искания, и, като дисциплинират народните сили, проправят пътя към окончателното тържество. К. Величков, ПССъч. VIII, 269-270. Постоянните грижи за добър ред и чистота дисциплинират човека, облагородяват личността му. ОФ, 1958, бр. 4314,2.
2. Обикн. в съчет. със същ. воля, ум и под. Създавам, изграждам у себе си навици за спазване на строго определен начин на работа, на съществуване. В борбата за преодоляване на трудните моменти в живота човек дисциплинира волята си, изгражда у себе си устойчивост и издръжливост. А С упорит труд артистката беше успяла да дисциплинира ума си — във всеки момент тя можеше да възпроизведе онзи текст, който й беше необходим, дисциплинирам се страд. Не можеше ли веднъж завинаги администрацията да бъде поставена до стената и да се дисциплинира? Банк., 2006, бр. 11 [еа]. Паметта на днешните хора, .., би следвало да се дисциплинира и в упражняване и в забравяне. БЕЛ, 2000, бр. 6 [еа].
ДИСЦИПЛИНЙРАМ СЕ, несв. и св., не-прех. Приучавам се да спазвам дисциплина1 (в 1 знач.). „Със силата на волята си реших да се дисциплинирам. И успях.“ Ст. Грудев, АБ, 33. —Хубавото е това, че българинът трябва да започне да се дисциплинира и да намали някои свои вредни навици. С, 2005, бр. 4309 [еа].
ДИСЦИПЛИНЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от дисциплинирам като прил. 1. За човек — който е приучен да спазва дисциплина1 (в 1 знач.). Тя [Ирина] говореше немски бавно и точно, както човек, който го е учил търпеливо от учители и книги. Но тъкмо това му [на фон Га-йер] се стори симпатично. То издаваше методичната и дисциплинирана личност, която можеше да се хареса на всеки германец. Д. Димов, Т, 348. И все пак разводът като че ли му се отрази благотворно. Той започна да избягва пиянските компании, научи се да цени времето си, стана по-дисциплини-ран в работата, започна да пише почти двойно повече от преди. Л. Дилов, ПБД, 105. Според Вълко, иначе способният Гро-зъо за разлика от него, не бе дисциплиниран. Понятията му за дисциплина, разбира се, се различаваха от тия на неговия колега. Д. Жотев, ПМИ, 104. Дисциплиниран човек. Дисциплинирани ученици.
2. За ум, воля и под. — който е с изградени навици за строго спазване на определен начин на работа, на съществуване. Дисциплиниран ум. Дисциплинирана воля.
ДИСЦИПЛИНЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от дисциплинирам и от дисциплинирам се. Възпитателната практика ясно показва, че едно момче, чийто баща не взема участие в дисциплинирането му се страхува много повече от него в сравнение с друго, чийто баща не се колебае да прави забележки. Р. Паунова, ГБД (превод) [еа]. Дисциплиниране на волята.
ДИСЦИПЛИНЙРАНО нареч. 1. Като се спазва дисциплината1 (в 1 знач.). Старшината подкладе печицата, даде ни да запушим махорка, нареди да ни налеят чай — войниците изпълняваха нарежданията му дисциплинирано, като послушни синове. П. Славински, ПЩ, 385. Той говореше отривисто, дисциплинирано, ала без ентусиазъм. — Да свирят тръбите! И по-силно да удрят тъпана! Ст. Дичев, ЗС I, 60. Трябва да ви кажа, че тролейбусният транспорт в Москва е организиран малко по-различно от нашия. Тролейбусите пристигат с идеална точност, хората ги чакат наредени по двама, мълчаливо и дисциплинирано. П. Незнакомов, СМ, 40.
2. Като се следва изграденият, създаденият навик за строго спазване на определен начин на работа, действие. Тя [Ирина] още не бе загубила способността си да чете медицинските списания дълго, търпеливо, дисциплинирано, без да се разсейва, с усърдие, което будеше почит у мъжете. Д. Димов, Т, 336.
ДИСЦИПЛИНЙРАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на дисциплиниран, навик и съзнание за спазване на дисциплина1. — Навсякъде в България — .. — навсякъде се говори за героизма на новия български войник, за неговото търпение и дисциплинираност. П. Вежинов, ВР, 170. Правеше впечатление, че работниците проявиха дисциплинираност през време на стачката. Те бяха поставили постове да пазят машините .. Американският работник общо взето обича машината, има култ към нея. Той не унищожава онова, чрез което си изкарва прехраната. Г. Белев, КВА, 300.
ДИТИРАМБ м. 1. Литер. В древна Гърция — тържествена хвалебствена песен в чест на бог Дионис. В облеклата на нашите кукери всякой може да види ясно останки от облеклата на ония козлоноги участници в процесиите на Диониса, които са .. пели дитирамби на тоя коринтски бог. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 99. Учените са съгласни в едно, че зародишът на драмата е в дитирамбите, хвалебствени песни в чест на бога Дионис, придружавани с музика. К, 1926, бр. 96, 2.
2. Литер. Възторжено тържествено лирическо произведение в чест и възхвала на някое лице или събитие. Почти във всички видове на лирическата поезия е творил той [Хораций]. Еднакво му се удава и химнът, и дитирамбът, и пеонът. Б. Геров, БР, 1930, кн. 3, 91. На 27. II. 1925 г. Будевска е чествувана за двадесет и пет годишната й сценична дейност.. Четат се похвални слова, .., пишат се обстойни биографич-
