ДОРАЗКЪСВАНЕ ср. Отгл. същ. от доразкъсвам и от доразксъвам се.
ДОРАЗЛАГАМ, -аш, несв.; доразложа,
-иш, мин. св. -их, св., прех. Разлагам и това, което е останало да се разлага, разлагам напълно, докрай, доразлагам се, доразложа се страд. Дробта трябва да се доразложи, за да се реши по-лесно задачата. ДОРАЗЛАГАМ СЕ несв.; доразложа се св., непрех. 1. Разлагам се, развалям се напълно, докрай. Не чакай месото да се доразложи, изхвърли го.
2. Прен. Разлагам се, разпадам се, разкапвам се напълно, докрай, окончателно; доразкап-вам се. В началото на 1799 г.. окончателно сразените султанови войски се изтеглили на no-задни позиции и останали да се дора-злагат под ударите на глада. В. Мутафчиева, КВ, 180. доразлагам се, доразложа се страд.
ДОРАЗЛАГАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доразлагам и от доразлагам се.
ДОРАЗМОТАВАМ, -аш, несв.; доразмотая, -аеш, мин. св. -ах, св., прех. Размотавам и това, което е останало да се размотава, размотавам докрай. Бабата доразмота кълбото и започна да опъва преждата, до-размотавам се, доразмотая се страд.
ДОРАЗМОТАВАНЕ ср. Отгл. същ. от доразмотавам и от доразмотавам се.
ДОРАЗМОТАЯ. Вж. доразмотавам.
ДОРАЗНЕБЙТВАМ, -аш, несв.', дораз-небйтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разне-битвам, разрушавам, развалям и това, което е останало неразнебитено, разнебитвам докрай. Къщата тече отвсякъде, мазилката се изрони, като изоставена е, защото с немарливостта си той я доразнебити.
2. Прен. Разнебитвам, разсипвам някого напълно, докрай. Неприятните истории около конкурса го доразнебитиха. доразнебит-вам се, доразнебитя се страд. ДОРАЗНЕБЙТВАМ СЕ несв.', доразнебй-тя се св., непрех. Разнебитвам се напълно, докрай. След последното пътуване колата ни се доразнебити. А След продължителното боледуване се доразнебитих и психически, не само физически.
ДОРАЗНЕБЙТВАНЕ ср. Отгл. същ. от доразнебитвам и от доразнебитвам се.
ДОРАЗНЕБЙТЯ. Вж. доразнебитвам.
ДОРАЗНЙЩВАМ, -аш, несв.', доразнй-щя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разнищвам и това, което е останало неразнищено, разнищвам докрай. Това коте непрекъснато си играе с пердето и вече доразнищи края му.
2. Прен. Разкривам напълно, докрай нещо неясно, заплетено. Със събраните нови факти той доразнищи тази странна история.
3. Прен. Разнищвам, разсипвам някого напълно, докрай. Непрекъснатите лудории
22 Речник на българския език, т. IV
на момчето я съсипаха, а последната му голяма пакост я доразнищи. А Последните преживяни неприятности окончателно я доразнищиха. доразнищвам се, доразнищя се страд.
ДОРАЗНЙЩВАМ СЕ несв.', доразнйщя се
св., непрех. Разнищвам се напълно, докрай. Подгъвът на покривката се доразнищи и ще трябва да я махнем.
ДОРАЗНЙЩВАНЕ ср. Отгл. същ. от доразнищвам и от доразнищвам се.
ДОРАЗНЙЩЯ. Вж. доразнищвам.
ДОРАЗОРА. Вж. доразоравам.
ДОРАЗОРАВАМ, -аш, несв.', доразора, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Разоравам и това, което е останало да се разорава, разоравам докрай. Доразораха нивата до големия дъб и с това най-сетне свършиха оранта, доразоравам се, доразора се страд.
ДОРАЗОРАВАНЕ ср. Отгл. същ. от доразоравам и от доразоравам се.
ДОРАЗПАЛВАМ, -аш, несв.', доразпа-ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разпалвам и това, което е останало да се разпалва, разпалвам докрай. Шивачът разпалваше ютията отвън, .., тури отгоре й кюнец, кюне-цът правеше тяга и доразпалваше дървените въглища. И. Радичков, СР, 96.
2. Прен. Разпалвам напълно, докрай някакви чувства у някого. Мелек ханъм, отдавна изгонена от наситилия й се мъж, се скиташе от Рим в Париж и от Париж в Лондон. Това само доразпали омразата на Али. Ст. Дичев, ЗС I, 46. доразпалвам се, доразпаля се страд.
ДОРАЗПАЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от доразпалвам и от доразпалвам се.
ДОРАЗПАЛЯ. Вж. доразпалвам.
ДОРАЗПАРЯМ, -яш, несв.', доразпоря,
-иш, мин. св. доразпрах, св., прех. Разпарям и това, което е останало да се разпаря, разпарям докрай; доразпорвам. — Доразпори старата рокля, та да използваме парчетата за кройки, доразпарям се, доразпоря се страд.
ДОРАЗПАРЯМ СЕ несв.', доразпоря се св., непрех. Разпарям се напълно, докрай; доразпорвам се. Не приши онзи ден подгъва и той се доразпори.
ДОРАЗПАРЯНЕ ср. Отгл. същ. от доразпарям и от доразпарям се; доразпорване.
ДОРАЗПЙТАМ. Вж. доразпитвам.
ДОРАЗПЙТВАМ, -аш, несв.', доразпй-там, -аш, св., прех. 1. Разпитвам някого напълно, докрай. "Пожарният командир Михаил Начев е един най-долнопробен руш-ветчия. Многократно е било донасяно на градския съвет за неговите злоупотребления и комисия даже биде пратена да провери тия работи, .. Разпитваха — не дораз-питваха, слушаха — не дослушваха оплак
