и царевица, имаха и ливада за паша, както и малка гора в дола. С право те наричаха тая земя от двайсетина декара „държавата“. Тук си имаха кошара за добитъка, въдеха и пилета, и пчели. Ст. Даскалов, БМ, 41. Кошарите му [на селото] и държавите му са накацали по всички околни урви, чуки и усои. Ив. Вазов, Съч. XVII, 28.
ДЪРЖАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до държава1. Държавни разноски. Държавен план. Държавен бюджет. Държавно съкровище. Държавен герб. Дър-жавна хазна. Държавни институции. Държавни документи. Държавна власт. Държа-вна граница. Държавно учреждение.
◇ Държавен апарат. Система от органите на държавата, чрез които се осъществяват съответните й функции, съставна част от нейния механизъм, съдържанието на дейността на която се предопределя от политическия режим на съответната държава. Държавен арбитраж. Юрид. Държавен орган в България до 1991 г. за решаване на преддоговорни и гражданскоправни, имуществени спорове между стопански организации. Държавен вестник. Официален печатен орган на Народното събрание, започнал да излиза в София от 1879 г., в който се публикуват укази, постановления, договори, конвенции, съобщения и обявления. Държавен глава. 1. Орган или лице, върховен представител на държавата във вътрешните и международните отношения, снабден с определени в конституцията компетенции, обикн. главнокомандващ въоръжените сили и притежаващ право да назначава висши държавни длъжности, дипломатически представители, да приема акредитивни писма и др. 2. При републиките — президент. Държавен департамент. Външно политическо ведомство на САЩ (от 1789) с функцията на министерство на външните работи, което се оглавява от държавен секретар. Държавен изпит. Последният преди завършване изпит във висшите и средни специални учебни заведения, който се държи пред определена за случая комисия. Държавен капитализъм. Иконом. Система от икономически отношения в държавата, която служи за стимулиране на ускореното развитие на стопанството чрез протекционизъм, строителство на държавни предприятия, субсидии и др., с цел да се изгради национална промишленост. Държавен монопол. Изключително право на държавата върху производството или търговията с отделни стоки, със строго регламентиране от българската конституция, чрез закон, на обектите и на дейностите, върху които се установява. Държавен мъж. Остар. Човек, който заема длъжност, пост във висшите държавни органи. Държавен печат. Използваният от председателя на Народното събрание, Министерския съвет, министерствата и др. под. кръгъл печат с изображение на държавния герб в средата, с два надписа: „Република България“ — в горната половина на кръга и „Държавен печат“ — в долната. Държавен преврат. Завладяване или опит за завладяване на властта чрез противозаконни, неконституционни средства. Държавен резерв. Запаси от най-важни видове суровини, материали и готова продукция, предназначени за задоволяване на нужди, които могат да възникнат при изключителни обстоятелства (бедствия, война и др.). Държавен секретар. Длъжността на оглавяващия Държавния департамент (външнополитическото ведомство) на САЩ, съответстваща на министър на външните работи в европейските страни. Държавен стандарт. Утвърдените от правителствен орган изисквания към произвежданата продукция, следването на които е задължително за всички организации и предприятия. Държавен съвет. Висш, постоянно действащ от 1971 г. до 1990 г. орган на държавната власт, избиран от Народното събрание и съединяващ в себе си законодателната и изпълнителната дейност. Държавна лотария. Вид игра за печалби на вещи или пари от предварително продадени билети с номера. Държавна тайна. Факти, сведения или предмети (писма, карти, чертежи и др.) от военно, политическо, стопанско и друго естество на дадена страна, списъкът с които е приет от Народното събрание и узнаването на които от друга държава може много да й навреди, затова се преценява като тежко престъпление. Държавно право. Юрид. 1. Наука за държавата като публичноправна организация и нейните правни проявления вътре в държавата. 2. Отрасъл от правото, включващ съвкупността на правните норми, които уреждат устройството и управлението на държавата, правното положение на гражданите, политическата и икономическата система, функциите на отделни власти и др.
ДЪРЖАВИНА ж. Диал. Държава.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЪРЖАВИЦА ж. Умал. от държава; малка държава, държавичка. В Италия останали пет държавици: папската държава, Неаполитанското кралство, Тоскан-ското херцогство, херцогство Модена и херцогство Парма. Ист. X кл, 41. В Тихия океан на остров Наури е разположена че-тирихилядната държавица под същото име. АК, 1971, кн. 1,29.
ДЪРЖАВИЧКА ж. Умал. от държава; малка държава, държавица. Различните крале и херцози на тогавашните феодални германски държави и държавички са били неограничени сатрапи, тъпи, невежи и развратни, жестоки гонители на всяка прогресивна мисъл. Г. Караславов, Избр. съч. III, 339.
ДЪРЖАВКА ж. Остар. Умал. от държава; малка държава, държавица, държавичка. Това самоуправление на всекий народ
