стърпяха да не накажат тези докачители. П. Кисимов, ОА II (превод), 59.
ДОКАЧЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който докача, обижда, оскърбява; обиден. В таквоз обстоятелство спомнете днешния ми съвет и пазете ся да не правите или кажете нещо докачител-но или ругателно. П. Кисимов, ОА II (превод), 98. Ние не обнародваме това писмо, защото съдържава докачителни и враждебни нападения към някои си нам непознати лица. НБ, 1876, бр. 17, 68. Да заповяда жената в къщи при мъжа, това е докачител-но за мъжа и срамотно за жената. С. Боб-чев, Н, 1883, кн. 1, 36.
ДОКАЧЙТЕЛНО нареч. Остар. Книж. По докачителен, обиден начин; обидно. Веднъж еничерите показаха своето недоволство от правителството твърде безочливо и докачително за самия султан. С. Боб-чев, СОИ (превод), 120.
ДОКАЧКА ж. Остар. Книж. Обида, оскърбление. Несравнено по-умни са ония че-ловеци, които ся скоро примиряват и които, кога ся докачат от някого, лесно забравят и прощават докачката. С. Радулов, НД (превод), 101. Когото не закриляше мо-щната дружина на една партия, той беше изложен на докачки, на удари, на кражби и пр. Св. Миларов, СЦТ, 120.
ДОКАЧЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който лесно се докача, обижда; обидчив. Недоверието ми се засили, но не се решавах да го изразя — знаех колко мнителен и докачлив бе докторът. Л. Станев, ПХ, 10. Двамата млади често спореха на тая тема. Ивайло беше не по-малко хаплив от сестра си и до-качливата Светла често си отиваше „обидена до смърт“. А. Мандаджиев, ОШ, 42. Корсиканецът е горд и докачлив, гостоприемен и свободолюбив. Л. Мелнишки, ПП, 138.
ДОКАЧЛЙВО нареч. Обидчиво. — Нека, нека и други [полицаи] да дойдат.. Оти! — И като поразмисли малко, прибави натъртено, докачливо: — Що, майка си ли търсят тука? П. Михайлов, МП, 40. Спог-леднат се старците докачливо. — Бе, че и ние сме стари, но нищо се не може без нас. Ил. Блъсков, КУ, 37.
ДОКАЧЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на докачлив; обидчивост. Лесничеят изплю фаса, без да издава докачливостта си от прекалената близост на Василков, перна го със свит показалец във въздуха и го изстреля далече в снега. Д. Вълев, 3, 143. Същевременно подобна жена [главозамаян ъководител] може да започне да проявява окачливост, да внася излишни емоции в деловата работа. Хр. Домозетов, ОР, 110.
ДОКЕР м. Пристанищен работник, който товари и разтоварва кораби. Тридесет хиляди докери,.., обслужват тия огромни пристанищни съоръжения. Ив. Мирски, ПДЗ, 61. Те бяха работили няколко дена на пристанището, бяха помагали на докерите да разтоварят един параход, който трябваше да се върне незабавно към бреговете на Южна Америка. Ал. Бабек, МЕ, 262.
ми.
— Англ. docker.
ДОКЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Докерски. Докерна бригада.
ДОКЕРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от докер; докерен. Докерска бригада. Докерска шапка.
ДОКИМАСАМ. Вж. докимасвам. ДОКИМАСВАМ, -аш, несв.\ докимасам, -аш, св., прех. Диал. Опитвам, проверявам, пробвам, докимасвам се, докимасам
се страд.
ДОКИМАСВАМ СЕ несв.\ докимасам се
св., непрех. Диал. 1. Опитвам се, пробвам. Докимасай се да видим ще мож ли да дигнеш тое камен! БД I, 80.
2. Досещам се, съобразявам се; докимосвам.
— Та тъй, — за молене, ще моля бога да бъдеш жив и здрав. Но, преди да сме се молели
— натърти тя [мама], трябвало да се до-кимасваме винаги и да сме помнели, че най-добре служи на децата си не този, който ги храни до пресищане, а оня, който ги учи как да си изкарват хляба те сами и то с труд, с честен труд. Ст. Чилингиров, ХНН, 185.
— От гр. бокгра^со (вж. М. Филипова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969, 86).
ДОКИМАСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от докимасвам и от докимасвам се. ДОКИМОСАМ. Вж. докимосвам. ДОКИМОСВАМ, -аш, несв.\ докимо-сам, -аш, св., непрех. Диал. Съобразявам се, досещам се; докимасвам се.
— От гр. 8oKi|id£a> (вж. П. Скорчев, Гръцкият глагол в нашия народен говор, ЕЛ, 1947, кн. 2, 20).
ДОКИМОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от докимосвам.
докипй ми. Вж. докипява ми. ДОКИПЯВА МИ несв.; докипй ми, мин. св. докипя ми, св., непрех. Разг. Обхваща ме изведнъж силно чувство на гняв, на негодувание; прикипява ми. По някой път така ми докипява, че едвам се сдържам да не го наругая.
ДОКЙСВАМ, -аш, несв.\ докйсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, докйснат, св., прех. и непрех. Кисна допълнително, кисна още колкото е необходимо, за да изкисна докрай, напълно, съвсем.
ДОКЙСВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от докисвам.
ДОКИСЕЛЕЕ МИ. Вж. докиселява
