гонва. Н. Каралиева, Н, 160. Отначало учението ù вървеше трудно, тя не беше дос-татъчно подготвена, трябваше много да се старае, да догонва, за да не се мъкне в опашката, а да върви пред другите. ОФ, 1950, бр. 1775, 4. догонвам се, догоня се
I. Страд. от догонвам. Затова всеки етапен пункт се догонва и очаква като оазис сред пустиня. Й. Йовков, Разк. III, 171. Царска Русия била крайно изостанала в стопанско отношение страна. Нужно било да се върви напред, да се догонят и надминат най-богатите страни в света. Ист. X кл, 222. За да се догони това закъсняване в жътвата, на много места се подема нощна жътва с всички налични сили и сноповър-зачки. ОФ, 1950, бр. 1804, 2. П. Взаим. от догонвам в 1 и 2 знач. Виждаха се облачни останки как се догонват оттатък селището, застигат се една друга, наедряват и образуват нови облаци. И. Радичков, НД, 112. Кукуриганията се редуваха, догонваха, настигаха — тенорови, алтови, басови. О. Василев, ЖБ, 316. — Сигурно е много хубаво да се плъзнеш сега по водата с лодка — каза момичето. Гласът й звучеше особено, с непознати за Данилич гръдни нотки, които играеха и се догонваха. С. Северняк, П, 89.
ДОГОНВАНЕ ср. Отгл. същ. от догонвам и от догонвам се. Разбира се, Караве-лов, Ботев и Вазов са едни от първите писатели, които бяха за мене пример за писане и идеал за догонване. П. Тихолов, СбА-СЕП, 228.
ДОГОНЯ. Вж. догонвам и догоням.
ДОГОНЯМ, -яш, несв. (рядко); догоня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Догонвам. В миг уплашен спира коня, но наново той догоня / стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен. Хр. Смирненски, Съч. I, 79. От своите чисти лазурни върхове,/ които крилата мечта не догоня, / тя тръпном се вслушва и тръпном зове, / но нейния зов се в снежинки отроня. Н. Лилиев, С 1919, 55. догоням се, догоня се страд. Време — най-бързия кон на земята, / гони нощта, —/.. / хващай за гривата коня — / с него честта се догоня. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 108.
ДОГОНЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от догоням и от догоням се.
ДОГОРВАМ, -аш, несв. (рядко); догоря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Догарям2, догор-вам се, догоря се страд.
ДОГОРВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от догорвам и от догорвам се; догаряне2.
ДОГОРЕ нареч. До най-високата точка, до върха. Стоях до вратата, когато Делъо излезе и събу цървулите си, догоре изцапани с нечистотии. А. Дончев, ВР, 217. Най-сетне го сложи [пакета] между чизмите, закопча догоре шаячното си палто .. и с доб-родушна словоохотливост се обърна към мене: — Накъде? Др. Асенов, СВ, 89-90. Една бутилка с широка шия е напълнена догоре с вода. К. Кърджиев, А, 171. По тревяса-лата пътека се заклатиха двамина манастирски братя. Те носеха едно дървено ведро с железни обръчи — догоре пълно с мед. А. Каралийчев, ПГ, 114.
ДОГОРЧА. Вж. догорчавам.
ДОГОРЧАВАМ, -аш, несв.', догорча, -йш, мин. св. догорчах и догорчея, -ееш, мин. св. догорчах, св., непрех. С предл. на или с крат. лич. местоим. в дат. 1. Ставам неприятен някому на вкус, причинявам някому горчивина. Догорча му тютюневият дим и си спомни как смучеха буковата шума. К. Колев, ТЕ, 77.
2. Прен. Причинявам някому огорчение, ставам неприятен някому. Любовта им [на дядо Недьо и баба Въла] бе минала през преизподня от мъчения. В края на живота им — навъдили внуци, спечелили любовта на хората от тоя край — на дядо Недьо му беше догорчала баба Въла. К. Колев, М, 15-16.
ДОГОРЧАВА МИ несв/, догорчее ми и до-горчй ми, мин. св. догорча ми, св., непрех.
1. Започвам да усещам горчив вкус, горчивина. Николай несръчно лапна цигарата и смукна повторно. Устата му се напълниха с лютив дим, догорча му. П. Проданов, С, 114. По гърба му лазеха тръпки, краката му и ръцете му изстиваха. Нещо топло плъзна по стомаха му, по гърдите му, а в устата му догорча.С. Северняк, П, 31. Авджиев. Сладка попара е председателката. Гърджала. Понякога горчи. Ей сега ще му догорчи на Стойчо. Сума време няма да вкусне сладък къшей. Н. Каралиева, СМ, 45.
2. Прен. Изпитвам огорчение, обида. Много му е догорчало.. — Огорчен е може би и затуй, че при мен не намира защита. Л. Александрова, ИЕЩ, 201. „Хората, при които ти дойде, а остана далеч от тях“.- На председателя му догорча от собствената мисъл. Н. Каралиева, Н, 165. „Мигар ми завиждат? — догорча й малко, защото си спомни, че някога и в Конаре бяха й завиждали. — Имат ли си хабер каква мъка, какъв зор е било, докато стигнем дотук?“ В. Мутафчиева, ЛСВ II, 532.
ДОГОРЧАВАНЕ ср. Отгл. същ. от догорчавам.
ДОГОРЧЕЯ. Вж. догорчавам.
ДОГОРЯ1. Вж. догарям1 и догоря-вам.
ДОГОРЯ2. Вж. догарям2 и догорвам.
ДОГОРЯВАМ, -аш, несв. (рядко); догоря, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. догорял, -а, -о, мн. догорели, св., непрех. Догарям1. Всеки огън гори — догорява, / никой извор вовек не извира. / Туй, което
