Т. Каменов, Оп, 18. — Та никак ли не може да се движи? — наведе се загрижено лекарят. — Дотолкова може... И ходи... но не надалече — дообясни Ленко. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 311. дообяснявам се, дообяс-ня се страд. Проблемът Лора-Яворов .. не бива да бъде отминат, без да се доизучи и дообясни. М. Кремен, РЯ, 21.
ДООБЯСНЯВАМ СЕ несв.\ дообясня се
св., непрех. 1. Обяснявам своето отношение, становище, държание и под. напълно, докрай, обикн. с цел да изгладя някакво недоразумение. Бай Стоян опита да се дообясни, но тати не му прие обяснението. Ст. Чи-лингиров, ХНН, 182. Отчаяна и обезсърче-на, Лора дълго стои сама. Ненадейно й хрумва окуражително решение: да отиде в театъра, за да се дообясни... Вкъщи не му каза нищо, а трябваше да говори! М. Кремен, РЯ, 448.
2. С предл. с. Разговарям с някого отново, допълнително, за да изясним мненията, поведението, отношенията си, обикн. с цел да изгладим някакво недоразумение. Трябва да дойдеш да се дообясним с тебе, защото не си струва да си развалим приятелството за толкова дребна работа.
ДООБЯСНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дообяснявам и от дообяснявам се.
ДООГЛАДЯ. Вж. дооглаждам.
ДООГЛАЖДАМ, -аш, несв.\ доогладя, -иш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Изглаждам, ог-лаждам и това, което е останало да се оглади, оглаждам докрай; доизглаждам, доглаждам. Чакай да доогладя прането и ще ти помогна да измиеш прозорците.
2. Изглаждам, оглаждам, усъвършенствам нещо (обикн. някакъв текст) до възможната най-висока степен. Гроздан написа донесението и повика Петинов, за да го дооглади и препише начисто в няколко екземпляра. Г. Караславов, ОХ II, 130. дооглаждам се, доогладя се I. Страд. от дооглаждам. II. Възвр. от дооглаждам в 1 знач. ДООГЛАЖДАМ СЕ несв.\ доогладя се св., непрех. Оглаждам се напълно, съвсем; доизглаждам се. Недоразуменията им се до-огладиха, изчезнаха съвсем.
ДООГЛАЖДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дооглаждам и от дооглаждам се; доизглаждане.
ДООГЛЕДАМ. Вж. дооглеждам.
ДООГЛЕЖДАМ, -аш, несв.\ доогледам, -аш, св., прех. Оглеждам в подробности, изцяло, докрай. — Доогледай проекта, за да направим последните уточнения, дооглеждам се, доогледам се страд. Не се дооглеж-даха навреме описите на новите компютри и затова ги получавахме по-късно.
ДООГЛЕЖДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дооглеждам и от дооглеждам се.
ДООГРЙЗВАМ, -аш, несв.\ доогриза, -еш, мин. св. доогрйзах, св., прех. Гриза, огризвам и това, което е останало да се ог-ризе, огризвам докрай. — Потърсиха един местен цигулар да посвири на керванджии-те, но той, подучен от кулаците, отсече: — Дума да не става. Мога ли аз да свиря, когато в селото има хора, които плачат! Тогава го емнаха керванджиите: .. — Отсега натъй ще свириш на трудовия народ и няма да се увърташ покрай чифликчиите да ближеш паниците им и да доогризваш кокалите от трапезите им. А. Каралий-чев, ПД, 71-72. доогризвам се, доогриза се страд.
ДООГРЙЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доогризвам и от доогризвам се.
ДООДЕРА. Вж. доодирам.
ДООДЙРАМ, -аш, несв.\ доодера, -еш, мин. св. доодрах, св., прех. 1. Дера, одирам напълно, докрай. — Ти доодери овцата, че аз да помогна за разтоварването на каруцата.
2. Дера, одирам всички или всичко, което е останало, докрай. Под сайванта доодраха зайците, които донесе последният ловд-жия и дадоха всичките на жените да ги на-готвят. доодирам се, доодера се страд.
ДООДИРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доодирам и от доодирам се.
ДООЖЪНА. Вж. доожънвам.
ДООЖЪНВАМ, -аш, несв.\ доожъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. доожъ-нат, св., прех. Ожънвам и това, което е останало да се ожъне, ожънвам докрай; дожънвам, доизжънвам. Той доожъна нивата, остави сърпа и посегна към стомната с водата, доожънвам се, доожъна се страд.
ДООЖЪНВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доожънвам и от доожънвам се; дожънване, доизжънване.
ДООЗДРАВЕЯ. Вж. дооздравявам.
ДООЗДРАВЯВАМ, -аш, несв.\ дооздра-вея, -ееш, мин. св. дооздравях, прич. мин. св. деят. дооздравял, -а, -о, мн. дооздравели, св., непрех. Оздравявам напълно, окончателно, съвсем. Второто дете дойде, когато вече войната беше обявена и той до оздравяваше в село от раната, която получи при десанта пред Кюстенджа. Д. Добревс-ки, БКН, 110.
ДООЗДРАВЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дооздравявам.
ДООЗЛОБЯВАМ, -аш, несв.\ доозлобя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Озлобявам някого напълно, докрай. Те [реквизициите] не можели да не доизтощят и доозлобят производителя от Румелия. В. Мутафчиева, КВ, 161. Щастливият вид на двамата я до-озлоби, омразата и завистта й вече нямаха предел.
ДООГРИЗА. Вж. доогризвам.
