ни бележки, стихове и дитирамби. Ст.
Грудев, АБ, 189-190.
3. Прен. Книж. Само мн. Прекалени похвали, хвалебствия. Ония, които биха търсили у него поетически екзалтации, сантиментални дитирамби и надути фрази, ще останат излъгани, но затова пък те ще намерят една компетентност и ясновид-ство, така необходими, особено, за театралния критик. К, 1926, бр. 98, 1.
— От гр. биЗирарфск;.
ДИТИРАМБЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до дитирамб, който е свързан с дитирамб; дитирам-бически, дитирамбов. Първоначалният ди-тирамбичен хор се състоял от много хористи. Ив. Стефанов, БР, 1931, кн. 6, 197. В тоя почти чардашов финал дитирам-бичното настроение стига своя мислим връх. К, 1926, бр. 85,,3.
ДИТИРАМБЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Дитирамбичен; дитирамбов. „Читалище“, когато беше почнало да обнародва превода му [на Пърличев] беше го придружило с едно малко предисловие, в което като възвестяваше в дитирамбически тон благата вест, въздигаше до небесата и него, и труда му. К. Величков, ПССъч. VIII,
107. На най-незначителните византийски сполуки в борбите им с България те са давали дитирамбически тон. Ив. Вазов, Съч. XVII, 179.
ДИТИРАМБОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Дитирамбичен; дитирамбически. Резкият акордов поврат към доминантата на главната тоналност подготвя голямата дитирамбова тема. К, 1926, бр. 85, 3.
ДИУРЕЗА, мн. няма, ж. Мед. 1. Отделяне на урина от тялото.
2. Количеството урина, отделяно за едно денонощие.
— От гр. 6шг>рт|ст1<;.
ДИУРЕТЙК, мн. -ци, м. Мед. Средство, обикн. вещество, което активизира, засилва отделянето на урина. Много отровни вещества се отделят през бъбреците .. Удобен диуретик е млякото, защото то не дразни бъбреците. М. Василев и др., ВБ, 592. // Лекарство, което активизира отделянето на урина.
ДИУРЕТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който активизира, засилва отделянето на урина. Те [корените на жълтата иглика] са широко въведени при простудни заболявания и като диуретично изпотяващо и слузогонно средство. ВН, 1960, бр. 2690, 4. Медицината прилага голям брой лекарства, които действуват активиращо на бъбреците и с това предизвикват увеличаване количеството урина .. Такива лекарства се наричат диуретични. А. Бойчи-нов, ПХ, 20.
◇ Диуретичен ефект. Мед. Въздействие с дадени средства, което има за резултат увеличено отделяне на урина.
ДИУРЕТЙЧНО. Мед. Нареч. от диуретичен. Полският хвощ е също диуретично действуващо растение. А. Бойчинов, ПХ, 23.
ДИФАН м. Спец. Много голяма рибарска мрежа от три платна, която се опъва като стена във водните басейни. Тя [рибата] е нахлувала тук от Дунава на големи пасажи, за да търси тихо прибежище, и бръшлян-ските рибари с едно хвърляне на дифана са налавяли стотици килограми. С. Северняк, ОНК, 110. В Дунав се ловят есетрови риби
— чига, есетра, моруна и др. .. Ловът се извършва с дифани, неводи, кармаци, серкме-та, кепче и др. Зоол VII кл, 77.
— От гр. 8(фауа. 'видим, ясен'. — Други (диал.) форми: дйфон, дйфън.
ДИФЕРЕНТ м. 1. Икон. Разликата между цената на дадена стока при поръчването и цената при получаването й.
2. Мор. Разликата между потопяването (газенето) на задната и предната част на кораб.
— От лат. (Шегепв, -епив 'различаващ'.
ДИФЕРЁНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, Икон. Мор. Прил. от диферент; различен.
ДИФЕРЕНЦИАЛ1 м. Мат. Главна линейна част на нарастването на една функция. Езикът на физиката е изплетен от математически знаци, функционални зависимости, равенства и неравенства, диференциали и интеграли. Матем., 1966, кн. 2,
15.
— От лат. (ШегеШлаНв 'различен'.
ДИФЕРЕНЦИАЛ2 м. Техн. Механизъм от зъбни колела, който служи да приеме въртящия момент, да го разпредели и предаде на две срещуположни оси, за да придобият възможността да се въртят с различни обороти. Завиването на колелата, което става с определено ъглово ускорение, .., е съпроводено с преодоляването на няколко вида съпротивления: ..; съпротивлението в диференциала, който регулира движението с различни скорости на външните и вътрешните колела. Л. Манчев, П I, 210. Движението на колелата на сенокосачка се предава върху вала посредством диференциал.
— От лат. сЖегепйаНз 'различен'.
ДИФЕРЕНЦИАЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни. Мат. Прил. от диференциал1.
◇ Диференциална геометрия. Геом. 1. Част от геометрията, в която геометричните обекти, линии, повърхнини и пр. се изследват с методите на математическия анализ. Основни понятия на диференциалната геометрия са допирателна, кривина, оскулач-на равнина, дължина на дъга и др. 2. Тази геометрия като учебен предмет. Катедра по диференциална геометрия. Диференциални
