EЛÈHCKHP, -a, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до град Елена или до еленчанин. Като на всеки жеравненски събор и сега хората бяха дошли чак от Котел, от еленските села и от Ичера. П. Константинов, ГШГ, 191. По еленските и бебревски колиби нощ са не минува да са не оберат няколко къщи. НБ, 1876, бр. 51-52, 202. Наметнал са като еленски чорбаджия. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 290. — И още как! — възкликва ободрен Методи и отново докосва чашата с еленска сливовица. К. Странджев, ЖБ, 22. Двамата пловдивски черковници дълго тропат на екзархийската порта, докато файтонджията бай Михал, възрастен мъж някъде от еленските села, се събужда. К. Странджев, ЖБ, 12. За Дачо се знае, че се любил с някаква мома от еленските колиби. Н. Ферманджиев, РХ, 14.
Е ЛÈH4 АНИН, мн. eлèнчaни, м. Мъж, който е роден или живее в град Елена. Приказките ставаха no-живи, но не и по-интересни, защото като еленчанин той отнасяше се някак чорбаджийски със събеседниците си. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 37. Самият комитет беше разширен. В него влизаха също и еленчаните хаджи Йордан Брадата, Иван Cm. Кършовски.., пазачът на манастира Куман от село Плаково. Г. Дръндаров, ВЗ, 44. — Дойде декември, той ме търси. Намира един еленчанин, който работеше в дирекция на печата. Той ме познаваше, сеща се за кого става дума. Ив. Сарандев, ЕС, 16.
EЛÈH4AHKA ж. Жена, която е родена или живее в град Елена. Еленчанки, благовидни умилни, / в женствеността имат дарби обилни. П. Р. Славейков, CЛ, 75.
— "Нацке ле, бяла еленчанко, / като си бяла еленчанка, / ставаш ли бяла търновка, / в Търново да та заведа. Нар. пес., СбВСт, 685.
ЕЛЕНЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от елен; малък елен. Пак екна изстрел. Лисицата изкрещя и изчезна под приведените клони на един ясен. Само еленчето остана до мъртвия лисугер. Ем. Станев, ПЕГ, 99. Той нямаше друго облекло, освен кожата от онуй еленче. ИГ (превод), 79. • Нар.-поет. суро еленче. Шетна се суро еленче / низ таа гора зелена, / със тиа вити рогове. Нар. пес., СбНУ XLIV, 389.
2. Малкото от мъжки пол на сърна и кошута. От няколко дни насам тя [въглищарка-та] дебнеше кошутата Дунка, която криеше своето еленче наблизо. Ем. Станев, ПЕГ, 94.
ЕЛЕОСВЕПЩНИЕ ср. Църк. Масло-свет. Православната църква е приела от апостолите следующите тайнства: кръщение, миропомазвание, причащение, покаяние, свещенство, брак, елеосвещение. Д. Ман-чев, НН (превод), 130.
— От гр. eùxéXaiov.
ЕЛЕРОНИ мн., ед. (рядко) елерон, м. Авиац. Повърхности на задните части на крилата на самолета, които са подвижни и се обръщат едновременно, но на различни страни, като служат за управляване на самолета.
— Фр. aileron.
ЕЛЕФАНТИАЗА, мн. няма, ж. Мед. Болест, при която се появява трайно обезобразяващо увеличаване на размерите на някоя част от тялото, предимно на долните крайници, което се дължи на силен оток, на-дебеляване и втвърдяване на кожата и под-кожната тъкан; слоновост, слонова болест.
— От rp. èA,6(pavTiaaiç.
ЕЛЕЧЕ, мн. -та, ср. 1. Елек. И как беше пременена! Синяи джанфезена рокля, елече от ален атлаз. Й. Йовков, СЛ, 6. Дядо Ли-бен носи кафеен цвят шалваре, зелено елече и широк бял пояс. Л. Каравелов, Съч. II, 31. Едно момиче с очи като трънки,.., с басмя-на рокличка и плетено елече, шляпаше с гуменките си рано сутрин и носеше в бакъре-но менче краве мляко. Б. Несторов, СР, 149. Съществува в Сухиндол мнение, че истински "зарезанджия " е този, който е облечен в национална носия. Ето защо в подготовката на празника важен въпрос е набавянето на облекло — калпак, бродирана блуза, елече, потури, навои, цървули, бъклица за мъжа. Е, 1980, бр. 7, 3. Купила ми мама / свилено елече, дос, дос, / дали да го носа, / или да го държа? Нар. пес., СбВСтТ, 584.
2. Къса детска долна дреха без ръкави; камизолка. След като ръцете на детето са вече освободени, към комплекта пелени се прибавят ризка, елече. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 35.
ЕЛЕЧЕНЦЕ, мн. -нца, ср. Умал. от елече. Но аз забравих да ви кажа, че голямата лебеница е била облечена в ленени гащи и в бяло копринено, с червени пърчици, елечен-це и че малката лебеница е била покрита с бял фес. Л. Каравелов, Съч. VII, 5. — Ето, донесъл съм тука някои неща за Росица. .. За някоя рокличка и там -г- за елеченца, за гащички. О. Василев, Л, 8.
ЕЛЕШКА1 ж. Диал. Риба лешанка; еле-шница.
— От Н. Геров, Речник нна блъгарский язик, 1897.
ЕЛЕШКА2 ж. Диал. Дърво елша. Размя-сом с върбата расте и ляпкавата елешка. СбНУ XXXII, 58.
ЕЛЕШНИЦА ж. Диал. Риба лешанка; елешка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЕЛЗАСЕЦ, мн. -сци, след числ. -сеца, м. Мъж, който е роден или живее в Елзас (област в Североизточна Франция). Анет разказа, как вчера на обед гестапо арестувало един наемател, който се записал в хотела като елзасец. ВН, 1960, бр. 2875, 4.
