напред публиката се зае да разпознава артистите .. — Станьо, Станьо, — въздъхна тя [хазяйката му], — господ да те убие, дето си се така докарал, та и майка ти да те види и тя не ще може да те познае! Г. Ка-раславов, СИ, 52—53. — Пък ми се харесва и туй у жените, гдето се червят, пудрят,.., изобщо гдето се докарват. Елин Пелин, Съч. IV, 130.
ДОКАРВАМ4, -аш, несв., непрех. Разг. С предл. на. Наподобявам, приличам. „То круша ли бе — едри, сочнести и на миризма докарват на не знам какво си“. Г. Краев, СбСт, 137. Единият й рог [на козата] завит зад ухото и изшилен, другият по-изправен. Очите й бистри и сиви, устата й бяла, гладка, докарва на гъба млечница. Г. Краев, Ч, 9. — Хубаво пише в книгата, ааа!... Ама и ти, Хаджи, тъй сладко го четеш, че на песен докарва и приспива човека! Чудомир, Избр. пр, 45.
ДОКАРВАМ СЕ1, -аш се, несв.; докарам се, -аш се, св., непрех. Разг. Постъпвам така, че да се харесвам, правя нещо с цел да се харесам на някого. Като вляза при господина министра и аз уж се старая да се докарвам: „Вий имахте честта, господин министре, да ме назначите за помощник-регистратора“. Ал. Константинов, Съч. I, 204. По-голямото от двете нови момичета следваше радиоинженерство. Хазайката първо мислеше, че я лъже, за да се докарва. Л. Михайлова, Ж, 21. Има и такива чираци, които се увъртат чевръсто около Елазар с единствената цел да получат „похвала“ и чрез него да се докарат на господаря.
С. Таджер, ПНМ, 29. — Но разберете, та той за малко не претрепа доктор Фок! Роботът сега се докарва пред вас. Тия машини притежават животинска хитрост. Св. Златаров, БФ, 329. Какво по-специално може да измисли нищият, за да блесне поне за един ден? Какво — като нито го бива да пее, нито да се докарва и пълзи? А. Мандаджиев, С, 1980, кн. 1, 5.
ДОКАРВАМ СЕ2, -аш се, несв.; докарам се, -аш се, св., непрех. Диал. 1. Случвам се, оказвам се някакъв. — Па благодарим бога, че и невестите ни се докараха такива, дето се погаждат. Т. Влайков, БСК II, 180. Зимата се докара мека, та май цялото време си работиха. Ил. Волен, МДС, 226.
2. Само безл. Случва се, става. — Кога Да-видко отгоре, кога вълчицата. Па как се докарва, та скача отгоре й, възсяда я. И. Йовков, АМГ, 89. През есента докара се ний пак да обиколим по тия места и каретата си стоеше пак на предишното си място. Христом. ВВ I, 51. „Две момичета имахме — казваше той [чичо Стойко], — не се задържаха. Каквото сме жадни за женска челяд, зле ли ще е, ако се докара да е момиче“. Йл. Волен, МДС, 52. Десетина дена след това докара ми се да мина покрай какини Донини. Т. Влайков, Съч. II, 61. Я на заем, я на вяра, кога как се докара и ние щем изкара. П. Р. Славейков, БП II, 227. Понякога, както пипаше в тъмното за чехлите си, докарваше се да събори нещо. Стрина Денка се събуждаше и питаше в тъмното: — Кой е? Върбане, ти ли си? Ил. Волен, БХ, 28.
ДОКАРВАМ СЕ3, -аш се, несв., непрех. Диал. В роднински връзки, обикн. далечни, съм с някого; падам се. Той им се докарваше свако. Ст. Младенов, БТР I, 563. Аз му ся докарвам уйче. Н. Геров, РБЯ I, 323.
ДОКАРВАНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от докарвам1 и от докарвам се.
ДОКАРВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от докарвам2 и от докарвам се. Додето С. нареждаше за по-скоро докарване на конете, аз се любувах на планинската гледка. Ив. Вазов, Съч. XVII, 49. Градоначалникът най-после се яви и го успокои с привич-ната полицейска студенина: —писал в околийското управление и навярно е вече пръснато окръжно по всички общини за Коце-вото докарване. А. Страшимиров, А, 121. Всеки 15 минути пръскалката действа. Тя служи за докарване в съзнание бития. Хр. Смирнендки, Съч. III, 133.
ДОКАРВАНЕ3 ср. Разг. Отгл. същ. от докарвам3 и от докарвам се.
ДОКАРВАНЕ4 ср. Разг. Отгл. същ. от докарвам се1. Той [Усин Керим] говори за него [народа] просто и естествено — без литературност, без поза и докарване. ЛФ, 1956, бр. 8, 2.
ДОКАРВАН м. Разг. Човек, който постъпва така, че да се хареса някому, който се докарва някому. — Знам кое може да ви разколебае. .. Оня докарван, склададжията, сам почваше да прави догадки. Й. Попов, СЛ, 25.
ДОКАСТРЯ. Вж. докастрям.
ДОКАСТРЯМ, -яш, несв.; докастря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Кастря, окастрям и това, което е останало да се кастри, окаст-ям докрай; доокастрям, доизкастрям. Това ърво е окастрено само до средата, утре да го докастриш. докастрям се, докастря се страда
ДОКАСТРЯНЕ ср. Отгл. същ. от докастрям и от докастрям се; доокастряне, до-изкастряне.
ДОКАТ. Вж. докато.
ДОКАТО и (съкр., диал.) докат, съюз.
I. Подчинителен. 1. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: а) когато действието в главното изречение се извършва едновременно с действието в подчиненото изречение; докогато. Докато Нона вървеше надлъж из пруста, Галчев гледаше след нея. Й. Йовков, ЧКГ, 11. Докато слушаше, Момчил менеше лицето си като лятно небе. Ст. Загорчинов, ДП, 94. Докато
