Г. Райчев, ЗК, 231. Стори му се, че стои на едно място — все същите сивозелени храсти, все същото ужасяващо окото еднообразие на пейзажа. Наложи си да не гледа встрани. А. Мандаджиев, OIII, 12. Еднообразие на стиха придават най-вече все еднаквите хореически завършъци на отделните стихове. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 247.
2. Последователно повтаряне и натрупване на едно и също нещо (елемент, действие, явление). Зад вратата на другата стая едно пиано от сутрин до вечер повтаря със за-тъпяващо и убийствено еднообразие пет-шест такта от някакъв валс без начало и без край: там се учи балет. Св. Минков, ДА, 53. — Еднообразието, което ме окръжава, ме научи да се ровя в мислите си. Д. Немиров, Др, 64. Позната ми бе скуката по море в малките параходи — еднообразието бързо ги превръща в затвор всред вод-ната пустиня. М. Марчевски, ОТ, 22. Не ти ли омръзна еднообразието: дима на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове? Ал. Константинов, Съч. I, 98. Като се налудува, буйният се-верняк изведнъж утихва и се оттегля нейде зад Дунава .. Тогава захваща нашата истинска зима с онова спокойно и прелестно еднообразие, на което ние, добруджанци, казваме „капан“. И. Петров, HЛ, 7.
ЕДНООБРАЗНО. Нареч. от еднообразен; по един и същ начин, без промени. Една отпрана дъска отстрани постоянно, еднообразно, глухо и безразсъдзно клепеше. Елин Пелин, Съч. I, 44. Цели векове животът в тях [селата] си е текъл спокойно и еднообразно3 като водите на голяма и тиха река. Й. Йовков, Разк. II, 149. Пътят ни до Виена мина еднообразно. Ал. Константинов, БГ, 6. Той току-що беше слязъл от родопските курорти и поради това равнината му изглеждаше някак безкрайна и еднообразно пуста. Г. Караславов, Избр. съч. III, 342. Гърбът й [на птицата чинка] е маслине-нозеленикав и долната част на тялото й е еднообразно светлокафява. Ст. Дончев, ПНД, 40.
ЕДНООБРАЗНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от еднообразен; еднообразие, монотонност. Тая еднообразност в устройството на составните части на тялото се посреща само у едно твърде малко количество от по-долни животни.
В. Берон, ЕИ, 11. Един повърхностен пътешественик щеше да намери някаква моно-тония (еднообразност) в първата част от пътуванието си. Лет., 1876, 119.
ЕДНООК, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е само с едно око. Халил ага беше стар, слаб, висок като върлина и едноок — другото му око беше цялото мътно, бяло и неподвижно. К. Константинов, ППГ, 24. Грамадни морски оръдия, като еднооки циклопи, пазят денонощно входа на най-красивия залив. Б. Шивачев, ПЮА, 40.
2. Като същ. едноокижт> м., еднооката ж., едноокото ср. Човек, който е само с едно око. — Иди оттатък, та си помисли малко .. — заповяда му едноокият с притворна кротост. Ив. Вазов, Съч. XXII, 187. „Но завръщат се те / сакати и слепи нероди, / на сто души е само оставен от тях / един едноок да ги води.“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 24. В царството на слепите едноокият е цар. Погов.
ЕДНООСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил.
1. Спец. Който е с една ос за прикрепване на колела. Теглителната сила на човека и на животните е получила своето голямо приложение едва с въвеждането на едноосната кола (двуколката). Л. Манчев, П I, 15. Едноосна количка. Едноосно ремарке.
2. Минер. Който има само една ос на симетрия. Различаваме оптично едноосни и оптично двуосни кристали. Н. Николов, М, 98. Едноосни минерали.
3. Анат. За става — който има само една ос на движение. Пръстите на ръката могат да се сгъват (изправят). Такива стави се наричат едноосни. Анат. IX кл, 22.
ЕДНООСНОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Хим. За киселина — който отделя една хидроксилна група. Оцетната киселина е едноосновна киселина.
ЕДНОПАЛАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Юрид. Еднокамарен.
ЕДНОПАРТЙЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. Полит. Който е свързан само с една партия, който се осъществява само от една партия. Еднопартийно правителство. Еднопартийно ръководство. Еднопартийна система.
ЕДНОПЛАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е изграден, изобразен или анализиран само в един план, само по един начин, в една насока. Образите в последната му пиеса са еднопланови.
ЕДНОПЛАНОВО. Книж. Нареч. от ед-нопланов. В композицията на пиесата личи неопитният автор. Героите са изградени еднопланово.
ЕДНОПЛАНОВОСТ, -nà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от еднопланов. Изграждането на отделните образи страда от сухота и едноплановост.
ЕДНОШШМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Само мн. Които са от едно и също племе, от един народ. Никой у нас не вярваше сериозно, че е възможна война между Сърбия и България, между еднопле-менни и единоверни братя. Ив. Вазов, Съч. XI, 121. Сега се за достоверно знае, че днешният албански език е бил езикът на древните илирци, които са били едноплеменни с тракийците. М. Дринов, ППБН, 83-84. Ни един историк не може да заключи из mue
