то електроположителни елементи, т. е. отдават му всичките или само част от валентните си електрони. Хим. XI кл, 1965, 90. Металите се характеризират с малък брой валентни електрони (1, 2, 3, 4). При химичните реакции те лесно отдават валентните си електрони и се превръщат в електроположителни йони със стабилен двуелектронен или осемелектронен външен слой. Хим. IX кл, 1965,94. // За валентност на химически елемент — който е свързан с отдаване на електрони.
ЕЛЕКТРОПОЛОЖЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Физ. Качество на електрополо-жителен.
ЕЛЕКТРОПОМПА ж. Техн. Електрическа помпа. Радостта, че ще сложат край на безводието,.., крепи силите им. И те се надяват .. електропомпите да бръмчат и водата да бликне от чучурите. Ст. Станчев, НР, 15. Саламурата със специална електропомпа се привежда в слабо движение. Н. Димов и др., ТМ, 133. Новото приспособление — двойно стъкло и електропомпа — може да се монтира не само в автомобили, но и на обикновени прозорци, в жилищни постройки и канцеларии. ВН, 1963, бр. 3681, 4. ^
ЕЛЕКТРОПОМПЕН, -а, -о, мн. -и. Техн. Прил. от електропомпа. Електропомпена станция.
ЕЛЕКТРОПОРЦЕЛАН, мн. няма, м. Техн. Специален технически порцелан, използван като материал за направата на изолатори и изолационни приспособления и части в електрическите апарати, устройства и мрежи. Основната част на изолаторите е порцелановото тяло, което се прави от висококачествен електропорцелан. А. Начев, ЕС, 71. Електропорцелан за високо и ниско напрежение. II Само .ш*. Приспособления, части, направени от такъв материал. Магазин за всякакви видове електропорце-лани.
ЕЛЕКТРОПОРЦЕЛАНОВ, -а, -о, мн.
-и, прил. Техн. Който се отнася до електропорцелан. Най-модерен, с най-нови машини и съоръжения, е електропорцелановият завод .. Той произвежда най-различни изолатори. Хим. IX кл, 1965, 54.
ЕЛЕТРОПОТРЕБЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Консуматор на електрическа енергия. // Конкретно лице или предприятие, фирма, организация, което използва електрическа енергия от мрежата. Напрежението пада обикновено в почивните дни и електропо-требителите от вилната зона се оплакват непрекъснато.
ЕЛЕКТРОПОТРЕБЛЕНИЕ, мн. няма, ср. Използване на електрическа енергия за промишлени и битови нужди. Грижите за .. нов подход към битовото електропотребление ще бъдат — колкото да не е без хич!
Диал., 1990, бр. 6, 12. // Конкретното количество електроенергия, употребено от мрежата като консумация.
ЕЛЕКТРОПРОВОД м. Спец. 1. Част от електроенергийната система, която осигурява пренасянето, транспортирането на електрическия ток от електроцентралите до консуматорите чрез различни технически средства и съоръжения. Електропроводите като паяжини оплитат страната и рязко изменят силуета на пейзажа. А Обсъжда се перспективата за строителството на междуконтинентални гигантски електропроводи.
2. Стесн. Отделна жица, проводник, като част, елемент от електрическа мрежа, инсталация и под.. За да се предпазят работниците от поражения, причинени от електрически ток, вземат се следните мерки:..; електропроводите се полагат на недостъпна без стълба височина. В. Брънеков и др., СД, 7.
ЕЛЕКТРОПРОВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Спец. Който се отнася до пренасяне на електрическа енергия на разстояние с електропровод. Нейде към средата на поляната се белееше наскоро построеният електропроводен кантон. Ст. Марков, ДБ, 319. Електропроводна мрежа.
2. Физ. Който има свойството да пропуска електрически ток; електропроводим. Графитът е добро топлопроводно и електропроводно вещество. В. Пеев, МК, 104. Още Бекерел бе забелязал, че уранът и неговите соли отделят особени лъчи, които имат свойство да влияят дори и на обвита с черна книга фотографска пластинка и да правят въздуха електропроводен. Ас. Зла-таров, Избр. съч. III, 117. Медта, цинкът и алуминият, освободени от примеси, стават много по-електропроводни и устойчиви на високи температури и корозия. ВН, 1961, бр. 3090, 4.
ЕЛЕКТРОПРОВОДЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Който има свойството да пропуска електрически ток; електропроводен. Съществува и друга група тела, наречени полупроводници. Те са в много малка степен електропроводими. Физ. X кл, 1958, 51. Ролята на електролита [при електролизата] се свежда до създаване на електропроводима среда. Хим. XI кл, 1965, 79. Екранът е изготвен от специален електропроводим слой. ВН, 1961, бр. 3096, 4.
ЕЛЕКТРОПРОВОДЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Физ. Свойство на веществата да пропускат, да предават електрически ток; електропроводност. Електропроводимостта или изолационните свойства на телата зависят от условията — температура, влага и др. Физ. X кл, 1958, 50. Проводниците на електричен ток се правят от чиста мед. И най-малките примеси в металите намаляват електропроводимостта им.
