тиев веднага поискал среща с великия везир: — Екселенц, така ли се усмирява народ? Българите отново са потресени от действията на правителството. Хр. Бръ-зицов, НЦ, 157. — Ще предизвикаме чужда намеса .. — забеляза пашата .. — Напразен страх, екселенц. Д. Спространов, БКН, 118.
— От нем. Exzellenz.
ЕКСЕЛЕНЦИЯ, мн. няма, ж. Остар. Книж. Екселенц. — Мога ли говори с неговата екселенция? Хр. Драганович, НБ (превод), 118.
— От лат. exellentia ’отличие, превъзходност’.
ЕКСЕР м. Диал. Гвоздей. — Не съм командир както трябва, мисля си. А те ми вярват. И това, че ми вярват, ме човърка тук, в душата, като ексер. А. Гуляшки, СВ, 90. Момчето почело да работи .., пръстенът оставляло дома, закачен на един ексер. СбНУ XLIX, 347.
ЕКСИК. Простонар. 1. Нареч. При отмерване на нещо — в по-малко количество; по-малко, не колкото трябва. Лакомството на Гърбуна нямало край. За да турне пари настрана — той не си доядал .., продавал ексик, служил си с лъжи, с измами, само да спечели повече. Д. Немиров, Д № 9, 94. Броим, броим, тридесет гроша и дваесет и пет пари ексик. М. Георгиев, Избр. разк., 180. Сяка добра стопанка трябва да купува месо от един месар (касапин), който, като на мющерия, ще дава добро месо. В противен случай разните месари не само че не ще дават добро месо, но и много пъти ще теглят ексик. Ступ., 1875, бр. 6, 46. Отговаря свети Иван: / — „Върни се, върни, старом брайне, / и да дойдеш, пътя нямаш, / че си вино ти продавал, / ексик си го ти додавал /на окица по чашица. / Това е тебе се грехове!“ Нар. пес., СбВСт, 49.
2. Неизм. прил. За мерки, теглилки — който е неточен, който отмерва по-малко. Утре пък му съставят акт, задето мерките му били ексик. Т. Влайков, Съч. III, 116. Който в дюкяна си .., в търговете и панаирите крие неточни (ексик) драмове, развалени кантари .., ся глобява от десят до петна-десят сребърни петака. Ф. Перец и др., НЗ, 70.
3. Като същ. ексик, мн. -ци, ср. Остар. Недостиг, липса. Вторий .. ще пробира изпо-между училищните лири неговите ексици. Хр. Данов, Лет., 1869, 156.
О Ексик да е. Разг. Да липсва, да го няма; никак да не е. „Голяма работа — че съм щял да се разговарям и шегувам с една шоп-киня. Нека да е ексик тоя разговор. Не ми трябва.“ Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 239.
— Па ето че и спечели малко, — Спечели... Такова спечелване ексик да е! Т. Влайков, Съч. III, 269. Ексик ми едната дъска в главата; ексик ми е някоя дъска. Разг. Безумен, луд, смахнат съм. Сиромах Лило, ходи божем, ама баш като че е пиян-залян, едвам пристъпва, па се клатушка: ту се завали насам, ту се завали натам, също като че да иде у пусти гори, също като че му е ексик некоя дъска! М. Георгиев, Избр. разк., 54. Ексик ми е едната събота; ексик ми е едната чивия. Диал. Безумен, луд, смахнат съм.
— А пък онази вещица имаше и тя една дъщеря, беше хубавичка и тя, ама беше май като халосаничка, недомисленичка такваз, като че й беше едната събота ексик. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 45. Само това ми е ексик. Разг. Като възклицание за изразяване на неодобрение, несъгласие, когато върша нещо, което не ми подхожда, не ми съответства или е ненужно, вредно. — Нямахте ли електричество? — Какво ти електричество. Само то ни беше ексик. Г. Краев, АЗ, 18. — Болен съм. Трябва да съм настинал малко — каза Васко и залитна. — Ха сега иди да спиш, че да ти мине! — помъкна го към вратата Игнат. Нощният вятър охлади челото му. — Хвърли тая цигара, само тя ти беше ексик! Кл. Цачев, В, 25.
— Тур. екяНс.
ЕКСИКАТОР м. Спец. Стъклен прибор с дебели стени за бавно изсушаване или съхраняване на вещества, препарати, който се използва в лабораторната практика. След малко Димитриева бутна тетрадката настрана и се изправи. Взе големия стъклен ексикатор, в който стояха наредени като шахматни фигурки порцелановите тигли с утайките. В. Райнов, ПВ, 76. Събраният прашец трябва да се предпазва от продължително излагане на слънчеви лъчи. При нужда прашецът на някои видове растения се запазва на сухо в ексикатори за по-дълго време. Д. Циков, КСКР, 39.
— От лат. ехвксо ’изсушавам’.
ЕКСИКАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до ексикатор.
ЕКСИКЛЙК м. Диал. 1. Недостиг, липса. Претеглихме житото да видим има ли ексиклик.
2. Нещастие, зла орис. — Няма ли да дойдеш да идем при хармана? — Няма... нека гори [житото]; ексиклик съм имал... Ц. Гинчев, ГК, 305. Чапкънът отиде при хората, които чакаха с нетърпение да им кажат да си идат, за да се отърват от бесния бей. — Хайде, чоджум, идете си — им каза Хюсеин кехаята. Ексиклик имало да мине през главата на бея — дано е отишъл ексикликът му със снопето... Ц. Гинчев, ГК, 314.
— Тур. екБИсИк. — Друга форма: ексиклък.
ЕКСИКОЗА ж. Мед. Силно обедняване на организма на вода и соли вследствие на продължително повръщане, изпотяване и др.; обезводняване. Упоритото повръщане довежда до непрекъснато гладуване и изтощаване на детето.. Бързо се идва до де-хидратация (ексикоза) с всичките й възможни последици. К. Рашков и др., ДБ, 191.
— От лат. ехвксовАв.
