С чужди пари евтино се купува. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 142. • Обр. — „Дер-кович — търговец на съвест!“ Колко пъти е продавал съвестта си евтино и е менявал убежденията си! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 131.
2. Прен. Лесно, без много усилия и труд, без жертви и неприятности. Борис е знаел, че дребното внимание на царете е най-голямото внимание за парвенютата. По този начин могат евтино да се спечелят ръководителите на Военния съюз. Е. Каранфи-лов, Б III, 42. Владиката може да подуши, че е пил. А това не би му минало евтино, особено сега, на великия четвъртък. Т. Харманджиев, КЕД, 73.
3. В съчет. със съм или ставам в 3 л. ед. Означава, че нещо може да се вземе или постигне с малко пари, на ниска цена. Свърших земледелческото училище в Лозана.. — Там евтино ли е? Ив. Вазов, Съч. XIX, 22.
ЕВФЕМИЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Езикозн. Литер. Дума или израз, употребени на мястото на друга дума или израз, които се смятат за груби или неприлични, напр.: жена с леко поведение вм. проститутка; послужих си с кърпичката вм. изсекнах се; последно жилище вм. гроб и под. Употребата на евфемизми в различните случаи се определя от критерия за неприличие и грубост.
— От гр. ег)\|/гщ.гсг|1б(;.
ЕВФЕМИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Литер. Който се отнася до евфемизъм. Евфемистичен израз.
ЕВФОНЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до евфония; благозвучен, еуфоничен.
ЕВФОНИЯ, мн. няма, ж. I. Книж. Благозвучие; еуфония..
2. Литер. Подбор и организация на звуковете в поетичната реч за постигане на определен художествен ефект; еуфония.
3. Спец. Дял от поетиката, в който се изучават средствата за постигане на хармонич-ност, музикалност на израза в художествените произведения; еуфония.
— От гр. егхрата.
ЕВФУЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Литер. Маниерен литературен стил, който се отличава с натруфеност, с изобилие на поетични тропи и фигури, присъщи на висо-копарната и изискана реч на висшето общество.
— От англ. собств.
ЕВФУИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Литер. Който се отнася до евфуизъм. Евфуистичен стил.
ЕВХАРЙСТИКА, мн. няма, ж. Рел. Учение за тайнството причастие; евхаристия.
— От гр. ег>%арктко£ ‘който служи за благодарност’
ЕВХАРЙСТИЯ, мн. няма, ж. Църк.
1. Рел. Тайнството причастие. Богомилите отхвърляли тайнството на евхаристията от самото основание. Те отхвърляли всяко тайнствено знаменование относително тялото и кръвта Христови. ПСп, 1873, кн. 7-8, 92.
2. Църк. Обредът причестяване Павликие-ните строго порицавали сяка обрядност, особено сяка розкош при богослужението. Те дохождали чак дотам, щото кръщението и евхаристията извършвали без вещество на тия таинства, само произнасяли словата на тяхното установление. Р. Ка-ролев, ПСп, 1871, кн. 4, 60.
3. Църк. Част от литургията, при която се приготвят осветените вино и хляб за този обред.
— От гр. e\)%apicma 'благодарност'.
ЕВХОЛОГИЯ ж. Църк. Богослужебна книга, която съдържа молитви, изпълнявани при църковни служби и обреди; требник. Цълковният годеж, наречен армосвание, обручвание или годеж с евхология, е въведен от църквата. СбНУ VII, 111.
— От гр. et>xoXo\|/iOD от ейхд ‘молитва’ + А,о\|/о<; ‘слово’.
ЁВЪРГРИЙН м. Нов. Муз. Популярна песен, която е харесвана дълго време, която не е забравена. Музиката звучи леко и не-натрапващо — евъргрийни, джаз, пиано. С, 2000, бр. 2664, 12. Марин решил да прекъсне серията от евъргрийни с нещо по-народно. 24 часа, 2001, бр. 108, 32.
— Англ. evergreen.
ЕГА частица. Диал. Дано, нека. Тъй ден из ден, братя, животът ми стана на ад заради един пусти ямурлук. Да се про дъни ега тая пуста плевенска черноглава овца, дето я изнамериха! Й. Радичков, ББ, 19. „Ега с гръсти житото да си мери“ — проклинали всеки, който някому е някакво зло сторил. Сл. Петров, РКХО, 21. Молил, ега да стане каил да се ожени владиката. Нар. прик., СбНУ XI, 92. „Стара го майкя проклела: /
— Сине Татунчо, Татунчо, / като не слугуваш майкя си, / доде до гора отидеш, / ега те турци улова.“ Нар. пес., СбНУ XLIII, 416. А турци си на Марко говора: /— Фала тебе, Марко добър юнак, / ега можеш Муса да погубиш, / че потепа турци по сокаци. Нар. пес., СбНУ XLIII, 51.
О Ега ти запеят дългото свети боже; ега хванеш черния свят. Във 2 и 3 л. Диал. Дано умреш.
ЕГА нареч.-съюз. Диал. Кога, когато, като. — Как да ти, лудо, отворя, / ега съм сама самичка. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 46.
— Как да не мета и да не пея? /Ега съм чула, че си ми иде / порвоно либе с триста юнаци. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 86. Ега в неделя утрина / дошли Тодора да зимат, / Тодора са изведали, / Стояна са изписали; / Тодора са венчавали, / Стояна са припявали. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 31. Ега са са йот там [нивата] върнали, / на път срещат върли турци. Нар. пес., СбНУ XLVII, 81.
