1979, бр. 20, 1. — Назначих я!.. — Човек с връзки ли? -.. — И то какви! И от министерството звъняха, и от района.. — Така, така — .. — Ами оня от електрониката... Д. Дублев, ПП, 32-33. В производството все по-широко ще се внедряват автоматиката, електрониката, телемеханиката, атомната енергия.
4. Рязг. Електронен апарат, уред, електронно устройство с различно предназначение. Посредством вградена в ръката електроника биоелектричните импулси,.., се приемат, когато достигнат края на живия остатък от ръката. Г. Дечев, Б, 45. Вилс-даше и съобразяваше бързо, краката и ръцете му го слушаха с бързината на електрониките. Д. Цончев, ЛМ, 28.
— От фр. électronique през рус. электроника.
ЕЛЕКТРОНЙТ м. Техн. Електроизолационен материал, представляващ смес от азбест и каучук, който най-често се произвежда на листове или ленти и намира голямо приложение в електроенергетиката, елек-тромапшностроенето, бита и др.
ЕЛЕКТРОНЙТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който е направен, изработен от елек-тронит. Електронитова тръба.
ЕЛЕКТРОНЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Който се отнася до електроника; електронен. Електронични уреди.
ЕЛЕКТРОННО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: електронен1, напр.: електронноизмерителен, електроннолъчев, електронномикроско-пичен, електроннооптичен, електрон-носметаченидр.
ЕЛЕКТРОННО. Физ. Нареч. от електронен1. По-нататък само тези избрани импулси се групират електронно и се отброяват от електромеханични номератори. ВН, 1961, бр. 2973, 4. Кабелите ще бъдат монтирани паралелно и ще издават определени знаци, които ще бъдат електронно улавяни от командните табла на автомобилите. ВН, 1961, бр. 2955, 4. Усвоени са и три нови изделия, електронно регулиращи заваръчните параметри на дъгата. Т, 1981, бр. 247, 1.
ЕЛЕКТРОННОИЗЧИСЛЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до изчислителни (сметачни) машини и уреди, в които се използват електронни прибо-
и. Но когато е необходимо информацията а се обработва с изключително големи скорости,.., се използуват електронноизчислителни машини (ЕИМ). Осн. соц. пр IX кл, 94-95. Електронноизчислителна техника. Електронноизчислителен център.
ЕЛЕКТРОНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до електрони .., напр.: електроноволт, ел-ектронография, електронопривли-чащ, електронофилен, електроноско-пичен и др.
ЕЛЕКТРОНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е направен от електрон2, който се отнася до електрон2; електронен2. Трите съда [в съкровището], които приличат също и на мидени черупки, са съединени помежду си с електронови тръби. Ст. Михайлов, БС, 188.
ЕЛЕКТРООСВЕТЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до електрическо осветление. Електроосветителна инсталация. Електроосветително тяло.
ЕЛЕКТРООТРИЦАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Физ. 1. Който носи отрицателен електрически товар. Известно е, че във всяка жива тъкан (..) при възбуда се явява разлика в електрическия й заряд (пълнеж): възбудената част е електроотрицателна, а невъзбудената — електроположителна. ВН, 1962, бр. 3273, 4.
2. За хим. елемент — който при химична реакция получава електрони и става носител на отрицателно електричество. Съединяването на елементите винаги е съпроводено с такова прескачане на електрони — атомите на единия елемент дават, а тези на другия получават електрони. Елементът, който дава електрони, се нарича електро-положителен, а другият — електроотри-цателен. Хим. VII кл, 1950, 33. Хлороцет-ната киселина е по-силна от оцетната киселина. Причината за това е електроотри-цателният хлорен атом, който привлича общата електронна двойка към себе си. Хим. X кл, 1965, 67. // За валентност на химически елемент — който е свързан с получаване на електрони. Според това дали атомът отдава, или приема електрони ва-лентността бива електроположителна и електроотрицателна. Хим. XI кл, 1965, 22.
Е ЛЕКТРО ОТРИЦАТЕЛНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Физ. Качесто на електроотрицате-лен. С общи електронни двойки се свързват и еднаквите атоми в молекули (..). Тяхната електроотрицателност е еднаква, затова тези двойки еднакво принадлежат на двата атома. Е. Киркова, АМ, 36.
ЕЛЕКТРОПОЛОЖЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Физ. 1. Който носи положителен електрически товар. Протонът е ядро на водородния атом, което носи един положителен електронен пълнеж, следователно е електроположителен. Хим. VII кл, 1950, 34. Известно е, че във всяка жива тъкан (..) при възбуда се явява разлика в електрическия й заряд (пълнеж): възбудената част е електроотрицателна, а невъзбудената — електроположителна. ВН, 1962, бр. 3273, 4.
2. За хим. елемент- който при химична реакция отдава електрони и става носител на положително електричество. Спрямо кислорода обаче те [металоидите] се проявяват ка
