чело. Върху бялата риза на стария харамия едрееше голямо петно като залязващо слънце. НА, 1963, бр. 4617, 3. О, тая жажда — / по-страшна от самата смърт.../.. / Но ето —/капките едреят.../Не, туй са бликнали струи/на изворче.../Шуми и пее. /Как мами то — ръце простри... В. Андреев, ППес., 79. Над селото почват да едреят / в здрачината стръмните скали. О. Орлинов, П, 83.
ЕДРИНА, мн. няма, ж. Качество на едър; едрота. В откритата кошара овцете ядяха сенце и преживяха.. Приличаха си и по ръст, и по едрина. Добра стока. Ст. Станчев, HP, 175. — Такава нива досега не съм виждал и работил .. зърното ще се пръсне от едрина. К. Петканов, X, 53. Комбайнът сортира зърната по едрина.
ЕДРИЧКО. Нареч. от едричък. Обикн. в съчет.: На едричко. На едрички парчета, на големи части. — Ами как да нарежа сла-нинката: пд на едричко или пд на дребничко? — Както знаеш, булка, тия работи пд ги разбираш от мене. Г. Караславов, Тат., 254. Нарежи лука едричко. А Машината мели малко едричко.
ЕДРИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от едър (в 1 знач.); сравнително едър. Противоп. дребничък. Теленцето беше чистичко, розово .. — Хубаво е и ако да е на първескиня, едричко е. И. Йовков, АМГ, 210. На третия чин е седнало едричко момче с пръснати по носа лунички. Л. Александрова, ИЕЩ, 33. Не повече от две-три минути след хвърлянето на въдицата във водата, изтеглих още една — също така едричка, тлъста мрена. Д. Кал-фов, KP, 33.
ЕДРО. Нареч. от едър (в 1 знач.). Противоп. дребно. Той зави бавно едро на-рязания тютюн, запали с късче прахан и облекчено пое топлия лютив дим. Г. Караславов, Избр. съч. X, 53. Върху широка по-ходна маса двама готвачи .. режеха на парчета трупа на заклано теле. Други двама слагаха нарязаните на едро парчета в казана, под който пламтеше буен огън. Ив. Мартинов, ДТ, 258-259. Тук-там по ръкавите на ризата муисе виждат кръпки, едро и неумело шити. Й. Йовков, А, 155. На открита пощенска карта едро, красиво и едвам четливо, с молив, е написано: „Димо, как си?“ Ив. Карановски, Разк. I, 69-70. Едната ръка бе подложена под главата, а другата висеше към земята, малко сухичка и жълта, с едро набъбнали вени. П. Вежи-нов, ДВ, 12. Чолака ускоряваше крачките, като стъпваше тромаво и едро. Ст. Марков, ДБ, 93.
О На едро. 1. Обикн. за покупка или продажба на стоки — в големи количества; на ангро. Противоп. на дребно. Малограмотен и простоват, бил най-напред амбулантен търговец из селата .., а след това търговец на едро и дребно, през последните години Славян Дойков бе забогатял твърде много. Д. Ангелов, ЖС, 24. Понеже никой не искаше да купува тая стока на едро, в банките твърде скоро отказаха да дават кредити дори при имотни гаранции. П. Спасов, ХлХ, 165-166. Цени на едро. Складове на едро. 2. Разг. Обикн. в съчет. с крада, открадна, грабя и под. или със съответните им производни съществителни. В голям размер, в голямо количество или степен. Противоп. на дребно. Цялата ми грешка всъщност не е , че взех „без разрешение“ някакви си десет хиляди лева, а че взех малко и несръчно. Други крадат на едро държавната хазна .. и всички казват за такива: „Ей, как се издигна тоя човек“. М. Грубешлиева, ПП, 130. Ако си решил да крадеш — открадни на едро, за да не може да те хване законът. Хр. Радевски, Избр. пр III, 108. — И ти, и аз сме разбойници на дребно. За двеста гроша ще затрием човек.. А пашите и аяните са хайдуци на едро — не един, сто'човека убиват, когато се сбият за аянство и пашалък. В. Мутафчиева, ЛСВ, 167. Грабеж на едро. 3. Разг. В съчет. с говоря, приказвам и под. или с приказки, думи и под. Преувеличено, с преувеличение и обикн. без да съм запознат добре с нещо; на ангро. — Не говоря току тъй, на едро, добри хора, а ви откривам истината. А. Страшимиров, ЛФ, 1958, бр.38,
2. Приказки на едро.
> На дребно нямам, а на едро не останаха.
Диал. Употребява се, когато на шега искат да дарят някого. Хвърлям се / хвърля се на
едро. Разг. Предприемам големи дела, търся да постигна нещо голямо, значително. Василиевият род ликвидира всичко останало и се залови за житарството. Не се хвърляха на едро, не изнасяха, не обичаха да носят рискове. П. Спасов, ХлХ, 145.
ЕДРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е голям по размер, напр.: едрозърнест, едролист, едроок и др.
ЕДРОБУЗЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с големи бузи. „Форд Таунусът“ на вуйчо му го [Сашо] чакаше край тротоара.. Приличаше му на някакъв провинциален тъпак — едробузест, нискочел, с малко увиснал задник. П. Вежинов, НБК, 52.
ЕДРОГЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с едра, голяма глава. Братята, яки селяни, едроглави, с лица като дъбови чворове, държаха ръцете си в джебовете на потурите и не гледаха ранения, а някъде встрани. Ем. Станев, ИК Ш-1У, 500. Виждаше се през отворената врата как говори нещо на кучето. Сивожълтият едроглав пес слушаше начумерено. А. Гуляшки, МТС, 108. Появиха се риби с чудни шарки.. На дъното се лепяха едроглави попчета и дракони. А. Мандаджиев, ОШ, 4.
