Полюбопитствувах: — Колко си докарвате на месец? С, 1954, кн. 3, 92. Така от едната ока желязо изкарвам хиляди стрелици и за тях зимам хиляди грошеве. С тая работа аз си докарах чист годишен приход до 30000 гр. и си храня къщата. Лет., 1874, 249.
2. С действията си, поведението си, начина си на живот си причинявам нещо. Ревматизмът, който си беше докарала във всяка става на едрите кости, се е подлютил от влагата навън и се обажда като стар неприятен познат. В. Пламенов, ПА, 40. Докарах си големи неприятности.
О Докарвам / докарам беля <на главата> някому; докарвам / докарам до главата някому нещо. Разг. Ставам причина да сполети някого нещо лошо, някаква беда; създавам неприятности на някого. Може да излезе човек си връзки и да ти докара беля на главата. Й. Йовков, ПГ, 125. Свят—колело. Върти се насам, върти се нататък и никой не може да ти каже докъде ще се завърти и какво ще ти докара до главата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 390. Докарвам / докарам вода от девет кладенеца (дерета). Разг. Привеждам най-различни доводи и доказателства, за да докажа правотата на нещо или да убедя някого в нещо. Докарвам / докарам вълка в кошарата. Разг. Поради необмислените си действия, постъпки напа-костявам на себе си или на тези, които са около мене. — По пътя другарите срещнали камиона и го обстрелвали. Имало и убити, и ранени, но колко и кои — още не знаем .. Това е грешка. С това ще докараме вълка в кошарата. X. Русев, ПС, 125. Докарвам / докарам до просяшка тояга някого. Разг. Ставам причина някой да обеднее съвсем, разорявам го напълно. — Разсипница!... Нищо не си донесла на мъжа си, а разполагаш с чуждото като свое! Да не си решила да докараш сина ми до просяшка тояга? К. Петканов, ДЧ, 296. — Какво иска селото: хляб, мир. Против кого се надига — против войната, докарала народа до просяшка тояга. Ст. Мокрев, ЗИ, 228. Докарвам / докарам думата (приказката, разговора) до (за) някого или нещо. Разг. Споменавам, заговорвам за някого или за нещо, правя да се заговори за някого или за нещо, обикн. умишлено. После той пак докара думата.. за младата пътница в трети клас. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 8. Като си приказваха за едно, за друго, Младенчовица докара приказката и за снощната среща на Райка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 113. Като затули изначало предмета на посещението си, докара, без да усети някой, разговора върху религията. Ч., 1875, бр. 13, 607. Докарвам/ докарам на ум<а> някому нещо, за нещо или със следв. изр. със съюз че, да. Разг. Подсещам някого за нещо, припомням някому нещо. Това баташко блато ми докара на ума една историйка, която се бе разиграла преди десетина години в един пловдивски хамам. Ив. Вазов, Съч. XVI, 88. В този куплет няма онова, което да ни докарва на ум, че това е стихотворна поезия. Ч, 1875, бр. 11, 518. Тогаз тя се обърна бърже, грабна отвореното писмо върху камъка и го скри в пазвата си. Това нейно движение ми докара на ума празната чаша. Превод, Ч, 1875, бр. 6, 274—275. Докарвам / докарам ума (акъла) <в главата> на някого. Разг. Накарвам някого да се вразуми, принуждавам го да престане да постъпва неразумно; вразумявам. — Забраних изрично на Костов да прави постъпки за освобождаването му. Стефан отдавна има нужда от плесница, която да докара ума в главата му. Д. Димов, Т, 313. — Все ще ми паднете в ръката! Ще ви докарам ума в главата. Клони ли ще чупите? Ръцете ви ще счупя! К. Петканов, СВ, 138. Докарвам / докарам я до някъде, до някакво положение. Разг. Правя да се стигне до определено положение, състояние на нещата или изпадам в някакво, обикн. лошо положение, състояние. Дотам сме я докарали — да се молим за помощ на другите — и то на върлите си врагове. Ил. Цанков, БГ (превод), 48. — Добре, че работата е много, та човек няма време да се рови в душата си .. Докъде я докарахме! Да те е страх да погледнеш в себе си. Н. Кара-лиева, СМ, 55. Докарвам си / докарам си на ума нещо, за нещо или със следв. изр. със съюз че, да. Разг. Спомням си нещо или за нещо. То [момичето] попримигна, за да си докара на ума отговора,.., но се спря неса-моуверено. Ив. Вазов, Съч. XXII, 71. Той се помъчи да отхвърли от себе си мислите за Николина и да си докара на ума за своята Цвета. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 2—3, 248. На какъв (кой) ред докарвам / докарам някого. Разг. Ставам причина някой да изпадне в тежко положение. — Ще се съсипе той с тоя облог. Посърна, погрозня, да те е страх да го погледнеш .. Като си покорила мъжа си с тия сълзи, виж на кой ред го докара. Р. Стоянов, М, 43.
ДОКАРВАМ3, -аш, несв.\ докарам, -аш, св., прех. Разг. Правя някой да бъде хубав, обикн. като го обличам хубаво, пременявам, гримирам и под.; издокарвам. —Димо, много ти приличат тия дрехи! Пуста Велика, докарва те като младо момче! К. Петканов, МЗК, 149. А полата навлякох веднага. — Е, Анче, — пита тетин, — докараха ли те? В. Бончева, АП, 52. докарвам се, докарам се страд. и възвр. Джупуна беше се докарал с тъмносин шевиотен костюм, с лачени островърхи пантофи и с бяла колосана яка, която обхващаше плътно малко дългия му врат. Ем. Станев, ИК I и II, 85. Откакто беше се стоплило и беше хвърлила кюрка и вълнения сукман, Сарандовица изглеждаше по-тънка, по-стройна и по-гъвкава,.. — Матея чака, — .. — За него се е докарала тъй. Й. Йовков, ВАХ, 79-80. Най-
