2. Който се отнася до единадесети клас. Единадесетокласен учебен материал. Еди-надесетокласни учебници.
ЕДИНАДЕСЕТОКЛАСНИК и (съкр.) единайсетокласник, мн. -ци, м. Ученик в единадесети клас. В едни от техникумите се изисква завършен VII клас , а в други — XI. Младежите единадесетокласници трябва да са завършили редовната си военна служба. ВН, 1960, бр. 2743, 2. Почти всички единадесетокласници със завършването на средното си образование получават разред по специалностите. ВН, 1961, бр. 3069, 2.
ЕДИНАДЕСЕТОКЛАСНИЧКА и (съкр.) единайсетокласничка ж. Ученичка в единадесети клас. Единадесетокласнички-те мислят вече за абитуриентския бал и се готвят за него.
ЕДИНАДЕСЕТОРКА и (съкр.) единай-сеторка ж. 1. Цифрата 11; единадесетка, единайсетка.
2. Прен. Разг. Човек или предмет, който е означен с цифрата 11; единайсетка. Дори външен човек, случайно попаднал между коловозите на депо София, може да отличи единадесеторките между останалите локомотиви не толкова по конструкцията, колкото по спретнатия им вид. ВН, 1960, бр. 2642, 1. Във вчерашния мач единайсе-торката на гостите вкара чудесен гол.
3. Разг. Група от единадесет човека или от единадесет еднородни предмета; единайсетка. Понеже гласуването беше тайно, Ка-лендаров така и не разбра кого от единай-сеторката да покани на вечеря. Бр. Морма-реви, Ст, 1969, бр. 1199, 1. II Стесн. Разг. Футболен отбор. В най-ново време олимпийски победители [по футбол] бяха представителните единадесеторки на Швеция и Унгария. П. Стефанов, Ф, 14.
ЕДИНАЙСЕ. Вж. единадесет.
ЕДИНАЙСЕ-. Вж. единадесет-.
ЕДИНАЙСЕТО ДИШЕН. Вж. единаде-сетгодишен.
ЕДИНАЙСЕТИ. Вж. единадесети.
ЕДИНАЙСЕТЙНА. Вж. единадесетия а.
ЕДИНАЙСЕТКА и (изкуствено право-писно) единадесетка ж. Единадесеторка. Най-силно впечатление в този мач ми направи единайсетката на противника. А От нас до гарата се отива с единайсетката.
ЕДИНАЙСЕТОКЛАСЕН. Вж. единадесетокласен.
ЕДИНАЙСЕТОКЛАСНИК. Вж. еди-надесетокласник.
ЕДИНАЙСЕТОКЛАСНИЧКА. Вж. еди. надесетокласничка.
ЕДИНАЙСЕТОРКА. Вж. единадесеторка.
ЕДИНАЙСЕТЙНА. Вж. единадесе-тина.
ЕДИНАК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Вълк, който се движи, който живее сам, без другари. Когато единакът вземе на око някое стадо със зли псета, най-напред той гледа да се справи с тях. Н. Попфилипов, РЛ, 102. Вълкът виеше нагоре.. Друг не се обади и Медаров помисли, че вероятно не е глутница, а някакъв самотник, единак. Д. Фучеджиев, Р, 221. Една зима тъдява се появи вълк единак. А. Каралийчев, СР, 106. Случи се, че веднъж доприпка при тях Пантелей,.., зъл и страшен като вълк единак. А. Гуляшки, СВ, 141. И си ока вълка единака: / 'Ела вълче, вълче едниначе!" Нар. пес., СбНУХПУ, 229.
2. Прен. Сам, саможив човек, който живее без близки и без другари. — Милко не е единак като мене, има връзки сред емигрантите. Б. Райнов, ГН, 130. Вживееш ли се в колективна атмосфера, ти вече си неприспо-собен за самотното, диво единоборство на единака. Бл. Димитрова, Лав., 278. Отговарят му сдържано башибозуците, взират се недоумяващи в дрипавите му дряновски потури, в обутите на боси крака калеври и се мъчат да отгатнат що за птица е тоя по-пъден единак. Н. Хайтов, ШГ, 132. // Разш. Рядко. Предмет, който е сам, единствен на дадено място от своя вид. През ливадата минаваше Али. Старият смърч единак,.., е недалече, от другата страна на баира. Вл. Полянов, БВП, 37. Ни един предмет на света не съществува сам, единак: ако има някакъв предмет, то непременно има няколко еднородни предмети или еднакви с него по общите признаци. С. Радулов, НГ, 22.
3. Диал. Единствен син на родителите си. Нали е той един на майка, на стара майка? А единици не зимат за солдате. В същност, той не е съвсем единак. Т. Влайков, Съч. II, 152. Абитуриентът Пешо, единак на мама и тате, ме просвещава. Сп. Йончев, ЩД, 52. Събрали ми се седемдесе души, / се юнаци, се на майки единаци. Нар. пес., СбНУ Х1ЛХ, 21.
4. Диал. Животно, което не е близнак, което се е родило само, едно. Из землището на селото се появи агне единак. В. Сотиров, ЛНП, 3. Дано кончета много да има — / нейде близнаци и единаци. У, 1871, бр. 24, 373.
ЕДИНАЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от единак (в 3 знач.); единствено, едничко дете на родителите си, единиче.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ЕДИНАЧКА ж. Диал. Единствена дъщеря на родителите си; единица2.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ЕДИНАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до единак, който е присъщ
