Page:RBE Tom4.djvu/12

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


най-малките обуща. Ст. Чилингиров, ХНН, 229.

2. Малка стаичка, малко помещение, оградено със стъклени стени (Т. Панчев, РБЯд).

— От перс. през тур. camecan. — Друга форма: джамакян.

ДЖАМАЛ1 м. Диал. Зидана печка. В малката стая гореше джамалът, запален от Велика. С. Дичев, ЗС П, 541. Буля Калю-вица,.., хвана децата и ги натъпка зад тухления джамал, а със съдраната рогозка ги зави и им заповяда да не шават. Ц. Церков-ски, Съч. III, 218.

— От тур. carnal.

ДЖАМАЛ2 м. Диал. 1. Вид обредна, ку-керска игра, която се играе между Коледа и Ивановден.

2. Участник в тази игра; джамалар.

— От араб, през тур. camala 'вид буйна младежка игра, която се играе след вършитба'. — Друга форма: джема л.

ДЖАМАЛАР м. Диал. Участник в играта джамал; джамал2. Докато едни предпочитаха да се посмеят от душа на веселите сценки из живота на шопите, други тръгнаха в шумен и весел шпалир около кукерите и джамаларите. Пог., 1977, бр. 27, 4.

ДЖАМАХИРИЯ ж. Полит. Форма на държавно управление, в което участва цялото пълнолетно население на страната, обединено в първични народни конгреси, като висшият законодателен орган е всеобщият народен конгрес. В рамките на панаира на книгата ще бъде представена стихосбирката .. на министъра на външните работи на Либийската арабска джамахирия. С, 2005, бр. 4649 [еа]. Прокуратурата публикува и официално съобщение, .., Спазени са всички наказателни закони на Либийската джамахирия. Пол., 2007, бр. 157 [еа].

— От араб, джумхур 'народ', мн. джамахир 'маси'.

ДЖАМБАЗ м. Диал. Джамбазин.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДЖАМБАЗИН, мн. джамбази, м.

1. Простонар. В миналото — прекупвач, търговец на добитък. Пъргави и хитри джамбази избират и оглеждат добичетата, u разпалено се пазарят със селяните. И. Йовков, Разк. III, 157. — Не продавам кон или вол. Не съм джамбазин! — каза сърдито майстор Рафаил Клинче. Д. Талев, ЖС, 226. Той оглеждаше гостите в салона, както джамбазинът разглежда коне. Ем. Станев, ИК I-II, 265. От време на време някои от тях влизаха в селата преоблечени като джамбази или доктори .. отбиваха се в хоремага, изпиваха някоя-друга ракия. Ст. Цанев, МБ, 254.

2. О стар. Човек, който много се пазари (Н. Геров, РБЯ).

3. Остар. Акробат, въжеиграч, циркаджия. Наблизо са и джамбазите (така се наричат циркаджиите по това време) — патентована постоянна група. Н. Хайтов, А, 68. Двама джамбази на едно въже не играят. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 135.

— От перс. през тур. cambaz.

ДЖАМБАЗКА ж. Остар. Акробатка, въжеиграчка, циркаджийка. Наблизо са и джамбазите (така се наричат циркаджиите по това време) — патентована постоянна група, в която има и една жена джам-базка. Н. Хайтов, А, 68.

ДЖАМБАЗКИ, -а, -о, мн. -и. Простонар. Прил. от джамбаз и от джамбазин (в 1 знач.). — Моят корен е джамбазки — и дядо ми и баща ми са продавали коне, делили са мегдан с циганите... П. Вежинов, НС, 211. Баба Пинтовка я [Дочка] изгледа внимателно, отмери я отвсякъде със своето набито джамбазко око. Г. Караславов, ОХ I, 287.

ДЖАМБАЗЛЪК, мн. (рядко) -ци, м. Простонар. Дейност, занятие на джамбазин (в 1 знач.). Тодор Баев, който малко нещо разбираше от джамбазлък, не можеше да се задоволи с такъв несигурен отговор. Ст. Марков, ДБ, 27.

— От тур. cambazlik.

ДЖАМБАЗУВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Джамбазин съм, занимавам се с джамбазлък. Айдукът се облекъл, оди и джамба-зува. Нар. прик., СбНУ XLI, 465.

ДЖАМБАЗУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от джамбазувам. 1

ДЖАМБОРЕ, мн. -та, ср. Жарг. Забава, джабола (във 2 знач.); жамборе. Снощи до късно бяхме на джамборе.

ДЖАМДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега простонар. Който се отнася до джамджия и до джамджийство; стъкларски. Джамджийска работилница.

ДЖАМДЖИЙСТВО, мн. няма, ср. Остар., сега простонар. Занятие на джамджия; стъкларство. Джамджийството е лесен занаят, но трудно се изкарва хляб с него.

ДЖАМДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар., сега простонар. Човек, който продава стъкла или поставя стъкла на прозорци; стъклар. Бай Андрей е един от най-уважавани-те майстори джамджии. С. Таджер, ПНМ,

91.

— От тур. camci.

ДЖАМИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от джамия. Турците се спуснаха към джамий-ската чешма .. и влязоха в джамията да се поклонят на най-великия пророк от пророците. Ст. Чилингиров, ПЖ, 13-14. Овехтелите .. джамийски стени, опърлените ковачници — това бе един тайнствен мир, който детското ни въображение след стъмва-не превръщаше в халюцинация. Ст. Сиври-ев, ЗСБ, 22. Джамийско настоятелство.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл