ключа и сега е решил да се възползува от отсъствието на домакините! П. Вежинов, СО, 140. Истинското му намерение бе да се добере до някакви сведения за баща си. Гр. Угаров, ПСЗ, 19. — За да се доберем до истината, трябва да знаем и вие какво мислите по този въпрос. В. Нешков, Н, 396. Йе можех да твърдя със сигурност, че това ще ни доведе до очаквания резултат, но дълбоко в себе си вярвах, че все до нещо ще се доберем. Й. Демирев и др., ОС, 59. Кехая-та, Идрис Молла! .. Едва ли познаваше нещо по-безлико, по-сиво и средна работа от този наскоро добрал се до големство духовник. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 444. Добрах се до хубава служба в банката. А Добрах се до висок пост. А Добрах се до добри резултати. А Добрах се до значителни обобщения.
ДОБИРАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от добирам и от добирам се; дообиране. Лобирането на изоставените плодове се оказа трудна работа.
ДОБЙРАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от добирам се1.
ДОБЙРАНЕ*, мн. няма, ср. Отгл. същ. от добирам се2.
ДОБИТ м. Диал. Доход, печалба, придобивка; добив, добивка1. Имам добит от тая стока. Н. Геров, РВЯ I, 306. Скъпа стока, слаб добит. Погов., Ст. Младенов, БТР I, 544.
ДОБИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който носи, от който има доход, печалба, добит; доходен. Добитно място.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДОБИТЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Само ед. Събир. Домашни животни (крави, волове, коне, овце и др.), използвани за работа или за получаване на месо, мляко, вълна и под. Около чифлика замучаха крави, зареваха телета — добитъкът се прибираше. Й. Йовков, ЧКГ, 278. От едната страна на тая река растяха и зрееха прекрасни жита, от другата пасяха безбройни чарди добитък. Елин Пелин, Съч. IV, 30. Имаше разпрегнати волски коли, добитъкът пиеше от тия корита, нямаше вече глъч, хората се бяха смълчали. Г. Стоев, Зав., 44. Безрог добитък. Продуктивен добитък. Разплоден добитък. Впрегатен добитък.
2. Остар. и диал. Добиче (в 1 знач.). Тоя конник .. дупчеше усилено коня си .. Добитъкът беше едър и силен, .., с юзда, колан и стремена от въже. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 9. Можеше да работи само лека, маловажна работа: .., да чисти обора на някой хан, или пък пасеше един-два добитъка. Й. Йовков, ЖС, 8. Заръча им там, на говедарите и пастирите, .., да ги пазят и хранят, както са пазили и хранили някога своите добитъци. К. Калчев, ПИЖ, 181. Един техен кон [на казаците], който бил вече натирен като негоден, Ботйов го взел под свое попечение, церил го, хранил го и след няколко месеца неговият добитък минувал за един от първите коне. 3. Стоянов, ХБ, 54.
3. Разш. Остар. и диал. Животно; добиче. Йикой друг добитък не прилича толкози на человека, колкото маймунът. П. Берон, БРП, 95.
О Дребен <рогат> добитък. Овци и кози. Дядо съжаляваше, че няма кой вече да сече шума за дребния добитък. Кр. Григоров, Н, 191. Габровските кожухари обработвали кожи от дребен добитък и от дивеч със запазване на космите, подплатявали кожуси, кюркове, джубета, шиели кожени кушки [калпаци]. Ив. Коларов, Е, 33. Едър добитък. Домашни животни — крави, волове, биволи, коне, магарета и др.Оставим ли си по малко имотец и добитък, всеки ще гледа него и стопанството ще закъса. Свикнали сме, но аз предлагам утре да съберем едрия добитък: — Крави, волове, коне... Кр. Григоров, Н, 142. Едър рогат добитък. Преживни домашни животни от семейство кухороги — крава, вол, бивол и др., от които се получава мляко, месо, кожи, кости и др. Задълженията на мъжете били да бъдат войници и да снабдяват рода си с дивеч, месо и риба, както и да отглеждат коне, едър рогат добитък и овце. Л. Петров и др., БНК, 16.
> Работя (тегля) като добитък. Извънредно много работя (тегля). Работехме къде що хванем, /работехме като добитък. Н. Вап-царов, Избр. ст, 1946, 45. Там [на фронта] всички са забравили за нивите, крият се в окопите, теглят като добитък и умират като мухи. К. Петканов, МЗК, 153>^
— Друга (диал.) форма: д о б й т о к.
ДОБИТЪЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал., сега рядко. Умал. от добитък (във 2 знач.). Но най-сетне бедното добитъче, като не можа веке да търпи болките, причинени от трънливи вейки и още от Йиколо-вий нож, захвана да ся противи на водача си. Ил. Блъсков, ИС, 74. Крижевачкото зе-меделческо училище има широка сграда .. Има волове, коне, крави, .. и други дребни добитъчета. КН, 1873, 89. — Може да са наши — ми прошепна Рангел. — А може и да е някое добитъче — му рекох аз .. — Добитък е било — казвам след малко аз на Рангел. Д. Кисьов, Щ, 263.
ДОБЙТЪЧЕЦ, мн. няма, м. Събир. Остар. и диал. Умал. от добитък (в 1 знач.). Честит беше дядо Стоян не само откъм челяд: къщата му беше от първите в селото, имаше си и нивици, и ливадка, .. , и добитъчец. Хр. Максимов, СбЗР, 9. Някога повече земята са работиле хората, и ако се гледале и нещо овце, добитъчец, — това им е било поминъка. Т. Влайков, Д, кн. 2, 121. Господ ти дал и дечица, .. , ще ти спомогнем да са сдобиеш с лозице и що-годе
