нищожни обряди и обичаи, че ингелизинът и русинът,.., турчинът и мормонинът са родствени или единоплеменни. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 114.
2. Който е присъщ на едноплеменник, на ед-ноплеменници. Населението в гръцките държавици било едноплеменно, а властта в тях отрано преминала от ръцете на аристокрацията в ръцете на всички пълноправни граждани, които в по-голямата си част принадлежали към демоса. Ист. V кл, 105.
ЕДНОПЛЕМЕННИК, мн. -ци, м. Лице, което е от едно и също племе, от един и същ народ с друго лице; еднородец. — Ще хвърли той [диска], не бързайте! — обаждаха се възбудено наемниците славяни, които неволно се гордееха със силата на своя непознат едноплеменник. О. Василев, 33, 43. „Тамошните (родопски жители) бяха българи — .. — та с радост минаваха на страната на едноплеменниците си.“
Н. Хайтов, А, 11-12. Видите ли какви прекрасни мери употреблява защитницата на славянете, за да еманципира своите едно-племенници и едноверци? Хр. Ботев, Съч. 1929, 335. Като наши едноплеменници и едноверци русите заслужават да ги обичаме.
С. Бобчев, ПОС (превод), 190. Аз ща да премина към етнографическата или настоящата [България],.., и в която тие [българите] и днес повече от четири пъти са по-многочислени от своите едноплеменници, които живеят в географическа България. НБ, 1876, бр. 5, 19.
ЕДНОПЛЕМЕННОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от едноплеменен; еднородност. Той най-напред каза, че три неща свързват и сродяват народите: религията, едноплеменността и словото. Ив. Вазов, НО, 8. При освобождението на българските селища освободители и освободени си разменяли кръстове, за да засвидетелству-ват и увековечат единоверството, едноплеменността и братската си любов. ВН, 1964, бр. 3884, 2.
ЕДНОПЛОЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Авиац. За самолет — който е само с един чифт крила. Едноплощен изтребител.
ЕДНОПЛОЩНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Авиац. Самолет с един чифт крила; моноплан. Французинът Луи Блерио със своя едноплощник (моноплан),.., прелита от френския град Кале до английския град Дувър. Р. Радулов, ИГ, 36.
ЕДНОПОЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. 1. За цветове — който има само мъжки (тичинки) или само женски (плодник) размножителни органи. Известни са случаи, когато в еднополови цветове се явяват образувания на другия пол. М. Воденичаров, и др., ЕБ, 90. Дъбовете имат еднополови цветове и са еднодомни растения. А. Бойчи-нов, ПХ, 44. // Разш. Който притежава белезите само на един пол.
46 Речник на българския език, т. IV
2. Които са от един и същи пол. Едноличните близнаци са винаги еднополови. II Разг. Който се състои от индивиди само от единия пол. Цял месец прекарах в това еднополово общество — само жени, жени — писна ми.
ЕДНОПОЛОВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Биол. Отвл. същ. от еднополов. Еднополо-вост на цвета.
ЕДНОПОЛЮСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Спец. Който има само един полюс, който е свързан със или се отнася до един полюс. Еднополюсен прекъсвач. Еднополю-сни разединители. Еднополюсно присаждане на става.
ЕДНОПОСОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За движение, процес и под. — който се извършва, протича само в една посока. Пътищата за еднопосочно движение се правят широки 4 м. В. Брънеков и др., СД,
5. Голямата продължитлност .. на еднопосочните ураганни северозападни ветрове причини огромните морски вълни. ВН, 1962, бр. 3273, 4. Времето е необратимо и еднопосочно. Еднопосочна радиовръзка. Еднопосочни сили.
2. Който е свързан с движение, процес и под., протичащи, извършващи се само в една посока, или се движи само в една посока. Ограничаването на уличната мрежа с прокарване на главни комуникационни артерии и второстепенни еднопосочни улици даде възможност за коренно преустройство на кварталното пространство. А. Дамянов, ЖС, 26. Еднопосочните котли попадат в категорията на котлите с принудителна циркулация на водата. К. Славомиров, Т, 352. Еднопосочен товар. Еднопосочни сачмени лагери. Еднопосочни парни котли.
3. Който има една и съща посока с друг. Неравенства като 15>11 и -4 > -7 или — 4<1 и 3<8 се наричат еднопосочни. Алг. VII кл, 27.
4. Прен. Който има само една линия на поведение, който мисли и действа винаги по един и същи начин; еднолинеен. Инстинктивно усещаше, че този или някакъв подобен ще свършат повече работа,.., отколкото да речем бляскавия, еднопосочен, плитък и недалновиден Йосиф Вихра. Д. Добревски, БИ, 94. Не мога да уважавам никого, защото никой не ми е равен. Може би — само Лучиано. Той е избухлив, честен, смел, злобен и еднопосочен като меч. С. Славчев, БФ, 273. Сега полуинтелигентът е еднопосочен. Той се увлича със страст в едно направление на културата. ВН, 1958, бр. 2000, 4. // Еднопланов. В тематично отношение творбата е твърде еднопосочна.
ЕДНОПОСОЧНО нареч. 1. В единствената възможна посока; само в една посока.
— Времето се движи еднопосочно, минало
— после бъдеще. Не може да си първо стар, после — млад. А. Наковски, БС, 207.
