е направило възможно да ся съдружат малките държавки, които съставляват днешна Австрия, за да можат да ся бранят против външните неприятели. Лет., 1873, 141.
ДЪРЖАВНИК, мн. -ци, м. Лице, което заема или е заемало ръководен пост във висшия държавен апарат на една страна. Някой му [на министър-председателя] беше внушил, че е незаменим държавник и това го караше да смайва страната и чуждите правителства с непрекъснати дипломатически актове. Д. Димов, Т, 254. Като държавник пред него [Богориди] изобщо още не е изникнал въпросът за държавническите интереси на племето, от което произхожда. Т. Жечев, БВ, 42. Помни [Иречек] и погребението на известния австрийски държавник Клемент Венцел Метерних, гръбнака на европейската реакция против революционните походи на Наполеона Бонапарт. А. Каралийчев, ПГ, 186. Още от юношеските си години този своенравен, непокорен Симеонов син никога не му [на Сур-сувул] се поклонил, както е редно млади люде да оказват почит на заслужил стар държавник. М. Смилова, ДСВ, 159. След като градът станал седалище на императорския комисар, а малко по-късно — столица на държавата, из улиците се появили държавници с цилиндри и черни жакети, офицери в пъстри мундири. П. Мирчев, К, 40.
ДЪРЖАВНИЧЕСКИ, -а, о, мн. -и,
прил. 1. Който е на държавник, който е свойствен, присъщ на държавник. Не е дипломат [Фръжин], щом бърза да се довери. Не е лишен от хитрост, щом пред духовника изповядва само духовни прегрешения и не споменава нито една дума за държавническите си намерения. Д. Добревски, БИ, 123. Цар Симеон оставил на престола своя син Петър. Той не притежавал държавническите качества на баща си. Ист. VII кл, 27. Държавнически способности. Държавническа доблест. Държавнически талант.
2. Който се отнася до държавата; държавен. За нас е още рано [за конституция]... Но все пак ние се нуждаем от нещо черно на бяло, от един, тъй да се каже, държавнически акт, който да ни учреди като правова единица. Ст. Дичев, ЗС I, 193-194. Той бе разбрал, че държавническата тайна на ромей-ското посолство, заради която ханът бе поискал остроумието и способността му да приема високи гости, е съвсем дребна работа в сравнение с новия език, който со-лунчаните искаха да наложат на християнски интереси. Й. Вълчев, СКН, 268. Като държавник пред него [Богориди] изобщо още не е възникнал въпросът за държавин-ческите интереси на племето, от което произхожда. Т. Жечев, БВ, 42. Държавническа традиция.
ДЪРЖАВНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. държавнически; по начин, свойствен, присъщ на държавник. Ефремов се мръщеше. — Кой знае какви поразии ще направиш из околията! — Той угрижено клатеше глава. Ти си човек буен и имаш склонност към левичарски забежки, не мислиш държавнически! А. Гуляшки, СВ, 211. Нямат съзнание [хората], не гледат държавнически на работата. М. Марчевски, П, 164.
ДЪРЖАВНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Качество или поведение, дейност на държавник. Династическите интереси на тримата балкански монарси, подхранваният от години шовинизъм и в трите държави,.., осуетяваха всякакви надежди за умереност, за далновидно държавничество и мир в тоя винаги размирен кът на Европа. К. Константинов, ППГ, 236-237. Владимир: С коя от двете сили ще ни е по-добре? Римската или цариградската опека? Борис: Имаме ли избор, сине? Владимир: Държавничество значи далновидност, отец. Б. Болгар, ПД, 135.
ДЪРЖАВНИШКИ, -а, о, мн. -и, прил. Остар. Държавнически.
ДЪРЖАВНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: държавен, напр. държавнокапиталистически, държав-номонополистически, държавнопра-вен и др.
ДЪРЖАВНОКАПИТАЛИСТИЧЕСКИ,
-а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до държавен капитализъм. Държавнокапиталистически отношения в икономиката.
ДЪРЖАВНОМОНОПОЛИСТЙЧЕСКИ , -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до държавен монопол. Отношенията в държавно -монополистическото общество.
ДЪРЖАВНОПЛАНОВ, а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до държавен план. Държавнопланово стопанство.
ДЪРЖАВНОПРАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до държавно право. Държавноправни дисциплини.
ДЪРЖАВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на държавен. Като обществен идеалист и идеолог на българската млада държавност по онова време той [Икономов] умее да бъде несвоевременен, винаги избърз-ва с предупреждения. Т. Жечев, БВ, 387. Камерун е страна и с древна държавност. Още преди Х111-Х1У в. в южната част на страната е съществувала държавата Биа-фра. Л. Мелнишки, К, 3. Без съмнение то [византийското влияние] е благотворно, без да има обаче онази превисока цена, която му отдават някои руски изследвани, които .. чувстват Византия родна на Русия, защото е изработила и утвърдила двете според тях основни,., начала на руската култура и държавност — православието и абсолютизма. А. Ангелов, ЛС, 127.
