оръжието сме зле. Тук-там някой има ед-ноцевка или двуцевка евзалия пушка. Г. Ма-нов, КД, 131-132. Аз веднага извиквах: „Стой на място, ще стрелям!“, макар че нямах още никаква пушка. Само баща ми имаше едноцевка. Ст. Даскалов, БП, 64.
ЕДНОЦИЛЙНДРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. За двигатели, машини и др. — който има един цилиндър. Моторът му [на автомобила] е едноцилиндров, четиритак-тов и дизелов. ВН, 1961, бр. 3155, 4. Едноцилиндров двигател с вътрешно горене. Едноцилиндрова парна машина. Едноцилин-дрова плетачна машина. Едноцилиндрови турбини.
ЕДНОЦЙФРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се състои само от една цифра. Осем е едноцифрено число. Едноцифрена сума.
ЕДНОЧАСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който трае, продължава един час. Едночасовата почивка след яденето се стопи в тих и спокоен разговор. Н. Хайтов, ПП, 53. Върху дървения мост на Горнобанския път стояха двамина момци, зачервени от едночасовия бърз ход. А. Каралийчев, НЧ, 17.
ЕДНОЧЕЛЮСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Техн. За машина или механизъм за захващане — който има само една захващаща част с форма на челюст. Едночелюстна спирачка.
ЕДНОЧЛЕН м. Мат. Алгебричен израз, който съдържа само действие умножение. Едночлените Зх2, — уги 0,5х2 уг са подобни. Алг. VII кл, 1964, 65.
ЕДНОЧЛЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се състои от един член. Едва ли се бяха изминали десетина деня, откак се подписа прочутият едночленен мир в Букурещ. М. Георгиев, Избр. разк., 226. Едночленна формула. Едночленно домакинство.
ЕДНОЯЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който е произлязъл от оплождане на една яйцеклетка. Едноличните близнаци са винаги еднополови.
ЕДНЪЖ нареч. Остар. и диал. Веднъж (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.). Еднъж, като отиде на лов, доведе някакъв потъмнял и мършав овчар от другата страна на планината. Ив. Гайдаров, ДЧ, 16. Еднъж Цеца изварди, когато излязоха Дакови, и дойде сама горе, при нея. — Николино, ида да та вида! Г. Райчев, ЗК, 83. Танашакът сякаш на себе си заговори: — Еднъж да ми стъпне кракът в Елнъзач, още едни волове ще си купя. К. Петканов, СВ, 26. Дваж мерй, еднъж да не сбъркаш. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 135. Турция мисли, че .. с русофобията си ще може за всягда да замазва очите на Европа, без да си напомни, чи еднъж кратуна за вода, двбж, на третий път ся пуква. ДЗ, 1868, бр. 44, 164.
— Други (диал.) форми: еднож, еднуж.
ЕДНЪЖКА нареч. Диал. Веднъж (в 1 и 2 знач.); еднъжки. — Еднъжка, по харман, Тошо, батьо ти, ми каза: намерихме си, кай дядо Тодоре, един барабанджия за вършач-ката, здраве му кажи, премята, кай, снопите като нищо. Й. Йовков, ЧКГ, 203.
— Друга форма: еднъжки.
ЕДНЪЖКИ нареч. Диал. Веднъж (в 1 и 2 знач.); еднъжка. Еднъжки биля й се стори [на съседката], че приказва с нея — с Мари-йола. Ст. Чилингиров, ПЖ, 150. А виж излиза, / че бирник царски дошъл е днеска/ и сиромаси — тресе ги треска: / .. / „Да готвиш толкоз!“ О-хо, в главата/ почешеш ли се тъй на еднъжки, / пари да падат наместо въшки! П. К. Яворов, Съч. I, 41. Змията се оплакала еднъжки на Сатаната: / — „Не бива ме за нищичко, горкана! / Човещината с мене си играй!“ Ст. Михайловски, КБЗ, 54.
— Друга (диал.) форма: еднъжка.
ЕДРЕЕНЕ ср. Отгл. същ. от едрея. Тям [на Дако и Бонка] по-голяма грижа създаваше Бонкиното едреене. Г. Райчев, ЗК,
64.
ЕДРЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Одрински. — От едренското вино по-добро никъде няма. Л. Каравелов, Съч. II, 50. Латинка беше обула жълти едренски чехли. Л. Каравелов, Съч. II, 138. — Косице, мила косице, / дали ще ми се развяваш/ по едренските пътища, / по цариградските друмища? Г. Софиянец, П, 88.
ЕДРЕЯ, -ееш, мин. св. едрях, прич. мин св. деят. едрял, -а, -о, мн. едрели, несв., непрех. 1. Ставам постепенно по-голям, по-едър, обикн. като раста и увеличавам теглото си, размера си; наедрявам. Селцето за-могвало. В горите вече зеели обширни разорани пролуки, стадата бързо се множели, а добитъкът едреел. О. Василев, ЖБ, 13. Това беше може би от хубавата пролет тая година — пече-пече слънце, па плисне благодатен дъжд, умие небето, напои земята, всичко расте, едрее. Д. Талев, ЖС, 419.
— Виждал ли си кога подухне развигорът, как се събужда гората? .. — вейките се наливат със сок, пъпките едреят, пукат се... Ст. Дичев, ЗС II, 359. Доматите бързо едреят. А Гроздето едрее. II За човек — пълнея, ставам все по-пълен. Бонка започна да едрее застрашително. Г. Райчев, ЗК, 64.
2. Видимо постепенно придобивам по-големи размери, изглеждам по-голям. Къщите едрееха в припадащия мрак и притихваха заедно с градините и дворовете. М. Явор-ски, ХСП, 407. Седяхме на борда и гледахме със свити сърца красивия град, който след всеки изминат час все повече едрееше пред очите ни. П. Вежинов, ДМ, 29. Катъка разбра, че е изтървал приказка. Зинва да оправи някак работата, но съдията вдига ръка, която започва да едрее в очите му като цепеница. С. Сивриев, ЗСБ, 115. Бенда се наведе над умиращия и целуна опушеното му
