Ив. Вазов, Съч. XIII, 163. Днес в пределите на окръга [Варненски] успешно се развъждат муфлони, елени-лопатари, фазани. ПЗ, 1981, кн. 10, 23. В жилището открихме доста оръдия на труда от камък, кремък и кост. Най-многобройни са шилата, изработени от кости на елен и говедо. Е, 1979, бр. 20, 3. • Нар.-поет. сур елен. Както сур елен в гората / тича жаден към водата, / тъй и ти крилат ще тичаш / към онези, що обичаш. Ив. Вазов, В, 7. Нарами пушка бойлия, / йотиде в гора зелена / да тръси сур а елена. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 146.
2. Само мн. Зоол. Семейство бозайници от разреда чифтокопитни с различно оцветена при отделните видове космена покривка. Сегабае.
О Благороден елен. Вид елен със стройно тяло, тънки дълги крака и грациозни движения, който може да тича с голяма бързина. Сегуиз еюрЬив. В момента около 7000 благородни елена, 6000 сърни, 1200 лопатара са живата украса на българската гора. ЛР, 1971, кн. 5, 3. Северен елен. Вид елен, който живее на големи стада в тундрите на Европа, Азия и Северна Америка, използван за превоз и почти като единствен източник на месо, мляко, кожи и т. н. Rangiver 1агап-скю. Северният елен въди ся в най-студени-те места на север и ся храни с мъх. Д. Му-тев, ЕИ, 39.
ЕЛЕН2 м. Диал. Насекомото рогач; сеч-ко, ковач.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЕЛЕНЕН, -а, -о, мн. -и и (диал.) -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Еленов (в 1 знач.); еленски. — Заповядайте! А гладни ли сте? Ако сте гладни, то аз ще да ви опека малко еленно месо. Седнете. Л. Караве-лов, Съч. V, 69. Когато елененото месо се свърши, ние трябваше да се храним само с ориз и боб. ПН, 1932, кн. 1, 13.
О Еленен мъх. Остар. Еленов мъх. Лап-ландците, които принадлежат на северното племе, нямат национални растения, ако не считаме еленния мъх, който храни техния домашен добитък или северните елени. Знан., 1875, бр. 16, 254. Еленен език. Остар. Еленов език.
ЕЛЕНЕЦ, мн. -нци, м. Остар. и диал. Еленчанин. Еленци,.. сяка пролет излязват навън из селото ни по кярове: едни отиват во Влашко, други в Сербия. ЦВ, 1859, бр. 430, 2. ^
ЕЛЕНКА ж. Остар. и диал. Еленчанка.
ЕЛЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от елен1, който принадлежи на елен1; еленски. Стаята беше кръгла, стените — покрити с кожа и еленови рога, навред бяха разпилени оръжия и примки за лов. Ст. За-горчинов, ЛСС, 20. Вълко и Янко очакваха с нетърпение първия еленов рев. Оставаха още няколко дни до започване борбите между елените. Ем. Станев, ПЕГ, 120. Те [Янко и Вълко] минаха отвъд гребена на планината и проследиха всяка еленова диря, за да открият стадата. Ем. Станев, ПЕГ, 77. Еленово месо. Еленова кожа. II За храна, ястие — който е от месото на елен. Взе празната дървена паница и отиде да донесе от пушените еленови рибици. М. Смилова, ДСВ, 36.
2. Който е направен от кожата или рогата на елен1. Облечен беше боляринът просто, в лоена дреха от щавена кожа до коленете, с червени еленови ремъци по ръбовете. А. Дончев, СВС, 122.
3. Който е като на елен1, който е характе-ен, свойствен за елен. От време на време ългите ресни на еленовите й [на Ангелина] очи трепваха като на плач. А. Страши-миров, ЕД, 53. Балана и Чивгата ги почитаха за най-добри и най-хубави волове — нали бяха едрц, бели като сняг, с големи еленови рога. И. Йовков, АМГ, 98. Черни очи / еленови, / вити вежди / гайтанови, / вила ви е / завистница. Ц. Церковски, Съч. I, 177.
О Еленов език. Растението волски език. Еленов лишей. Храстовидно разклонен лишей със сивкавозелен цвят, който е широко разпространен в северните части на тундрите и служи за храна на северния елен. С1асю-ша rangiferuna. Еленовият лишей е разпространен също по високите планини у нас. Той расте и в тундровата област. Бтн VI кл, 89. Еленов мъх. Название на лишеите, които са основна храна на северните елени през зимата; ягел. — Еленовият мъх, или както го наричат ягел, е особен вид лишей, който расте в сухата тундра, по каменистите и песъчливи почви. С. Ставрев, ТСП,
18.
ЕЛЕНОВЪДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до еленовъдство. През 1871 г. в Исландия е бил пренесен северният елен, но опитите да се организират еленовъдни стопанства не се увенчали с успех. Пуснати обаче на свобода, елените бързо се размножили в дивите планински области на страната. С. Кюпрюбашиев, И, 56.
ЕЛЕНОВЪДСТВО, мн. няма, ср. Развъждане и стопанско използване на опитомения северен елен. — А сега с какво се занимават? — Пак главно с еленовъдство. Само че сега еленовите стада са собственост на колхоза. С. Ставрев, ТСП, 34.
ЕЛЕНСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Еленов (в 1 знач.). — Жалко! — каза един млад ловец. — Аз пък се радвах, че ще занеса в къщи еленско месо. И. Петров, ЛСГ, 16. И той повели да изнесат стол за бабата, шепа стафиди и портокал за детето и да дадат еленски бут на кучето Шаро, за да отвикне да яде турско месо. А. Дончев, ВР, 95. В чувалчето намерили огърлица от еленски копита. ПЗ, 1981, кн. 10, 15.
