ра му към самоковското поле. Ив. Вазов, Съч. XV, 155.
ГЕОМЕТРИЧНО. Нареч. от геометричен; геометрически. Зад бюрото — кметът — трийсетгодишен мъж, с младоли-ко, геометрично оформено лице: от скулите нагоре — квадрат, надолу към брадата
— триъгълник. О. Василев, ЖБ, 70. Едно от най-характерните свойства на кристалните вещества (..) е тяхната геометрично правилна форма. Хим. XI кл, 1965, 26.
ГЕОМЕТРЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на геометричен (във 2 знач.). Градският план получил геометрично правилна улична мрежа. Но тази геометрич-ност на улиците не е суха и скована, а е съобразена с живописното очертание на каналите, а така също и на величествената, широка и пълноводна Нева. Т. Горанов и др., ПА, 52. Докато мюсюлманският свят, комуто била забранена от корана на-подобителната живопис, обработвал тези форми, като ги стилизирал до геометрич-ност, та се появила арабеската, персиецът никога не стигнал до такова изсушаване и преиначаване на природната форма до не-узнаваемост. Д. Велев, К, 16.
ГЕОМЕТРИЯ ж. 1. Само ед. Основен дял от математиката, в който се изучават геометричните фигури, тяхното взаимно разположение, измерване и преобразувания. Във връзка с размерването на нивите и със строежа на каналите било нужно да се правят изчисления и чертежи. Така в отговор на нуждите на живота египтяните създали основите на геометрията. Ист. V кл, 1980, 263. В геометрията, като разглеждаме материалните тела, ние не обръщаме внимание на физичните и други техни свойства (цвят, твърдост, инертност и др.), а се интересуваме само от формата, големината и положението им. Стереом. X кл,
3. // Тази наука като учебен предмет. Учител по геометрия. Урок по геометрия. Изпит по геометрия.
2. Разг. Учебник по този предмет. Излязла е от печат нова геометрия за шести клас.
3. Рядко. Пространствена характеристика, форма на някакво тяло, както и на разположението и съотношението на телата в пространството. Трябва да се познават особеностите на взрива, така да се каже, неговата геометрия. Опитът и теорията показват, че може да се мине без всякакви защитни приспособления, ако се придаде на вз-ривното вещество формата на конус и острието на същия се обърне към статива. М. Ганев, ГМ (превод), 62.
О Аналитична геометрия. Мат. 1. Само ед. Дял от математиката, който изучава свойствата на геометричните фигури (точка, линия и повърхнина) с помощта на алгебрата и математическия анализ, като се използват координатните системи. // Тази наука като учебен предмет. Преподавател по аналитична геометрия.
2. Разг. Учебник по този предмет.
О Дескриптивна геометрия. Мат. 1. Само ед. Дял от математиката, който изучава методите за изобразяване на пространствени фигури върху равнина и начините за решаване на пространствени задачи за тези фигури, като се използват изображенията им. //Тази наука като учебен предмет. 2. Разг. Учебник по този предмет. Диференциална геометрия. Мат. Дял от геометрията, в който някои геометрични форми като линии и повърхнини се изследват с методите на математическия анализ. Евклидова геометрия. Мат. Геометрия, която изучава свойствата на фигурите, които не се променят при движение. Неевклидова геометрия. Мат. Геометрия, в която не са в сила някои от аксиомите в Евклидовата геометрия. Пространствена геометрия. Мат. Дял от геометрията, в който се изучават пространствените геометрични форми; стереометрия. Равнинна геометрия. Мат. Дял от геометрията, в който се изучават равнинните геометрични фигури; планиметрия.
— От гр. уей)|!етр(а ’землемерство, геометрия’ през рус. геометрия.
ГЕОМЕТЪР, -ът, -а, мн. -три, м. Книж. Учен, специалист по геометрия; геометрик. Папус Александрийски, един гръцки геометър, .. , доказва едно много по-забележи-телно обобщение. Матем., 1965, кн. 1, 8. Джузепе Молето, .. , пише, че е чел труда на Галилей и счита, че неговите .. теореми са правилни. Освен това Молето изказва мнение, че авторът е „добър и опитен геометър“. М. Калинков, ГГ, 10.
— От гр. 7бшц.етрт|£ ‘землемер; математик’ през рус. гео-метр.
ГЕОМОРФОЛОГ, мн. -зи, м. Учен, специалист по геоморфология. Геоморфолози-те, климатолозите, хидролозите и др. разрешават теоретични въпроси, които имат голямо значение за живота. Геогр.
VIII кл, 1965, 4.
ГЕОМОРФОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Геоморфоложки. Геоморфоло-гичен район.
ГЕОМОРФОЛОГЙЧНО. Нареч. от ге-оморфологичен; геоморфоложки.
ГЕОМОРФОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Дял от физическата география, който изучава вида, произхода и развитието на земния релеф и измененията му под действие на външните и вътрешните земни сили. Геоморфологията изучава земеповърхните форми: планини, долини, котловини, дъна на морета и океани и пр. Р. Христов и др., Г, 139.
2. Релеф и строеж на терена на дадена област. Геоморфология на Софийското поле.
ГЕОМОРФОЛОЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до геоморфология и
