стругарство, шлосерство.., електромонт-ьорство и dp. ВН, 1959, бр.2594, 2.
ЕЛЕКТРОМОТОР м. Техн. Мотор, двигател, който превръща електрическа енергия в механична и обикн. се използва като съставна част на различни механизми и машини в промишлеността, транспорта, селското стопанство и др.; електродвигател. Машинистът натискаше ръчката на електромотора и кофата увисваше над главата му, издигаше се бързо и стигаше до покрива. Ив. Мартинов, М, 15. Петко включва единия електромотор, барабанът се завър-тява и теленото въже тежко и бързо се спуща. Л. Галина, Л, 58. Придвижването на лентата с постоянна скорост почти във всички магнитофони се извършва с помощта на електромотор. К, 1963, кн. 3, 35-36. За изкачване вода на по-голяма височина често се употребяват помпи, които работят с електромотори. Физ. VI кл, 51. Електромоторите леко и удобно привеждат в движение най-различни механизми, като заменят топлинните двигатели и техните сложни трансмисии. Физ. X кл, 1965, 103.
ЕЛЕКТРОМОТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Техн. 1. Който се отнася до електромотор. Електромоторното производство е разделено на 7 цеха за стокова продукция, във всеки един от които се работят само определени видове електромаши-ни. ВН, 1961, бр. 3143, 2. Електромоторен цех. Електромоторна фабрика.
2. Който работи с електрмотор. Електромоторен колектор.
ЕЛЕКТРОМОТОРЧЕ, мн. -та, ср. Техн. Умал. от електромотор. На изложбата те [кръжочниците] са се представили с вентилатори, електрически печки със самоделни електромоторчета. НТМ, 1961, кн. 7, 16. Посредством акумулатори, поставени вътре в часовника, от получената електрическа енергия се привежда в действие малко електромоторче (тежи 80 грама и е с мощност 20 микровата). МН, 1960, бр. 2865, 4.
ЕЛЕКТРОМОЩНОСТ, -nà, мн. -и, ж. Физ. 1. Само ед. Електрическа мощност. Електромощността се мери във ватове.
2. Само мн. Източници на електроенергия като станции, машини, съоръжения и под., които произвеждат електроенергия. Ще се въведат в действие нови 50 000 киловата електромощности в ТЕЦ „Република“ край Перник, 60 000 киловата в ТЕЦ „Тр. Костов“. ВН, 1964, бр. 3857, 2. В нашата страна са пуснати в действие много нови електромощности.
EЛEKTPOMPÈЖA ж. Система от проводници и спомагателни съоръжения, по които става пренасянето и разпределението на елктрическата енергия от електроцентралите до потребителя. Съразмерно с нуждите ще се разширят и подобрят електромре-жите, като се изградят нови централи в районите. ВН, 1961, бр. 3173, 1. С дистан-ционното управление може да се включва или изключва електромрежата, да се пускат или спират отделните агрегати. ВН, 1959, бр. 2565, 4. Колективът е преизпълнил плана за производство на електромре-жи за ниско напрежение.
ЕЛЕКТРОН1 м. Физ. Най-малката елементарна частица на веществото, градивна част на атомната обвивка, която има отрицателен електрически товар. В основата си атомът се състои от ядро, около което обикалят различен брой електрони по определени орбити, които образуват електронната обвивка на атома. Вл. Андреев, АЕ, 5. Електроните от най-външната обвивка на атома не са постоянно свързани с нея и в някои случаи свободно се обменят и преминават в обвивките на съседните атоми, като изместват стоящите там електрони. Ц. Цанев, АЧ, 12. Английският астроном Артур Едингтон твърди, че Вселената се състои приблизително от 1073 протона и толкова електрона. Матем., 1965, кн. 6, 21. Поток на електрони.
О Валентен електрон. Физ. Електрон от най-външната обвивка на атома, който има способността да преминава към други атоми и така се осъществява химична връзка в молекулите. Въглеродният атом е твърде особен. Той има четири валентни електрона. В. Цокова, ВС, 8. Свободен електрон. Физ. Електрон, който не е свързан с атомно ядро. Известно е, че проводимостта на металите от гледище на електронната теория се обяснява с наличността на свободни електрони. Матем., 1966, кн. 2, 16. Тежък електрон. Физ. Мезон. След електрона и позитрона в списъка на атомните частици следваха протонът и неутронът.. Тяхната маса е 1836 пъти по-голяма от електронната. Сега се откри нещо средно — тежък електрон. И. Спасова, ЧК (превод), 116.
— Гр. т|Хектроу 'янтар'.
ЕЛЕКТРОН2 м. Спец. 1. Лека сплав от магнезий, алуминий, цинк й др., отличаваща се с голяма здравина и пластичност, която се обработва лесно и се използва в самоле-тостроенето, ракетостроенето, космическата индустрия и др. Сплавта електрон (Mg, А1) е лека и твърда. Използува се за самолети и машинни части и за тела на запалителни бомби. Хим. IX кл, 1958, 78. Алуминият, електронът и други подобни сплави не са подходящи за производство на винтове и гайки поради малката им механична устойчивост. П. Минков и др., ЕФМ, 101. Най-широко приложение от магнезиевите сплави намира така нареченият електрон, получил наименованието си от завода Грисхайм Електрон, където е бил получен най-напред. Л. Калев, ВТЛ, 239.
