ЕЛЕКТРОВАКУУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Техн. 1. За уред, осветително тяло — в който електрическият ток протича чрез вакуум. За производството на полупроводници се употребяват германий, индий, телур, селен и др. Тези елементи намират приложение и за изработване на евтини електровакуумни лампи в радиотехниката, телевизионни приемници. Хим. IX кл, 1965, 105. Третото голямо направление в развитието на физиката у нас за изтеклите 25 години са радиофизиката и физическата електроника, към които трябва да отнесем още физиката на електровакуумните прибори и част от приложната електроника. Вселена 69, XXXI. Електровакуу-мен токоизправител.
2. Който се отнася до такива уреди. Големи са перспективите и пред базата за техническо развитие на осветителната и елек-тровакуумна техника. НА, 1964, бр. 4740,
1. Трябваше да бъдат преодолени редица трудности, поради това, че у нас няма по-добно електровакуумно производство. НТМ, 1961, кн. 4, 3.
ЕЛЕКТРОВИБРАТОР м. Техн. Вибратор, който се привежда в действие с помощта на електрически ток; електрически вибратор. При работа с електровибратор последният трябва да се заземи, а работниците да бъдат снабдени с гумени ръкавици и гумени обувки. В. Брънеков и др., СД, 182.
ЕЛЕКТРОВИБРАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Техн. Който е снабден с електровибратор. В края на октомври бяха завършени предвидените електровибрацио-нни домашни перални.
EЛEKTPOBЛAГOMÈP м. Техн. Уред за установяване на количеството влага в различни материали (прежда, хартия, дървесина и др.) чрез измерване на електропроводимостта им, която в известни граници е пропорционални на влажността им. В централния научно-изследователски институт за механическа обработка на дървесината е построен нов уред, който позволява в продължение на една минута да се определи влажността на частите от всякакъв вид дървесина. Уредът е наречен електровлаго-мер; неговото устройство е основано на принципа, че елктропроводността на дървесината зависи от нейната влажност. ВН, 1953, бр. 303, 4.
ЕЛЕКТРОВЛАК м. Рядко. Електрически влак. Сред навалицата тежка — /и сега не зная как — / съм се мушнал аз по грешка / в първия електровлак. Ас. Босев, ВМД, 130.
ЕЛЕКТРОВОЗ м. 1. Локомотив, който се движи с електрически двигател. Електро возът мина край нея., на път за тунела, повлякъл след себе си върволица от празни, разхлопани вагони. Т. Монов, СЧ, 120. Мощен електровоз тегли специалния влак, който лети със скорост на куриерски влак. ВН, 1961, бр. 3146, 1. В стремежа си да поевтинява превоза колективът на електрическото локомотивно депо всячески пести електроенергия. Това машинистите постигат, като изключват моторите на електровозите на всички гари, където влакът престоява повече от три минути. ВН, 1964, бр. 3865, 1.
2. Електрокар. На главния извоз на рудника.. гумените ленти са заменени вече с елек-тровози, които подобряват и поевтиняват извоза. ОФ, 1958, бр. 4426, 1.
— Рус. электровоз.
ЕЛЕКТРОВОЗКА ж. Разг. Електровоз с по-малка мощност. В строителството на Баташкия водносилов път се използува най-добрата съвременна техника: .., повече от 95 локомотивки и електровозки. НТМ, 1961, кн. 3, 13.
ЕЛЕКТРОВОЗЧИК, мн. -ци, м. Машинист на електровоз. Един електровоз струва стотици хиляди левове, затова от елек-тровозчиците се изисква, при встъпване и напускане на работа, да предават и приемат тези машини в изправност.
ЕЛЕКТРОВОЗЧИЦА ж. Жена елек-тровозчик. Сега от крановичката се ражда електровозчица, която ще стъпи на мощния електрически локомотив. В. Ченков, ЗХ, 68.
ЕЛЕКТРОВЪОРЪЖЕНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Спец. Степен на електрифицирането на промишлеността или на някой неин клон. Сега електровъоръжеността в света е около 0,1 киловата на човек. К. Кузов, ПВС, 10. Нарастване електровъоръже-ността в промишлеността.
О Електровъоръженост на труда. Спец. Статистико-икономически показател на отношението между работната сила и електрическата енергия, вложена в дадено производство. Единица на електро въоръжеността на труда в промишлеността.
ЕЛЕКТРОГЕНЕРАТОР м. Техн. Генератор на електрически ток. Този процес [в атомния реактор] протича с отделянето на огромно количество топлина, която се използва за получаване на водна пара. Получената пара върти парна турбина, а тя привежда в действие електрогенератор, който произвежда електрически ток. Р. Радулов, ИГ, 113. При водните турбини, които най-често се използуват за добиване на електрическа енергия чрез задвижваните от тях електрогенератори, се налага постоянно регулиране на оборотите им. Ст. Михайлов и др., ГМ, 172.
ЕЛЕКТРОД м. Физ. Конструктивен елемент от електрическа (йонна или електронна) система, представляващ проводник от
