Page:RBE Tom4.djvu/810

изменение на напрежението или на големината на електрически ток. Електрически кабел. Техн. Едножичен или многожичен проводник от електропроводим метал, най-често мед, чиито токопроводящи жили са изолирани една от друга и общо са изолирани в херметична обвивка. Предприятие за електрически кабели и контакти. Електрически контакт. Техн. 1. Част от електрическа верига, чрез която се осъществява свързване на източника на електрически ток с електроуред и чрез която се включва и изключва веригата. 2. Механизъм, монтиран в кутия (бакелитова или пластмасова) на определено място в електрическата верига, за да се включва или изключва в него електроуред. Електрически материали. Електроуреди, прибори, домакински електрически уреди и апарати, както и необходимите за тяхното включване в мрежата части, проводници и под., обикн. като стока в търговската мрежа; електроматериали, електроуреди. Масата към щанда за електрически материали (..) трябва да се изработи със стъклена витринка, в която да се излагат дребните електрически материали. С. Цонев и др., В А, 40. Магазин за електрически материали. Електрически нагревател. Техн. Специален уред или част от електрически апарат, който представлява спираловидна метална жица с високо съпротивление, която под действието на преминаващия през нея електрически ток отделя голямо количество топлина; електричен нагревател, реотан. Печене на скара. Осъществява се под действието на лъчиста топлина, отделяна от разгорещени въглища или електрически нагревател (реотан). Л. Петров и др., БНК, 59. Електрически потенциал. Физ. Величина, която характеризира енергетично дадено електрическо поле; електричен потенциал. Какво става, когато към двата края на един проводник приложим електрически потенциал? Тогава хаотичното движение на свободните електрони се превръща в ясно определен поток през атомите на материала. К, 1963, кн. 5, 12. Електрически проводник. Физ. 1. Вещество, притежаващо висока електропроводимост; електричен проводник. 2. Една или няколко метални, обикн. медни жици, с изолация или без изолация. Електрически стол. Специално приспособление (стол, кресло), употребявано само в САЩ за привеждане в изпълнение на смър-тно наказание с помощта на електрически ток с високо напрежение. Защо хората така глупаво се стремят да направят по-удо-бна всяка лоша вест, всяко нещастие, всяка смърт, дори — електрическия стол или луксозното подземно скривалище. П. Ве-жинов, НБК, 377. Етел и Юлиус Розенберг загиват на електрическия стол. Електрически товар. Физ. Величина, характеризираща състоянието на наелектризираните тела, количеството електричество. По този начин Ръдерфорд за първи път постигна разбиването на атомното ядро по изкуствен път. Успехът на Ръдерфорд обаче се ограничи само върху леките елементи, чиито ядра са с малък електрически товар. Вл. Андреев, АЕ, 11. Установен беше интересният факт, че електрическият товар на ядрото е различен за различните елементи. ВН, 1958, бр. 2121, 4. Електрически ток. Физ. Насочено движение на електрически заряди (електрони и йони), при което се създава магнитно поле, отделя се топлина, предизвиква се електролиза и др. Електрическият ток в металите представлява насочено движение на електрони. Физ. VIII кл, 1965, 45. Електрически трептения. Физ. Периодично променящи се електрически токове и напрежения или други електромагнитни величини, които се използват в радиотехниката, медицината и др. Високоговорителят ще превърне електрическите трептения в звукови и ние ще чуем същия звук, който е записан. К, 1963, кн. 3, 35. Електрически филтър. Физ. Специално електрическо устройство, при което от подаваните на входа му електрически трептения, на изхода се пропускат само трептения, разположени в определена честотна лента, с приложение в електротехниката, звукотех-никата, съобщенията и др. Електрически шнур. Техн. Специален гъвкав електрически проводник, обвит в текстилни влакна за изолация, който се използва за свързване на електроуред в електрическата мрежа. Електрически щепсел. Техн. Специално бакели-тово, пластмасово и под. устройство в края на електрически шнур, с което електроуред се включва в контакта на електрическата мрежа. Електрическо напрежение. Физ. Основна характеристика на електрическия ток, характеризираща се с величина, равна на потенциалната разлика между две точки на електрическото поле или на електрическата верига, която се измерва с волт — работата, извършвана от електричните сили при преместване на единица електрически товар от една точка до друга. Ако се забият на различна дълбочина в земята два електрода,.., то между тях може да се констатира електрическо напрежение от 1 волт. К, 1963, кн. 7, 36. Особено големи електрически напрежения, а с това и особено силни земни токове, се измерват в ония плоскости на земната повърхност, които лежат над рудни находища. К, 1963, кн. 7, 36. Електрическо поле. Физ. Пространството, в което една наелектризирана материална частица привлича или отблъсква намиращите се около нея други материални частици, в зависимост от това, дали те имат противоположен или еднакъв по знак електрически заряд. По-кратко ние казваме, че около всеки електрически заряд се създава електри-чеко поле, проявяващо се в силите, които