тия, поставена в затворена камера, без да се използуват стъклени плочки. Б. Банков и др., ВВ, 42.
3. Мед. Лечебен метод за внасяне на медикамента и под. вещества в организма, който се основава на такова движение. Установено бе.., че нивалинът прониква в организма не само чрез инжектиране, но и чрез електрофореза (с помощта на електрически ток). ВН 1961, бр. 2985,4.
— От гр. ^Хектроу 'янтар' + <роре<р 'нося'.
ЕЛЕКТРОФОРЕЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. Който се отнася до електрофореза. Електрофорезно изследване. Електрофорезна диагностика.
ЕЛЕКТРОФОРЕЗНО нареч. Спец. Нареч. Чрез електрофореза. Лечението се извършва електрофорезно.
ЕЛЕКТРОФОРЕТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец.Рядко. Електрофоре-зен. Електрофоретично изследване. Елек-трофоретичен метод.
ЕЛЕКТРОФОРЕТИЧНО нареч. Спец. Рядко. Еектрофорезно. В кръвта СРБ [серумът] е свързан с липидите. Електрофоретично той се открива в /З-глобулинова-та фракция на серума. Л. Томов и др., СВВМ, 46.
ЕЛЕКТРОФОТОГРАФЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Фотогр. Рядко. Елек-трофотографски.
ЕЛЕКТРОФОТОГРАФСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Фотогр. Който се отнася до електрофотография. Електрофотограски плаки.
ЕЛЕКТРОФОТОГРАФИЯ ж. Фотогр.
1. Фотографски процес върху светлочувствителен проводников слой.
2. Отпечатък, снимка, получена чрез такъв процес. Първите електрофотографии .. са били направени от Желудев и Фридкин през 1957 г. ВН, 1958, бр. 2193, 4.
ЕЛЕКТРОХИМЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до елек-трохимия; електрохимически. Електрохи-мично гориво. Електрохимични явления. Електрохимична активност. Електрохи-мично взаимодействие. Електрохимична реакция. Електрохимична корозия.
ЕЛЕКТРОХИМЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Електрохимичен. Един от пътищата на бъдещата топлоенергетика води към електрохимическите централи. К. Кузов, ПВС, 69. През последно време .. морската вода се превръща в сладка посредством един електрохимически способ. ВН 1961, бр. 3003, 4. За обеззаразяване на големи количества вода служи електрохи-мическият метод — пропуска се постоянен електрически ток през два сребърни електрода. ВН 1961, бр. 3167, 4. Електрохими-ческа промишленост. Електрохимическа реакция.
ЕЛЕКТРОХИМЙЧЕСКИ нареч. Спец. По електрохимически път; електрохимич-но. Водата се пречиства електрохимически.
ЕЛЕКТРОХИМЙЧНО нареч. Спец. По електрохимичен път; електрохимически. На газовете се въздейства електрохимично.
ЕЛЕКТРОХЙМИЯ ж. Спец. 1. Само ед. Дял от физикохимията, който изучава химическите процеси, предизвикани от действието на електрически ток върху веществата и електрическите явления, които възникват вследствие на химически реакции. През 1887 г. шведският физик и химик Сванте Арениус създал съвременната теория за електролитната дисоциация, като с това отбелязал разцвета на електрохимията. ВН 1959, бр. 2542, 4. // Тази наука като учебен предмет. Факултет по електрохимия.
2. Учебник по този предмет. Между другите книги ще намерите и следните:.. Манхен
— Електрохимия. ВН 1961, бр. 2978, 3.
3. Само ед. Химическите процеси, предизвикани от действието на електрическия ток, които са обект на изследване от тази наука.
ЕЛЕКТРОХИРУРГИЯ, мн. няма, ж. Мед. Хирургия, която се извършва с помощта на електрически ток с висока честота.
ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА ж. Електрическа централа. Оттам водата ще се втурне в електроцентралата, ще завърти турбините, по жиците ще побегне електрическият ток. П. Бобев, ЗП, 92. Аз си представих новия град с гора от заводски комини, сенчести и просторни булеварди,.., мощни електроцентрали, бели мостове над Марица. А. Каралийчев, НЗ, 238. Тук тя [реката] е изпълнена с много прагове и водопади, които й пречат да бъде плавателна, но затова пак разкриват огромни възможности за изграждането на мощни електроцентрали. Ал. Гетман, ВС, 98. Пешо знаеше, че на този най-голям в България строеж се изграждат две подземни и една надземна електроцентрали, свързани с десетки километри тунели и канали. Т. Монов, СН, 49. Атомни електроцентрали. Водна електроцентрала. Геотермична електроцентрала. Па-ротурбинна електроцентрала.
ЕЛЕКТРОШОК, мн. -ове, след числ. -а, м. Мед. Метод за лечение най-често на някои мозъчни и психически заболявания, чрез прокарване на силен ток през мозъка или друг увреден орган за кратко време и предизвикване на конвулсия. Зала за елек-трошок.
ЕЛЕКТРОШОКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Който се отнася до електрошок. Елек-трошокова терапия.
ЕЛЕКТРУМ м. Спец. Минерал, само-родна сплав на злато и сребро (с около 50 % сребро).
— Лат. electrum.
