъчев, енергообмен, енергоцентрала, енеррготерапевтидр.
2. Който се отнася до електроенергия; електрически, електро-, напр.: енергообе-динение, енергосистема, енергоснаб-дителен, енергоснабдяване, енерго-съоръженияидр.
3. Който се отнася до енергетика; енергетичен, напр.: енерговъоръженост, енерго-въоръжениеидр.
ЕНЕРГОВЪОРЪЖЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Техн. Енергетична снабденост. Голямата енерговъоръженост и добра аеро-динамичност на самолета позволяват да се извършва безопасно излитане при пълно полетно тегло от високопланински аеро-друми и при горещо време. АК, 1971, бр. 1, 16.
О Енерговъоръженост на труда. Техн. Показател, който характеризира степента на снабденост в предприятията с механическа, топлинна и електрическа енергия за двигателна сила и технологически нужди.
ЕНЕРГОГАСЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Хидротехн. Съоръжение за намаляване на кинетичната енергия на водно течение, което има голяма скорост. Енергогасителят на бързотока има за задача да погаси излиш-ната енергия на течението, стичащо се от бързея. Ст. Д. Станчев, X, 463. Според първоначалния замисъл на проектантите, за водната струя, която ще пада от преливника на язовирната стена, трябва да се построи енергогасител с определени размери. ВН, 1958, бр. 2051, 1.
ЕНЕРГОДОБИВ м. Техн. Добиване на енергия (във 2 знач.). Разбира се, днес има и много атомни станции на континента, но най-верният път за енергодобив се оказа използуването на слънчевите лъчи. Ст. Волев, МС, 200. Реките в района са маловодни и неудобни за речно плаване и енергодобив.
ЕНЕРГОДОБИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Техн. Който се отнася до добиване на енергия (във 2 знач.). Неоценимо богатство за нашата страна представляват реките, естествените езера и язовирите. Техните води са включени във водоснабдителните, мелиоративните и енергодобив-ните системи. ВН, 1962, бр. 3291, 2.
ЕНЕРГОЕМКОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Качество на енергоемък. Енергоем-кост на рудодобива.
ЕНЕРГОЕМЪК, -мка, -мко, мн. -мкй, прил. Спец. Който отнема, при който се изразходва голямо количество енергия (във 2 знач.). Грижите за., подменяне на енергоем-ките технологии.. ще бъдат колкото да не е без хич! Диал., 1990, бр. 6, 12. Енергоемко производство.
— От рус. енерголмкий.
ЕНЕРГОЙЗТОЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Техн. Източник на някакъв вид енергия (във 2 знач.). Двигателите преобразуват енергията от електроизточници-те в природата — вятър, вода, каменни въглища, течни и газообразни горива, ядрени разпадания — във вид, в който тя може да
