нявате с различни остроумия. Л. Караве-лов, Съч. VII, 76. Така уните минаха през Шалон на Марн, Троя и Сенс.., без да докачат никого и нищо в тия градове. Г. Кръс-тевич, ИБ, 367. „Бъдете уверени, че единствено доброто ви само иска, че оръжията му са оръдия на правдата, и тези, които ги носят, са, естествено, приятели на мира и кротки и връх никого не нападат, който не ги е докачил“. П. Кисимов, ОА II (превод), 72. Тежки и необмислени данъци, които едвам докачили богатите, угнетявали пд сиромасите. ИЗ 1877, 1881, 153. // Причинявам огорчение, обида, като не зачитам, не уважавам нещо (чест, гордост, правй и под.); засягам, накърнявам, докачвам2. —Господине офицере, едно престъпление, което докача царската чест, ся случило тази заран срещу къщата, в която живеете. К. Величков, и др., ЛБ (превод), 53. А когато тя [патриаршията] проклина целия български народ и когато докача неговото най-свещено право, то народът никога няма да ù прости и тя ще да остане вечно очернена и окаляна. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 105. Не докачай чувствителността на ученика и той няма да ти дотегва. П. Горбанов, ННУ, 4. Никой глас веч не ни сърди, / спяща съвест не докача. Ив. Вазов, БМ II, 29. докачам се, докача се страд. Щом един момък се докачи от една известна мома, през нощта той, прави що прави, ще нацапа портите й с катран. Ил. Блъс-ков, СК, 49. У гърците и римляните беше обикновено нещо открито да се изказват философски или други идеи, стига само да се не докачеше господствующата религия. ПСп, 1876, кн. 11-12, 56. Английската изпитателна комисия, както и настоящата смесена, ако желаят да узнаят синките извършени злотворства,.., необходимо е нуж-но да поръчителствуват, че след изпита няма да са докачат лицата, които ще дадат точните сведения. НБ, 1876, бр. 47, 185-186.
ДОКАЧАМ СЕ несв.\ докача се св., непрех. Разг. Чувствам се обиден, оскърбен; обиждам се, оскърбявам се, засягам се, докачвам се. — Не знам бе, да ти разправям ли, или да не ти разправям .. Може и да се докачиш, ако ти кажа истината. К. Калчев, ДНГ, 119. —Лоша си ти, лоша. Не те обичам. — Фроске! Какво приказваш? Докачам се... И. Йовков, ПГ, 218. — Слушай — казах аз, — друг път ще си помисля дали да тръгна с теб.. Аха, сетих се .. Сигурно се докачи още заранта, дето казах, че не одобрявам работата ти. Г. Мишев, ЕП, 66. — Но нй, хаджият се докачил и от петнайсет години не си приказват с дяда Давидка. — Е защо се докача? Ив. Вазов, Съч. XII, 9. Настъпи ли та някой по невнимание — кажи му: „Сляп ли си, та не виждаш!“. Знай, че никой няма да са докачи, че не си казал пардон или фарисейското „извини“. 3. Стоянов, ЗБВ II, 110.
ДОКАЧАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от докачам1 и от докачам се; докачване1.
ДОКАЧАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от докачам2 и от докачам се; докачване2.
ДОКАЧВАМ1, -аш, несв.; докача, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Докачам1, докачвам се, докача се страд.
ДОКАЧВАМ СЕ несв.', докача се св., непрех. Остар. и диал. Докачам се.
ДОКАЧВАМ2, -аш, несв.', докача, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Докачам2, докачвам се, докача се страд.
ДОКАЧВАМ СЕ несв.', докача се св., непрех. Разг. Докачам се.
ДОКАЧВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от докачвам1 и от докачвам се; докачане1. Ризата е станала веке неизбежна като средство за чистотия и да закриля кожата ни от по-золавото докачване или бодене на другите дрехи. Ив. Богоров, СЛ, 20.
ДОКАЧВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от докачвам2 и от докачвам се; докачане2. Вместо сръдня и докачване да покажат, селяните си продумаха нещо весело. Ив. Вазов, Съч. X, 141.
ДОКАЧЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Обида, оскърбление. — И тебе значи там те направиха куриер. Какво ми носиш? Общи побутна назад гръцката си барета и се изпъчи. — Ха, куриер — засмя се той и в погледа му блесна докачение. — Аз под Гари-балди съм служил, а ти ме правиш куриер. Ст. Дичев, ЗС II, 453—454. — Туй гражданите, без докачение, май са тънки. Хванат ли вилата, ръцете им се изприщят. Й. Йовков, ПГ, 16. — Заслужил съм — кай, — поборник съм, опълченец, комита съм перво качество и тъй нататък .. Не ме гледай, без докачение, като петел бобено зърно. Чудомир, Избр. пр, 84. Похвалите не дават повод за никакво злословие,.., а докачения-та са съвсем друго нещо, по-интересно. Ив. Вазов, Съч. IX, 113.
ДОКАЧЕНО нареч. Разг. С обида, с огорчение; обидено. — Целото се вдетинило — мърмореше баба, — дано не падне, че каквото е слабо, нема и да стане!.. — Кой, аз ли съм слаб? — викаше докачено старецът. — Аз ли съм слаб?... Питай дряновските читаци. К. Калчев, ПИЖ, 36. — Не виждам нищо чак толкова смешно — избъ-брям докачено. — Ти, изглежда, ме смяташ за пълен глупак. Б. Райнов, НН, 370—371.
ДОКАЧЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Лице, което докача, обижда, оскърбява някого; оскърбител. Шестмина добре облечени американци.., Монтезумови офицери,.. преминаха през испанския лагер, като гледаха презрително връх испанците, което много ги разгневи, щото едвам ся
