метал или графит, чрез който електрическият ток се прекарва през течности, газове, във вакуумни прибори и др. Двуелектрод-ната лампа представлява стъклен или метален балон, от който е изтеглен въздухът и са поместени два елктрода — катод и анод. Ел. XI кл, 1965, 124. Обикновено влизането и излизането на тока в разтвора или стопилката на електролита става посредством потопени в тях метални проводници (пластинки, мрежи, жички), наречени електроди. К. Кулелиев и др., Ф, 180. Ако се хванат двата проводника, силен ток разтърсваше цялото тяло .. Фридрих изпита това случайно, когато хвана с две ръце електродите на батерията. К. Манолов, ВХ, 107.
О Отицателен електрод. Физ. Електрод, свързан с отрицателния полюс на източника на ток; катод. Положителен електрод. Физ. Електрод, свързан с положителния полюс на източника на ток; анод. Например, ако се пропуща електрически ток през разтвор от меден хлорид (СиС^), на отрицателния полюс — катода — се отделя медта, а на положителния електрод — анода — се отделя хлор. Хим. V кл, 1950, 28.
— От гр. 'пА.ектроу ’янтар1 + о86<; ’път’.
ЕЛЕКТРОДВИГАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и,
след числ. -я, м. Техн. Машина, която превръща електрическата енергия в механична и се използва в транспорта, промишлеността и др.; електрически двигател, електромотор. Задействуването на кинопрожекционните машини може да ставаръчно или посредством електродвигател. И. Венов и др., К, 75. У нас се произвеждат различни видове машини — стругове, фрезмашини,.., електродвигатели и трансформатори, електрокари,., и много други машини. Маш. IX кл, 3. Риболовците [в океана],.., са обикновено, млади хора, технически грамотни, умеещи да работят с различни сложни механизми:.., електродвигатели, хладилни съоръжения и т.н. Д. Богданов, ТА, 74-75. Към електромеханичните часовници спадат и така наречените синхронни часовници, които всъщност представляват синхронни електродвигатели. Е. Чичов, В, 3.
ЕЛЕКТРОДВИГАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който се отнася до електродвигател. Трудовият колектив.., подобри електродвигателната работа на предприятието, като монтира ново главно разпределително табло. ВН, 1960, бр. 2636, 1.
ЕЛЕКТРОДВИГАТЕЛЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от електродвигател. За разбъркване на разтвора при електролизата се използуват стъклени бъркалки или спираловидният анод, на които се дава въртеливо движение с електродвигателче. М. Ко-жухаров и др., АХ, 398.
ЕЛЕКТРОДВЙЖЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Електродвижеща сила. Физ. Количеството работа, извършена от един източник на ток за пренасяне на единица електрически товар по веригата, вследствие на която възниква електрическо напрежение. Когато във веригата използуваме източници с различни електродвиже-щи сили, например като вземем вместо един повече акумулатори или галванични елементи, чрез измерителните уреди установяваме, че напрежението в краищата на проводника и силата на тока през него се изменят. Физ. X кл, 1958, 91. Измерването на електродвижещата сила се извършва най-просто с галванометър. Ст. Христов и др., РЛУ, 76. Всеки галваничен елемент се характеризира с присъща нему електродвижеща сила (е. д. с ). К. Кулелиев и др., Ф, 185.
ЕЛЕКТРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Физ. Прил. от електрод. Кривото беше свалил електродната маска и очукваше шлака от заварените шевове. Д. Кисьов, Щ, 378. При старите електродни ръкохватки електродът се захваща в челюсти,.., при новата ръкохватка електродът се заварява с върха си за самата ръкохватка. ВН, 1960, бр. 2668, 1. Електродни процеси.
ЕЛЕКТРОДЕТОНАТОР м. Техн. Детонатор, който се запалва с помощта на електрическа запалка. За извършване на взривните работи в рудниците, които са опасни поради газ или въглищен прах, се разрешава използуването на електродетонатори с мигновено действие в медна, месингова или книжна гилза. Хр. Марков и др., ТБ, 104-105. Взривната машинка (..) представлява малка динамомашина, токът на която се включва автоматично в мрежата само тогава, когато са достигнати необходимите за възпламеняване на електродетонатори-те сила и напрежение на тока. X. Попйор-данов и др., ПИ, 83.
ЕЛЕКТРОДИАГНОСТИКА ж. Мед. Установяване здравното състояние на части от тялото, на отделни органи и тъкани, чрез електрофизически методи (електрокардио-графия, електромиография и др.). В научноизследователските институти са въведени нови медицински инструменти и апарати за електродиагностика.
ЕЛЕКТРОДИАЛЙЗА, мн. няма, ж. Хим. Метод за очистване на колоидните разтвори посредством диализа, скоростта на която е увеличена чрез електрично поле. Йонообменните мембрани се употребяват в редица електрохимични процеси и особено при електродиализата. Л. Дряновска-Нонинска, ИСЧ, 46. За ускоряване на диализата се прибягва да електродиализа. К. Кулелиев и др., Ф, 218. И Мед. Този метод като лечебна операция.
