ското напрежение. Електрическа дъга. Физ. Особен вид електрическо изпразване между два електрода през йонизиран газ, придружено с излъчване на силна топлина и светлина; волтова дъга, електрична дъга. Съединените части [при заваряване] се нагряват чрез електрическа дъга. Маш. IX кл,
209. Днес има пещи, които работят с електричество. В долната част на пещта се получава електрическа дъга, която разлага окиса. Хим. V кл, 96. Електрическа енергия. Физ. Електричество. Електрическа индукция. Физ. Основна характеристика на електрическото поле в един диелектрик, свързана с интензитета на полето и неговата проницаемост. Електрическа инсталация. Техн. Цялостна система от електрически проводници, съоръжения, уреди и под. като част от електрическата мрежа, която разпределя електрическата енергия в сграда, помещение и под.; електрична инсталация. Дадоха ни жилище в комплекс. .. Показаха чертежите — сини, зелени, червени, жълти линии за звънчева, тръбна, телевизионна и електрическа инсталации. Д. Дуб-лев, ПП, 50. Електрическа искра. Физ. Искра, силна светлина и топлина, предизвикана от изпразване на електрически товари с противоположен заряд; електрична искра. При определено разстояние между детайла и инструмента при протичане на ток във веригата се получава импулсен електрически заряд и възниква електрическа искра. Осн. соц. пр IX кл, 45. През време на бури грамадните електрически искри, светкавиците разкъсват азотните молекули на отделни атоми, които се свързват с кислорода от въздуха. К, 1963, кн. 3, 10. Електрическа машина. Физ. Устройство, което действа на основата на електромагнитната индукция и електромагнитното поле и преобразува електричеството в друг вид енергия — механична или химическа, или обратно-то. Електрическа мощност. Физ. Основна характеристика с величина, равна на работата извършена във веригата за прав или променлив ток за единица време. Електрическа мрежа. Техн. Част от електроенергийната система, представляваща съвкупност от съоръжения (електропроводи, трансформатори, кондензатори и др.за прав или променлив ток), свързващи източниците на електрическа енергия с потребителите; електрична мрежа. Кварталът беше бедняшки и типично селски,.., из улиците му нямаше още никаква електрическа мрежа и нощем границата между него и полето се губеше. Д. Ангелов, ЖС, 90. И така, Ян Би-биян постъпи на работа при Франц .. Той ту в ковачницата вдигаше тежкия чук и заедно с Франц ковяха някое нажежено желязо,.., ту електрическа мрежа поставяше по къщите. Елин Пелин, ЯБЛ, 14-15. Електрическа намотка. Физ. Най-често спирал-но навит изолиран електрически проводник, разположен около обща ос на отделните навивки, по които протича ток в посока еднаква на оста; бобина. Цех за електрически намотки. Електрическа ос; електрически вал. Техн. Устройство, система за синхронно увеличаване на честотата на въртене на механически независими електродвигатели, което намира приложение за задвижване на различни механизми, съоръжения, машини. Електрическа подстанция. Техн. Специална уредба в електроенергийната система, предназначена за трансформиране, разпределяне или преобразуване на параметрите на електрическата енергия. Електрическа разпределителна уредба. Техн. Съвкупност, система от електрически и електроизмерителни уреди, проводници, спомагателни устройства за приемане и разпределяне на електроенергията в електроцентрали, промишлени и транспортни предприятия и под. Електрическа схема. Физ. Графично изобразяване на електрическа мрежа, верига, уредба и под. електрически системи с помощта на условни знаци за всички елементи и връзки в системата. Електрическа централа (станция, юзина). Техн. Електродобив-но предприятие, включващо система от съоръжения и машини, в което от различни източници на енергия се получава електрически ток; електроцентрала. Костадин бе научил в лозята, че брат му предложил на общината електрически ток за осветление на града, интересувал се от завещанието на покойния доктор Янакиев, който бе оставил голяма сума за електрическа централа. Ем. Станев, ИК III и IV, 391. Електрическа якост. Физ. Основен параметър на електроизолационните материали, който представлява най-малката стойност на напрегнатостта на еднородно електрическо поле, при която настъпва пробив на намиращия се в него диелектрик. Електрически елемент. Физ. Източник на електрически ток, при който електрическата енергия се получава между два електрода за сметка на химическата енергия; електричен елемент. Електрически заряд. Физ. Физическа величина, характеризираща наличието на количество електричество в наелектризираните тела, източник на електромагнитно поле. В нормалните електроцити молекулите на хемоглобина имат отрицателен електрически заряд. Хр. Одисеев, ТН, 142. Ядрото на атома също има електрически заряд, който е равен на общото количество електричество на всички електрони, обикалящи нормално около ядрото. Г. Деянов и др., Е ДУ, 4. Електрически измервания. Физ. Измерване на електрическите величини: сила на тока, електродвижещо напрежение, мощност, електрическо съпротивление, електрически капацитет, индуктивност и др., както и на неелектрически величини след преобразуването им в електрически. Електрически импулс. Физ. Краткотрайно
