див 48 Див
Гъоч-Коля: пиян бил, задявал се с когото приличаи и с когото не, вършел диви работи. Й. Йовков, ПГ, 184. — Ще им кажа! — вече по-твърдо отговори момчето и като че ли само се разсърди. — Ха-ма-ха дива работа! Някакъв хайванин да ни води за носа! П. Вежинов, НС, 208.
10. Прен. Разг. Много буен, необуздан, неукротим, луд. — Тоя Куцар! .. Заканя се и какъвто е див,иможе да го направи, може да ме убие. Й. Йовков, А, 102. Само няколко случайни и нарочни срещи с дивата, своенравна воденичарска дъщеря той никога и никъде не забрави. Г. Караславов, Избр. съч. X, 71. Черният жребец скиташе из полето с хергелята, от ден, на ден ставаше по-неукротим, по-див. Й. Йовков, АМГ, 142. // Поет. За река, порой и под. — много буен, много бърз, силен. Крива река е много снизходително название за тая река, на която кривината е най-малкият кусур: тя е и дива, и зла, и луда. Ив. Вазов, Съч. XV,
70. Хайдутувахме вред из бостаните, / бихме едрите селски кучета, — / беше волна и зла младостта ни, / като див планински ручей. Хр. Радевски, ВН, 11. Враг безчислен, безчовечен, / в мрака налетя! / Като облак градоносен, / като див порой, / на ръката с кръст дамгосан, / иде в мрака той. Л. Даскалова, СТ, 114-115. Талазите сърдити /ту бягат, ту след миг пак блъскат се в скалите / и се тъй мътни, диви, жадни за борба. К. Христов, ПВ, 31. // Поет. За вятър, буря и др. — който се разразява и протича с много голяма сила. Тук е зоната на дивия мусон, / на тропическото слънце и лианите. Мл. Исаев, ЯД, 85. Защо фучите, диви ветрове / и с пясък ми засипвате / очите? Д. Габе, ЗП, 63. Див вятър бузи е надул, / па киска ли се — киска — Велзевул! К. Христов, ЧБ, 74. Денят помръкна, потъмня небето, / и стана тъмно оловно морето, / по него буря дива заигра. Ем. Поп-димитров, СР, 108. • Обр. С диво фучене тя [колата] се плъзна по бялото шосе и полетя по обратния път. 3. Сребров, Избр. разк., 53.
11. Прен. За чувство, желание, темперамент и под. — който се проявява с много голяма сила; неудържим, необуздан, буен, луд. И още веднъж тя съзна, че нямаше нищо по-недостижимо от този мъж. По колкото по-ясно усещаше това, толкова по-силно я обземаше дива и сляпа ярост. Д. Димов, ОД, 229-230. Пръв я [стражата] забеляза Иван-Владислав и едва не подскочи от някаква дива радост. Д. Талев, С II, 143. Обзе го диво желание да побегне напред, настрани, където падне. Б. Райнов, ДВ, 194. Наистина, той говореше с такава дива страст, сякаш сам се опиваше и от представата за тежкото зрелище. Г. Райчев, Избр. съч. II, 30. — Не се плаши, не се плаши — потупа го Саваков по рамото, когато Божикин наново отвори уста и в дива уплаха разшири очи, — няма да те бием повече! Д. Ангелов, ЖС, 55. Ти помниш ли / морето и машините, /../ И онзи див копнеж по Филипините, /по едрите звезди на Фамагуста? Н. Вапца-ров, Избр. ст, 1946, 32. Див темперамент.
12. Прен. За мелодия или игра, за танц — който е много буен, много бърз или е изпълнен с много страст. Влязоха куманките със своите пъстроцветни гащи и се завиха лудо .. Тяхната дива, с похотливи кълче-ния игра, увеличи възторга. Ив. Вазов, Съч. XIII, 165. Жените играеха вече едва ли не голи. Ритъмът стана див и оживлението между сътрапезниците стигна своя връх. Ст. Дичев, ЗС I, 24. Потпурите свършиха и на предния ред в оркестъра лъснаха няколко саксофона .. — Какъв е този див ритъм и това скачане — възмути се Мер-меров. Д. Кисьов, Щ, 482. Те пеят... И дива е тяхната песен, / че рани разяждат ранени сърца. П. К. Яворов, Съч. I, 59. // За очи, поглед — който изразява силно, страстно чувство, в който има нещо първично, първоби-тно. Неговият [на Момчила] поглед, див и безумен, се спря на Елена. Ст. Загарчинов, ДП, 181. Ванко още не можеше да се успокои. Спомни си дивия поглед, който жената хвърли на хората в трамвая, когато младежът я изруга. М. Грубешлиева, ПИУ,
225.
13. Прен. Който се отличава с безчовечност, варварство, жестокост. Ако човек има малко фантазия, той може да си представи какво значи това да си член на бойна група през най-страшния и див терор на монар-хо-фашисткия режим. Г. Караславов, ПМ, 100-101. И вслушвам се ази, и диря спасение /на дивата сган във отчаенийрев —/а гарвани грозно се вият над мене / и пеят те моя надгробен напев. К. Христов, Т, 68. За родопската жена, живяла живота си без празници, халището е празник .. Възхищение, копнеж и мъка — всичко се е събирало в халищата, за да се превърне в красота и упрек към дивата религиозна догма, която е направила от нея робиня на мъжа.
Н. Хайтов, ШГ, 23. // Който е израз на безчовечност, варварство, жестокост. Пред очите му заставаше вързаният млад селянин, в ушите му отекваха дивите викове на турците. Д. Марчевски, ДВ, 50. Пане Вуте, озверен, .., посегна с косматата си ръка, хвана котката за шията и я вдигна .. — Тото, развика се със страшен глас Вуте. — Тото, дай газеничето и кибрита!.. Жестоко детско любопитство озари с дива усмивка лицето на Тото. Той грабна тенекиеното съдче и изля газта върху котката и върху ръката на баща си. Елин Пелин, Съч. IV, 246. Не ме смущава див вой от омрази. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 169.
14. Прен. Който съдържа нещо първично и е извън рамките на обикновеното, всекидневното, познатото; необикновен, странен. Когато се загледахме прехласнати в необо
