ма пари от банката и ще ги раздава тук без големи формалности и с малка лихва. Евтин и достъпен кредит, както казват. Й. Йовков, Ж 1945, 13. Държавата подпомага непосредствено трудещите се., със своята обща стопанска и социална политика, евтин кредит, данъчна система и кооперативно сдружаване. Конст., 6. На триците скъп, на брашното евтин. Обикн. ирон. Който скъпи малоценното, а пилее ценното, който проявява неуместно скъперничество и неуместна разточителност.
— От гр. ewEhivo";.
ЕВТИНДЖИ`ЙКА ж. Разг. Жена евтин-джия. Противоп. скъпчийка.
БВТИНДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до евтинджия. Противоп. скъпчийски.
ЕВТИНДЖИЙСТВО, мн. няма, ср. Разг. Проява или качество на евтинджия. Противоп. скъпчийство.
ЕВТИНДЖЙЯ -йята, мн. -йи, м. Разг. Човек, който продава нещо или прави някаква услуга евтино, на ниска цена. Противоп. скъпчия. — Па не забравяйте да пущате по някоя пара, ей! Здраве е това! Докторите ще ви обръснат, а тука по едно левче, Господ е евтинджия. Ст. Даскалов, ВМ, 31.
ЕВТИНЕЯ, -ёеш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. евтинял, -а, -о, мн. евтинёли, несв., непрех. Разг. 1. Ставам по-евтин; поевтинявам. С приближаването на лятото цветята на пазара евтинеят.
2. Прен. Изглеждам евтин, без достатъчно стойност; простея. — Не ми се вярва много..
— Каквото да кажа, ще изглежда някак си дребнаво.., преместена, пък сетне възстановена медицинска сестра... евтинее цялата работа. М. Радев, СР, 116. Този плат нещо ми евтинее. А С тези дрехи и този грим момичето малко евтинее.
ЕВТИНИ`ЙКА ж. Разг. Умал. от евтиния. Противоп. скъпотийка.
ЕВТИНИЧКО. Разг. Нареч. от евтини-чък; евтинко. Противоп. скъпичко. Колчо работеше здраво и хубаво, па и по-евти-ничко, та скоро зеха да му се обаждат повечко мющерие. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 174. Ибришима отиваше в града, въртеше се около касапницата и скътал десетина лева, гледаше да купи по-евтиничко — я някоя говежда глава, я някой търбух... Г. Ка-раславов, Избр. съч. I, 201.
ЁВТИНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки и евтинка, -о, мн. -и, прил. Разг. Умал. от евтин; сравнително евтин. прил. Разг. Умал. от евтин; сравнително евтин, евтинки. Противоп. скъпчък. Татяна вече го чакаше. Беше се облякла в евтиничкия си пеньоар и беше сготвила нещо. В. Пламенов, ПА, 64. „Отсега гюловицата ще да стане малко по-евтиничка“ — си помисли поп Желязко.
Л. Каравелов, Съч. VII, 77. Макар повечето късички, евтинички, избелелички, те [знамената] придаваха на града все пак тържествено пъстър, международен вид. М. Кремен, РЯ, 223. Той не знаеше вярно ли беше това или не, но знаеше, че доходът беше от хубав по-хубав. Наистина малко евти-ничко беше зърното, но той намираше да го притъкне както му е ред. Г. Караславов, СИ, 92. Купете на детето едни евтинки обувчици за лятото. А Евтинка рокля. Евтинко якенце.
ЕВТИНЙЯ, мн. няма, ж. 1. Разг. Състояние на пазара, когато стоките се продават евтино, на много ниски цени. Противоп. скъпотия. Малкото пари, които [Каблеш-ков] беше успял да спести, даваха му възможност, при общата евтиния, да води един почти охолен живот за онова време. К. Величков, ПССъч. I, 97. А бяха години на легендарна за днешното време евтиния: ведро вино от 15 литра — 2 лева. П. Росен, СбАСЕП, 157. — Грабете, хора, грабете на безценица — крещи стар човек, вероятно бивш амбулантен търговец. — Евтиния! Евтиния!.. Спират се купувачи. Разглеждат внимателно бюфета. Започват да се пазарят... С. Таджер, ПНМ, 200. — Евтиния, друже — отговори напевно Спиро Гай-танджиев.и—Двадесет и пет стотинки пари ли са? Й. Попов, ИЖП, 24.
2. Рядко. Качество на евтин (в 1 знач.). Причината на евтинията на английската сол е това: английците имат големи улеснения не само във вадянието на солта, но и в раз-насянието й. Т. Икономов, ЧПГ, 119. Бедността на селото обяснява и поразителната евтиния на работническата сила и ужа-сното положение на японските работници във фабриките. Ист. X кл, 143.
ЕВТИНКО. Разг. Нареч. от евтинки; евтиничко. Противоп. скъпичко. — Като излязохме от тая къща, рекохме за по-ев-тинко да идем в Юч Бунар — тогава таман го беха застроиле. Т. Влайков, Съч. II, 184.
— Трябва да викнем доктора — рече по едно време тя [мама] на съседката Мария ..
— Ами доктор! — възпротиви се съседката .. Само ще си даваш парите. Я да викнеш ти баба Буна, баячката .. ще го вдигне на крак. Па и евтинко ще е. О. Василев, СбХ, 136.
ЕВТИНО нареч. 1. На ниска цена, за малко пари. Противоп. скъпо. — Ех, Хаджи, Хаджи, мурафетът не е да купиш добър кон, а да го купиш евтино. Л. Каравелов, Съч. П, 36. Сдружаваха се людете, за да си набавят по-евтино каквото им беше нужно, за да спечелят повече от труда си. Д. Талев, ПК, 140. Почна да продава от имота си. Той даваше евтино, пазареше се бързо. Елин Пелин, Съч. III, 169. — Да не мислиш, че не знам цената на биволите! Те върят по-евтино. А. Каралийчев, ТР, 194.
