ДОГОВОРЯ2. Вж. договарям2.
ДОГОВОРЯ СЕ. Вж. договарям се и договарвам се.
ДОГОВЯВАМ, -аш, несв.; договея, -ееш, мин. св. договях, прич. мин. св. деят. договял, -а, -о, мн. договели, св., непрех. Говея докрай.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОГОВЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от до-говявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
догодин нареч. Диал. Догодина.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОГОДИНА нареч. През следващата, идната година. — Тая година ще уча, господин учителю. Искам да свърша четвърто отделение, та догодина да ида в Каменица, в прогимназията. П. Здравков, НД, 146.
— Мъжо, грях ли ще е, ако догодина ти родя още едно момченце? К. Петканов, ЗлЗ, 231. — Нали ти рекох, бре Гъорги, / да са не жениш, /.. /таа година, бре Гъорги, / и догодина! Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 202-203. Таз година булка, догодина люлка. • В срав. степен: По-догодина. През годината след идната година. И догодина, и по-догодина, и още стотици и хиляди години светът ще бъде все така хубав, така красив. Д. Спрос-транов, С, 136.
ДОГОДЙШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Индив. Който е свързан със следващата, с идната година. И пак така дърветата танцуват! / Пак идващата скръб на есента. / Шумят листата. Сякаш че сънуват / лъха на догодишните листа. Д. Дамянов, ПОС, 19.
догодя. Вж. догаждам2 и догодявам.
ДОГО ДЯВАМ, -аш, несв. (рядко); догодя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Догаждам2. догодявам се, догодя се страд.
ДОГОДЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от догодявам и от догодявам се; догажда-не2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОГОДЯ СЕ. Вж. догаждам се.
ДОГОНВАМ, -аш, несв.; догоня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Настигам, застигам някого или нещо, обикн. с гонене, с тичане, като се движа бързо след него. Иван Белин въздъхна и тръгна да догони стадото си. И. Йовков, В АХ, 154. „Конете им са отпо-чинали и те скоро ще ме догонят“, бързо съобрази Игрил и удари вляво към Марица. Ст. Загорчинов, ДП, 306. Керанов яхна жребеца пред парната мелница,.., и догони каруцата в края на селото. Керанов често съпровождаше товара. Д. Вълев, Ж, 42-43. Догонва, той другарчето си, дръпва го за ръкава,.., но и другото дете се опънало. О. Василев, ЖБ, 65. // Само несв. Тичам, бързам, за да настигна, застигна някого; гоня.
Юрталана се забави. Пък може и на Делча да се струваше така, защото талигата с раненото момче беше заминала за града и той трябваше да я догонва. Г. Караславов, С, 29. Той трябвало да почака двуколката и да догонва другарите си, които щели да го чакат в Средорек. Сл. Трънски, Н, 494. Сетил се мъжът за кравите,., и хукнал да догонва говедаря, но не го догонил. Ран Босилек, ВП, 90. // Само несв. С тичане, с бързане успявам да се движа заедно, редом с някого. Тинчо закрачи с дългите си крака надолу по улицата, а Семо и Стела притичваха край него. Дянко пухтеше и с мъка ги догонваше. П. Проданов, С, 8. Върволицата мълчаливо крачеше по неизвестен път... Децата едвам догонваха майките си... М. Грубешлиева, ПИУ, 293. • Обр. На излизане от училищния двор .. Борис Глаушев настигна Дяконов и го отмина. Догони го басовият, дрезгав глас на Дяконов: — Много бързаш, младо. Д. Талев, ГЧ, 70. Неговият сипкав, но приятен и силен бас се присъедини към бистрия глас на момичето, закъсняваше на няколко такта и след това плавно и бързо го догонваше. Й. Йовков, Разк. II, 49. Вечерта ги догони към края на селото. М. Яворски, ХСП, 25. Една майка след него мълчи / и го с поглед догонва,/ но изцедени в мъка очи / сълзи не проронват...
Н. Хрелков, ДД, 245.
2. Прен. Стремя се да настигна някого, да се изравня с някого или настигам, изравнявам се с някого по възможности, постижения, успехи, богатство и пр. Действително селото трябва да догонва града, но градът не може да остане на едно място. А. Каменова, И, 72. — Ние жените трябва във всичко да ви догоним, да ви настигнем, за да вървим заедно напред, мъже и жени. Д. Талев, ПК, 201. Трябва и те да догонят по имот първите хора в селото. Т. Влайков, Съч. III, 267. — Човек трябва да се учи от пчелите. Май не може да ги догони в работата. Сп. Кралевски, ВО, 67. Едни от тия народи са изминале веке пътя на духовното развивание, други са далече отишле, не мож ги догони и в сто години. Н. Бончев, ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 3.
3. Прен. С усилие достигам до някакъв обем, граница, равнище на дадена работа. „Но какъв пример може да бъде той, когато едвам догонва нормата?“ — недоумява взводният. Н. Хайтов, ШГ, 97. Всички разрушени вретена във фабриката не били възстановени, но все пак с тези, които останали и които получили, работниците догонили предишното производство. Г. Караславов, Избр. съч. III, 47. Нали той се оплакваше, че не му достига работна ръка, че едва смогва да догони нормите и производствения план? А. Гуляшки, МТС, 125. // Непрех. и прех. Наваксвам. — Ти му разясни нормите, колко му се полага да изработи за днес. Ако изостане, утре сам ще до
