16. Остар. Книхс. С предл. на. Спирам се на някакъв въпрос, предмет за обсъждане, за разговор. Но да оставим материалните ползи ..ида дойдем на нравствените ползи, които от тях [читалищата] очакваме. Ч, 1871, бр. 17, 518. Ваше преосвященство, вие може да нямате твърде време, ..; затова ще ви моля да ми дозволите без забикалки да дойда на предмета, за който сторих да ви подсетя. П. Р. Славейков, ПХС, 42. Нека додем на Милтона. В това време.. Мил тон дързостно издигна глас за постоянството и способността на английския народ. Превод, Ч, 1875, бр. 9, 400.
17. Само в 3 л. ед. ч. мин. св. и бъд. вр. Остар. С обет. поясн. за начин. Става въз-можно, осъществява се. Как да е, споряд мнението, което имат тука нашите за него, мъчно ще дойде да го [Панарет] искаме за владика за Филибе. АНГ I, 94. дохожда се, дойде се безл. от дохождам в 7 знач. Събранието не отстрани никого от заседанието и разискванията бяха продължени три дни и три нощи, без да се дойде до някакво решение. Елин Пелин, Съч. IV, 18. — Но как се дойде до този разговор? — попита той и се взираше ту в Катя, ту в брат си. М. Грубешлиева, ПИУ, 156. Сетне той разбра, че работата е по-сериозна, но се надяваше, че е момчешка работа и че съдиите — ако се дойде до съд — ще ги оправдаят и всичко ще се забрави. Г. Караславов, Т, 76. ДОХОЖДА МИ несв.\ дойде ми св.; непрех.
1. Със следв. изр. със съюз д а. Обхваща ме желание да извърша нещо; приисква ми се. Сърцето на Габара се сви от мъка. Той се замисли: дойде му да се върне. Ив. Кирилов, Съч. П, 191.
2. Обикн. с предл. за или със съюз дай следв. глагол. Навлизам, изпадам в някакво ново състояние. Доко спрял, изправил юнашка снага, опрял ръце на пояс, изгледал го сърдито и изръмжал: — Ее... дошло ли ми е време за женене вече! Чудомир, Избр. пр, 27. Нали са казали — кокошката търси полог, когато й дойде да снася. Г. Караславов, Избр. съч. X, 79.
3. В съчет. с отвл. същ. Изпадам в някакво състояние, обхваща ме някакво усещане, чувство, мисъл. — Никаква смелост не проявих в сраженията. Пазех си животеца. Но когато ми дойде идеята да се отърва от фронта и да изляза на някоя тилова служба, с такива смели и самоотвержени постъпки почнах да действувам за това, че просто сам се удивлявам. Елин Пелин, Съч. IV, 185-186. Някакво вдъхновение, види се, му дойде. Ив. Вазов, Съч. VI, 63. Неволен страх ти дохожда, кога минуваш в подножието му [на канарата-великан] . Ив. Вазов, Съч. XV, 7-8.
4. В съчет. с много, малко, повече и под. Оказвам се, съм в някаква степен. Мечо слезе от дървото. Сланината излапа, с чорбата се опари. Облиза се недоволен. Зер чорбата едва му стигна. А сланината твърде малко му дойде. Ем. Станев, ГЧ, 18. Петър току-що се завърна от бащината си къща. Застана под сянката на бряста и забърса изпотеното си чело. Работата им беше дошла повечко. К. Петканов, БД, 62.
О Ден да мине (друг да дойде). Разг. Безотговорно, нехайно; без сериозно отношение към работата и задълженията. Изрисувани са и кооператорките .., които работели през пръсти — ден да мине, друг да дойде. ВН, 1960, бр. 2742, 2. Добре дошло е за някого или нещо. Разг. Благоприятно е, в полза на някого или нещо. Кой знае какъв нехранимайко е бащата, затова и тя не ще да го знае... Тогава?... За нея ще бъде добре дошло, ако някой поеме тайничко грижата за децата... Две деца лесно гледат ли се? Б. Болгар, Б, 76. Добре дошъл. Поздрав при посрещане на гост. — Заповядайте! Заповядайте! Ха добре сте дошли! — Тук ли е бай Станьо — подаде ръка околийският агроном като стар познат. Г. Караславов, Избр. съч. II, 64. Добре дошли, мои царски гости! / Добре дошли, лъвове безстрашни! Ив. Вазов, Съч. II, 168. Добре дошъл съм някъде. Разг. Приет съм някъде радушно, с желание или съм нужен някъде. — Спокоен бъди! Тия, с които съм приказвал, са все почтени и верни хора. — Таквиз хора са добре дошли — одобри Георги Мамарчев. — Да са честни и почитани главно от простия народ. Г. Дръндаров, ВЗ, 26. Загорски го изпрати до входната врата и като се ръкуваше забеляза учтиво: — Вие сте винаги добре дошъл в моя дом. В. Геновска, СГ, 282. Дойда до юс. Диал. Завършвам докрай, напълно. — Нали я убихте тая пущина [кучката]? .. — Аз я хвърлих полуумряла в улея, за да се удави там, но ето я пак жива, за беда!... — Когато човек захване подо-бно нещо, трябва да дойде до юс, па тогава да остави... Ив. Вазов, Съч. ХХП, 98. Дойде ми ножа до кокала. Разг. Стигам до положение да не мога да понасям повече нещо. — Ами какво да ги правим! Не виж, че хората не от добро... а от чудо! Като ни дойде ножа до кокала, да видиш как и ние — не балкана, ами отвъд балкана. Ст. Даскалов, БМ, 29. — Знам аз! Всичко съм обмислил. Затова наука съм учил! — говореше хладно Асен. — Може да ти е чудно, ама няма как, дойде ножът до кокала. Или ние, или те! Ст. Даскалов, СЛ, 204. Дохождам / дойда в съзнание. Книж. 1. Свестявам се, след като съм бил припаднал. Призори болният се успокои и притихна, но дишаше тежко. На сутринта дойде в съзнание. Като позна своите, той им се усмихна виновно и ги успокои да не се безпокоят. Той е здрав и ще издържи. П. Здравков, НД, 105. 2. Прен. Опомням се, осъзнавам се какви са обстоятелствата, какво става (какво е станало). Франция, която най-много е пострадала от големи наводнения, по причина опусто
