ЕКСКАВАТОР м. Нов. Самоходна машина за копаене, прехвърляне или товарене на земни, насипни, скални и др. материали. Земекопачните машини, които се наричат екскаватори, заместват труда на много работници. Физ. VII кл, 13-14. Отсреща тракат железните зъби на екскаватор — ръфат пръст и камъни от хълма. П. Велков, СДН, 298. Грандиозна задача стои пред строителите. Техни надеждни помощници ще бъдат .. и различни видове машини: екскаватори, скрепери, бетонобъркачки и камиони. К, 1963, кн. 1, 7.
— От англ. excavator през нем. Exkavator.
EKCKABÀTOPEH, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Нов. Който се отнася до екскава-тор.Екскаваторен цех.
ЕКСКЛУЗЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Нов. Иконом. Който притежава специални права за извършване на определена търговска дейност, като участник в някаква сделка и др.; изключителен. „Прити-шоп“ е ексклузивен представител за България на „Шанел“, „Готие“. ДТ, 1999, бр. 118, 21. Американската фирма е избрана за ексклузивен купувач на „Химко“, съобщиха от Агенцията за приватизация. 24 часа,
1999, бр. 134, 3. Ексклузивен дистрибутор за България.
2. В съчет.: Ексклузивно интервю. Нов. Книж. Интервю, дадено специално за определена медия от известна личност по важен, актуален въпрос. Те би трябвало да са щастливи, че са единствената телевизия, която има такова ексклузивно интервю. С,
2000, бр. 2804, 5. Испанската актриса Пе-нелопе Круз е в Гърция за снимките на нов филм и направи ексклузивно интервю за медиите на съседите. 24 часа (ТВ), 2000, бр. 190, 16.
— От фр. exclusif ‘изключителен’.
ЕКСКРАЛ, -ят, -я, мн. -е, м. Книж. Бивш крал. Екскралят Милан се беше положил за главнокомандуващ на сръбските войски. СбЦГМГ, 113.
ЕКСКРАЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до екскрал.
EKCKPEMÈHTH мн., ед. (рядко) екс-KpeMèHT м. Спец. Изпражнения на човек или животно. Видрата се храни предимно с риба .. Понякога употребява и растителна храна, която се познава по екскрементите ù. П. Петков, СП, 14. Множество наблюдения има у нас за цели колонии — до 5,000 щъркела по места, където масово са се появявали вредни скаклци (..). В тези райони почвата е била побеляла от екскрементите на денуващите тук щъркели, дошли да се хранят изключително с появилите се скакалци. ВН, 1958, бр. 2063, 4.
— От лат. excrementum през фр. excrément, нем. Exkrement.
ЕКСКРЕТИ мн., ед. (рядко) encxpèT м. Биол. Ненужни или вредни вещества, които се отделят от организма като краен продукт от обмяната на вещества. Екскрети наричаме онези вещества, които биват отделяни от клетките механично, без клетките да прибавят към тях нещо от своя състав. Б. Кърджиев, ОПА, 112. Заразяването може да стане също и посредством физиологичните секрети и екскрети на болния (слюнка, пот, .., урина, .. и др.). Ил. Петков и др., КВБ, 189. При земноводните екскрети се отделят отчести чрез слизестите жлези, но основната отделителна функция се пада на бъбреците. Л. Христов, 3, 27.
— От лат. excretum ’излъчено, отделено’.
ЕКСКРЕТЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Биол. Отделям екскрети. екскретирам се страд. Вредните вещества в организма се екскретират от отделителната система. ЕКСКРЕТЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Биол. Отделям се.
— От фр. excréter.
ЕКСКРЕТЙРАНЕ ср. биол. Отгл. същ. от екскретирам и от екскретирам се.
EKCKPETÔPEH, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Биол. Който се отнася до екскрети. Някои от слизестите жлези изпълняват и екскреторна функция. Л. Христов, 3, 12. Екскреторни органи.
ЕКСКРЕЦИЯ ж. Биол. Отделяне на екскрети. Основен начин за освобождаване от отпадъчните вещества .. остава отделянето (екскрецията), която се извършва или през обвивката на тялото (..), или чрез отделителните органи. ОБиол. X кл, 40. Признаци на болестта .. са кашлица, сиво-зелени екскреции от ноздрите [на птицата], затруднено дишане и слепване на очите. Вл. Помаков, ПДП (превод), 162.
— От фр. exrétion или нем. Exkretion.
ЕКСКУРЗИАНТ м. Лице, което е на екскурзия; излетник, турист. Малките екскурзианти крещяха и ръкомахаха, поруменели от щастие, че ще пътуват. П. Стъ-пов, ГОВ, 112. Ремсистите от работническия квартал трябваше да се съберат, но за да заблудят полицията, те решиха да направят събранието извън София, като екскурзианти. Д. Кисьов, Щ, 93. Калугерът видя децата и поиска да отмине, тъй като не му направиха впечатление — той беше свикнал да вижда в манастира всякакви екскурзианти. П. Стъпов, ГОВ, 143. Много ученици-екскурзианти идват в столицата. ВН, 1961, бр. 3016, 2.
ЕКСКУРЗИАНТКА ж. Жена екскурзиант. Някои екскурзиантки посетиха Нацио-налната галерия.
ЕКСКУРЗИАНТСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който се отнася до екскурзиант. Надвечер край мене мина влюбена екскурзиант-ска двойка. Д. Калфов, KP, 38. Едва към
