ДИДЕИН, мн. дидёи, м. Диал. Зъл дух, произлязъл от глава на добиче или на овца 40 дни след смъртта им.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский яЗик, 1895.
ДИДЖЕЙ, -еят, -ея, мн. -ей, м. Нов.
1. Лице, което подбира и пуска музикалните записи в клуб, дискотека, музикално радиопредаване и под., като представя и коментира песните, дава информация за техните изпълнители и др. Бандите свирят четири пъти по половин час, а в паузите двамата диджеи пускат диско. 24 часа, 1998, бр. 206,
16. По онова време [през 1996 г.] думата „техно“ бе почти непозната за родните тийнейджъри, а професията на самите диджеи се свеждаше предимно до пускане на любими балади срещу заплащане от дебело-врати клиенти. Мон., 2001, бр. 758, 35.
2. Муз. Такова лице, което се занимава и със създаване на специфичен вид композиции, получени чрез смесване на откъси от други изпълнения и ги представя пред публика. Стан Колев е може би най-успели-ят български диджей с парчета, включени в легендарната компилация „Буда Бар“. Нов., 2006, бр. 214 [еа].
— От англ. DJ (съкратено от disco jockey ‘дисководещ’).
ДЙДЖЕЙКА ж. Нов. Жена диджей. Екзотичната диджейка от Сингапур ще гостува в столичния клуб „Индиго“. 24 часа, 1999, бр. 96, 32. Макар и не най-добрата диджейка в света, Делта предложи на публиката във „Вси светии“ приятното изживяване на напълно неизвестния у нас стил „Маями бейс“. Метр., 1998, бр. 7, 2.
ДЙДЖЕЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Нов. Който се отнася до диджей. Божков сащиса всички, като се появи зад диджейския пулт в столичния клуб „Ялта“ на 8 декември. 24 часа, 2000, бр. 215, 12. На същото място [зала „Христо Ботев“] в края на март 1996 г. се състоя първото., парти, организирано от диджейския кръг. Мон., 2001, бр. 758,
35.
ДЙДЖЕЙСТВО, мн. няма, ср. Нов. Професия или занимание на диджей. Работи като диджей от 5 години. Мечтата му е да събере сноуборда и диджейството на едно и също време и място. НРит., 1997, бр. 2, 3. Диджейството е всъщност хоби и стара моя мечта. ДТ, 2000, бр. 283, 9.
ДИЕЗ м. Муз. 1. Знак, който се поставя пред определена нота, за да означи повишаване на звука с половин тон. — Манолов пишеше върху литографската книга точките на нотите, аз им рисувах байрачетата, ключовете, диезите и бемолите, а също така и винетките по кориците. РД, 1960, бр. 7, 2. Няма никакво значение, че съпроводът на пианото е съвсем равен и опростен, без диези и без бемоли. Св. Минков, РТК, 150. Догдето вий свирехте, аз все си мислех: ето / разкритите на музиката тайни, —/от проста гама: до, ре, фа, сол /и някакъв диез, бекар, бемол, / а виж какви възможности безкрайни! Ем. Попдимитров, СР, 37.
2. Като прил. неизм. Който е повишен чрез такъв знак. До диез. Фа диез.
— Фр. dièse.
ДИЕЛЕКТРЙК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Електр. Вещество с много слаба електрическа проводимост, поради което се използва като изолатор. Хартията се използува [в електротехниката] за различни цели
— за изолация на силови кабели, на проводници и намотки, за диелектрик при хартиените кондензатори и др. Ел. IX кл, 1965,
36. Забележителни възможности открива тук приложението на полупроводниците
— вещества, които притежават малка електропроводимост и заемат по другите си физически свойства средно положение между добрите проводници и диелектриците. НТМ, 1961, кн. 71, 6-7. Отдавна се знаеше, че фотопроводещите диелектрици и полупроводници се поляризират, след като през тях мине фототок. ВН, 1958, бр. 2193, 4.
— От гр. ôià 'през' + англ. electrik 'електрически1.
ДИЕЛЕКТРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Електр. 1. Диелектрически. Обезводнените видове нефт и нефтени продукти почти не пропускат електрически ток, те са диелектрични. М. Герасимов, ХН, 52.
2. Който е направен, изработен от диелектрик. При работа с електрическа борма-шинка строго е забранено: .. пробиваните да работят без гумен нагръдник и диелектрични ръкавици. Хр. Марков и др., ТБ, 102. Предпазни средства от електрически ток са: инструменти с изолирани дръжки (клещи, щанги), диелектрични килимчета, гумени ботуши и ръкавици, изолиращи под-ставки.
◇ Диелектрична константа. Физ. Величината, която показва колко пъти силата на привличане между два електрически товара, намиращи се в определена среда, е по-малка, отколкото силата на привличане между същите товари във вакуум.
ДИЕЛЕКТРЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Електр. Който се отнася до диелектрик; диелектричен.
◇ Диелектрическа издръжливост. Електр. Способност на диелектриците да запазват изолационните си свойства при натоварването им със силно електрическо поле. При разлагане на маслото се получава водород .., чиято диелектрическа издръжливост е значителна — неколкократно по-голяма от въздуха. А. Начев, ЕС, 32. Диелектрически загуби. Електр. Енергията, превърнала се в топлина в поставен в променливо електрическо поле диелектрик.
