3. Поучително-просветителни тенденции в литературата през време на Възраждането и Просвещението.
ДИДАКТЙК, мн. -ци, м. Книж. 1. Специалист или преподавател по дидактика.
2. Писател, чиито произведения имат нравоучителен, дидактичен характер.
ДИДАКТИКА ж. Педаг. 1. Само ед. Част от педагогиката, в която се изяснява теорията на обучението в училище и се обосновават и разкриват съдържанието, методите и организационните форми на обучението. // Тази наука като учебен предмет. Часовете по дидактика бяха едни от най-интересните през целия студентски курс на обучение.
2. Разг. Учебник по този предмет. Преди учителите да ù дойдат на гости, тя [Аз-лалийката] измъкваше от раклата си една стара дидактика и прочиташе по нещо, та да има какво да каже вечерта. Г. Карасла-вов, СИ, 37.
3. Литер. Дидактизъм (във 2 знач.). Ще ни се да кажем, че стиховете на сбирката [„Да бъде ден“] са искри, а цялата тя е пламък. Тук няма дидактика, разсъдъчност, гонитба за рими — няма проза. Г. Бакалов, Избр. пр, 350. Трябваше също така категорично да се осъдят някои сериозни слабости, пуснали корени в творчеството ни за деца — схематизъм, грубата дидактика, голата декларативност, съчинителството и т.н. ЛФ, 1958, бр. 16, 1.
— От фр. didactique през рус. дидактика.
ДИДАКТЙЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до дидактизъм; дидактически1. Генералът си беше генерал: и в системата на министерството, и на трибуната в празнични дни. И комсомолците не преставаха да го дирят за срещи и разговори. От тези срещи у генерала се изгради един дидактичен начин за водене на разговор с младите. С. Северняк, ВСД, 52. Идейната целенасоченост на Босев определя и характера на неговата поезия. Повечето от неговите произведения са построени на дидактична основа. С, 1952, кн. 10, 186. Стимулите на творчеството не се поддават на дидактични обяснения и не се подчиняват на „просветеност“. А. Стра-шимиров, ЕД, 19. Дидактична поезия.
О Дидактична литература. Литер. Условно название на различни литературни жанрове, на които основната цел е да поучават, да се покаже ползата от някакъв предмет или да се популяризира някаква наука.
— От гр. ÔiÔaKTiKoç 'поучителен'.
ДИДАКТЙЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Педаг. Който се отнася до дидактика; дидактически2. Той [Фотинов] никога не из-пущал от очи вежливото дидактично правило, че личният пример на учителя е най-доброто, най-деятелното възпитателно средство: съглашението между поуката и действията, между идеала и характера. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 637. Авторът не се е задоволил с външно описание на училищния живот и на дидактичните методи по онова време: той ни въвежда в интимната страна на обучението. А. Илиев, СбЦГМГ,
401. Тогава нашата художествена литература .. бе доста бедна по количество и не много висока по качество. Трудно бе от нея да намеря материал, който не само да е литературно издържан, но и да отговаря на дидактичните изисквания за читанка-та. М. Герасков, СбАСЕП, 159.
— От гр. 81§акт1кбд 'поучителен'.
ДИДАКТЙЧЕСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Дидактичен1. Общоизвестно е, че в старата френска литература е съществувала поезия дидактическа. С. Радев, Худ., 1906, кн. 4-5, 21. Гьоте е видимо повлиян при концепцията на романа си [Страданията на младия Вертер] от „Нова Елоиза“ на Русо: но той дава една картина на страсти, свободна от всичко дидактическо и де-кламаторско и способна да раздвижи силно въображението ни. М. Арнаудов, Г, 13. Пиесата на Ст. Костов „Главно и царската дъщеря“ покрай своите дидактически цели е постигнала и значителни художествени резултати, които най-добре проличават на сцената на кукления театър. К, 1927, бр. 11, 4. След суспендирането на Конституцията от княза, Климент се оттеглил в Търново, гдето държал вдъхновени проповеди за свободата и задълженията на гражданите към България. И сега той подчертава ония мисли, които е развивал по-рано в дидактическите си статии. К. Константинов, ПР, 57.
ДИДАКТЙЧЕСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Педаг. Дидактичен2. Но нейното [на взаи-моучителната метода] признаване на дидактическа норма и въвеждането й в началните училища се дължи главно на шотландския духовник Андро Бел .. и на квекъра Ланкастер. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 633-634. Дидактическа методика.
ДИДАКТЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Склонност, стремеж към поучаване; дидактизъм. Възпитателната тенденция в книжката е далече от всяка суха дидакти-чност. ЛФ, 1958, бр. 11, 2.
ДИ ДА СКАЛ м. О стар. Книж. Учител, даскал. Ще се намерят, може би, някои лица, познати и ученици, които да не са забравили още дребния, бръснатия, сухия ди-даскал Фотияди. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 593.
— От гр. бгбасткаХо";.
ДИДАСКАЛЙИ мн., ед. (рядко) дидас-калйя ж. О стар. Литер. Уводни бележки към драматически произведения, останали от древността.
— От гр. бгбасткаНаг. - От Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1970.
