ням някого напълно, докрай. От постоян-ното взиране., очите на Настя се бяха смалили, бръчици се бяха наредили край тях като при смях и погледът имаше неволен израз на подигравка. Тоя израз блъсна Дом-наи я дораздразни. Б. Болгар, Б, 43. дораз-дразням се, дораздразня се страд. ДОРАЗДРАЗНЯМ СЕ несв.; дораздразня се, св., непрех. Раздразним се напълно, докрай.
ДОРАЗДРАЗНЯНЕ ср. Отгл. същ. от дораздразням и от дораздразням се.
ДОРАЗДРОБЯ. Вж. дораздробявам.
ДОРАЗДРОБЯВАМ, -аш, несв.; дораздробя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Раздробявам и това, което е останало до се раздробява, раздробявам докрай. Огромни топкови мелници дораздробяват тия камъни и по безкрайни отделения, сита, .., качвания и слизания най-после диамантите се отделят. Й. Радичков, НД, 98. дораздробявам се, дораздробя се страд.
ДОРАЗДРОБЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от дораздробявам и от дораздробявам се.
ДОРАЗКАЖА. Вж. доразказвам.
ДОРАЗКАЗВАМ, -аш, несв.; доразка-жа, -еш, мин. св. доразказах, св., прех. Разказвам и това, което е останало да се разказва, разказвам докрай. Гърдю не беше до-разказал историята си, но като нямаше койи да го слуша, и той беше замълчал. Й. Йовков, ЧКГ, 47. Ще изпреваря реда на моите спомени, за да доразкажа тук историята на тоя тъй съкрушителен за тато борч. Т. Влайков, Пр I, 123. Гана поведе об-ратно гостите и ги покани в стаичката. Там тя доразказа на редактора всичко, което смяташе, че жената на Петко не можеше да стори. Ст. Даскалов, СЛ, 292. — Е, ами ти, Клименте, обърна се той [Райко] към мълчаливото момче — не доразказа за царя и за елена. Какво стана после? Ст. За-горчинов, ДП, 69. доразказвам се, доразкажа се страд.
ДОРАЗКАЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от доразказвам и от доразказвам се.
ДОРАЗКАПВАМ СЕ, -аш се, несв.; до-разкапя се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. 1. Разкапвам се, изгнивам напълно, докрай. Плодовете се доразкапаха в мазето и накрая ги изхвърлих.
2. Прен. Разг. Разкапвам се, разрушавам се, разпадам се напълно, докрай, окончателно; доразлагам се. Пазвантоглу съвсем не смятал да превзема и задържа кое да било селище извън крепостните стени [на Видин].. Неговият замисъл бил да издържи обсада, докато се доразкапе правителствената войска. В. Мутафчиева, КВ, 129. — Защо не я постегнеш малко тая къща, вместо да я чакаш да се доразкапе? доразкапвам се, до-разкапя се страд.
ДОРАЗКАПВ АНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доразкапвам и от доразкапвам се.
ДОРАЗКОВА. Вж. доразковавам.
ДОРАЗКОВАВАМ, -аш, несв.; дораз-ковй, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Разковавам и това, което е останало да се разковава, разковавам докрай. Доразковах сандъка и извадих всички гвоздеи, доразковавам се, доразкова се страд.
ДОРАЗКОВАВАНЕ ср. Отгл. същ. от доразковавам и от доразковавам се.
ДОРАЗКОПАВАМ, -аш, несв.; доразкопая, -аеш, мин. св. -ах, св., прех. Разкопавам и това, което е останало да се разкопава, разкопавам докрай. Край малкия дворец беше изчистена голяма част от двора и беше доразкопана лошо копаната през 1939 г. голяма стара сграда. РД, 1949, бр. 11, 2. до-разкопавам се, доразкопая се страд.
ДОРАЗКОПАВАНЕ ср. Отгл. същ. от доразкопавам и от доразкопавам се.
ДОРАЗКОПАЯ. Вж. доразкопавам.
ДОРАЗКОПЧАВАМ, -аш, несв.; доразкопчея, -ееш и доразкопчая, -аеш, мин. св. -ах, св., прех. Разкопчавам това, което е останало да се разкопчава, разкопчавам докрай. После, забелязал пред себе си Здравко, замахна към него, бързо доразкопча пазвата му, разгърди го. Т. Харманджиев, КВ, 187. доразкопчавам се, доразкопчея се, доразкопчая се страд. и възвр.
ДОРАЗКОПЧАВАНЕ ср. Отгл. същ. от доразкопчавам и от доразкопчавам се.
ДОРАЗКОПЧАЯ. Вж. доразкопчавам.
ДОРАЗКОПЧЕЯ. Вж. доразкопчавам.
ДОРАЗКРЙВАМ, -аш, несв.; дораз-крйя, -йеш, мин. св. -йх, прич. мин. страд. доразкрйт, св., прех. Разкривам и това, което е останало неразкрито, разкривам докрай. Някои от жените минаваха под то-полката и там доразкриваха болките си, изказваха мъките си, споделяха тревогите си. Г. Караславов, ОХ II, 50. Аз ще разкажа не само, което чух от тебе, но и онова, което доразкрих... М. Кремен, РЯ, 35. доразк-ривам се, доразкрия се страд. и възвр.
ДОРАЗКРЙВ АНЕ ср. Отгл. същ. от доразкривам и от доразкривам се.
ДОРАЗКЪСАМ. Вж. доразкъсвам.
ДОРАЗКЪСВАМ, -аш, несв.; доразкъ-сам, -аш, св., прех. Разкъсвам и това, което е останало неразкъсано, разкъсвам докрай. Вълкът доразкъса жертавата си. доразкъсвам се, доразкъсам се страд. ДОРАЗКЪСВАМ СЕ несв.; доразкъсам се св., непрех. Разкъсвам се, накъсвам се изцяло, напълно, докрай; дораздирам се. Ризата се беше доразкъсала и висеше на лентички по гърба му.
